Родословното дърво

Да знаеш своето родословие е равнозначно повече и по-задълбочено да познаваш себе си. То е като пътуване назад и навътре – носим нещо от чертите на предците си, техните особености на характера, колкото и всеки един човек да е уникален.

В средновековна Европа без доброто познаване на родословното дърво и неговата безупречност, е било немислимо сключването на династичен брак. Затова и аристократичните фамилии са най-наясно със своите роднински разклонения - назад във времето и в широчина в съвремието. Ала и обикновени хора, пристрастени към собственото си минало, стигат до забележителна информация. Рекордьор е британец, успял да се върне 1500 г. назад. За 20 години проучвания той съставил най-дългото родословно дърво, което включва 9 390 издирени негови близки.

Науката, която изучава произхода, историята и родствените връзки между хората се нарича генеалогия. В България е много трудно истинското задълбаване назад във времето. Регистър на ражданията и бракосъчетанията се въвежда едва през 1893 г. А и като че ли нямаме много-много традицията да помним, пазим и най-вече да записваме родословието си. Българинът със сигурност знае имената на бабите и дядовците си, по-рядко продължава едно поколение назад, а оттам нататък още пътуване във времето за повечето е трудна мисия. Ако все пак се интересуваме от родовата история, трябва да ползваме максимално разнообразни източници. Започва се като в народното творчество – от устно п

редаваната информация, старите истории и поизбледнели спомени. Да не се страхуваме, че някъде дървото ще прекъсне, заради безвъзвратно загубените имена и хора. Освен имената на предците, съберете информация за семейни истории, описания на външния вид или снимки на ваши родственици от миналото, дори предания за близките ви, които се преплитат с историята на вашето селище. Това е все безценна информация за децата ви и тези след тях. Запишете я, хората, които още имат какво да разкажат, няма да са, уви, вечно между нас. Ще бъде жалко заедно с тях да изчезне парченце от нашата лична история.

Така че пътят е един – пътуване, срещи, разговори и записване. Срещата с един родственик ще ни отведе до друг, може би непознат от нашето родословие. Освен всичко друго това е и вълнуващо преживяване! Ценен източник на информация са писмените документи. Местата, където можем да намерим зрънце от родовото ни минало са Държавният архив, общински регистри, смъртните актове и брачни свидетелства, документи за собственост на земя и недвижимо имущество, архиви за покупко-продажба, за участие в кооперации, сдружавания и всякакъв род организации, та дори и старите вестници. Един пример – в процеса на възстановяване на земята преди години много хора неочаквано за себе си научиха много за своите предшественици – точните дати на раждане на прадядовците си и трите им имена, по нещо за рано починали роднини.

Мнозина приемат, че родословното дърво се прави само по бащина линия. Основната причина е, че фамилното име се запазва само при мъжете, докато след брака жената и децата й приемат името на съпруга. Това наистина прави по-лесно изработването на такова родословие, но пък жените в семейството обикновено повече са склонни да разказват семейни истории, което е безценно предимство. В нас са гените на двамата родители, така че колкото повече научим и за двата си клона, ще се обогатим с повече информация.

И ако още се чудите защо са ни родословно дърво и семейна история, ето няколко сериозни основания:

Чертите на лицето – най-специфичните особености, като нестандартен нос, характерна уста, ръст са най-устойчиви при унаследяването. Ако разполагате със снимки на своите предшественици, ще знаете повече защо изглеждате именно така.

Наследствените заболявания – това е възможност за ценна информация. Ако знаете от какво са боледували предците ви, от какво са починали, можете де вземете мерки за предпазване и профилактика именно в тази посока.

Семейната история – тя е източник на гордост и любопитство. Е, сигурно има и смешни, и срамни истории, но такива са животът и хората. А и остава да се помни именно необикновеното.

Дава отговор на въпроса кой съм, от къде идвам. Родословието е себепознание, а кой е най-интересната личност за нас, ако не самите ние?