За критиката, критично: Как да приемаме оценки - II

Понякога човек се подвежда и наистина има нужда от приятелско сръчкване, съвет от колега или от някой искрен човек, който да му каже насреща “Добро утро” и да му помогне да си свери часовника. Не винаги успяваме да бъдем абсолютно равни на себе си и в това няма нищо необичайно.

Когато търсим и получаваме мнение от другите, те често изпадат в двете крайности - или сляпо вярват в нас и нашите способности и ни отправят неумерени хвалби или пък точно обратното - тотално отричат това, което правим и ни оскърбяват с нещадяща и често необоснована критика.

А къде е средата между тези две точки? Ако я няма или не я виждаме - можем сами да си я направим, за да открием най-доброто от чуждото мнение и дори от най-суровите критики.

Понякога отделните крясъци около нас са толкова много и толкова силни, че едвам чуваме вътрешния си глас. Случва се заради тях да ни се иска да спрем да слушаме каквото и да е. Така обаче се лишаваме от чудесната възможност да чуем и добронамерени оценки, съвети и препоръки. С времето се научаваме кой го прави с добро и кой иска да ни вмести в неговия модел за околните.

При всички случаи в чуждото мнение, било то критично и понякога трудно за възприемане, има какво да се извлече. Да го наречем извлек от мнения. Приготвя се от равни или разпределени по преценка на възприемащия дози синтезирани различни мнения. Приема се под лично наблюдение и:


* В никакъв случай безкритично!

Печелившият отговор на въпроса “Как да приемаме критиката?” определено е - Критично. В нас стои възможността дали да се вслушаме в нея или не, дали да “купим” част от нея или да захвърлим съветите. Случва се, критиката да е важна и полезна за нас, но ние да не можем да я чуем, защото е изказана по ужасен начин. Трудно е, но трябва да се абстрахираме от тона на критикуващия и да помислим за извод от изказаното мнение. Съвсем друг е въпроса, дали въобще си заслужава да обръщаме внимание на оценки, дадени гневно, неумерено и крайно.

* Не толкова навътре!

Когато създадем нещо ние малко или много с нетърпение чакаме да го “огледаме” в очите на другите, в техните представи и чрез техните понятия. Не трябва да забравяме обаче, че става дума за парче време в парче пространство - тоест, нищо непоправимо. Дори някой някъде да не харесва това, което правим или да има забележки към нас, всичко е обратим процес, в който всички сме въвлечени. Тъй че освен добрите думи и критичните са също част от цялата картинка и в никакъв случай не са краят на света, а само началото на нещо различно и по-добро.

* като многообразие и добра възможност да се поучим!

Всеки отправя критиките си от своята собствена камбанария. Макар много свързани и подобни в същността си, ние сме твърде различни и разнообразни в проявленията, характерите и оттам в оценките си. Така както имаме вкус към определени неща, а към други не, е нормално да си избираме по чувство или по други критерии в кого можем да се вслушаме и в кого не бива. Например един струващ си да бъде чут човек никога няма да си позволи да ни нарани обезкуражи или откаже, а ще ни похвали за добрите страни на направеното от нас и ще отбележи кои са лошите, според него.

Най-хубаво е да се научим да приемаме чуждото мнение такова каквото е. Никой не ни кара да го интернализираме, да се съобразяваме изцяло с него или да го държим в ума си като нещо лошо и вредно. Както добрата, така и лошата критика са двете различни страни на една и съща монета – обратната връзка. Ако й се гневим рискуваме да се завъртим в порочния кръг на на лошата й страна, приемайки отзивите на другите като опит за преправяне, а не като порив към допълване и просто още една от многото гледни точки.