Умеем ли да се сдобряваме

Упреци, обиди и враждебно мълчание – това е част от отношенията ни с нашите най-близки хора. Трудно е да ги избегнем, защото, когато даден човек е важен за нас, често реагираме прекалено крайно на думите и (без)действията му. Именно, защото се чувстваме емоционално зависими от другия, смятаме, че не ни разбира, не му пука за нас и търсим скрит смисъл в думите му.
Абсурдно е, но точно така. В противен случай бихме отминали забележките му с безразличие.

Затова е възможно да кажем на най-любимия си човек тежки думи като „Не искам да те виждам никога повече” или "Ти си най-голямата грешка в моя живот". В началото сме убедени, че разривът е окончателен и дори чувстваме радостна еуфория. Постепенно обаче другият започва да ни липсва и осъзнаваме, че без него сме тъжни и самотни.
Вече искаме да се сдобрим, но как?

Първо трябва да сте сигурни, че бурните емоции, които са ви подтикнали към разпрата, вече са утихнали. Ако продължавате да обвинявате за всичко другия и да смятате, че само вие сте прави, значи все още не сте готови за помирение. Негативните чувства са тези, които ви пречат да видите ситуацията реалистично и да осъзнаете какво всъщност ви е обидило или ядосало. Едва когато можете да признаете собствените си слабости и грешки, трябва да потърсите среща с важния за вас човек.

Само да поискаме извинение и сами да простим понякога не е достатъчно. Ако са останали недоизказани аргументи, те със сигурност ще пречат и за напред в общуването между двамата. Затова споделете как сте се почувствали и какво ви е обидило, но без да прибягвате до обвинения към другия. Това е особено полезно, когато конфликтът е на работното място. В професионалното общуване споровете и негативните емоции са свързани с конкретна ситуация и обсъждането ще ви помогне да се предпазите от същите грешки за в бъдеще.

Прекаленото анализиране на причините за разрива обаче крие и другата опасност – отново да пуснете злия дух от бутилката. Затова преценете дали се налага да доизяснявате ситуацията. Например, в отношенията между родители и деца обясненията най-често не водят до никъде. Достатъчно е само да прекъснете враждебното мълчание.

Въпреки искреното ни желание обаче, има случаи, в които не успяваме да възстановим топлите отношения с другия. Какъв ще бъде изходът от ситуацията зависи не само от нас самите, но и от другия човек. Ако той не винаги мисли като нас? Възможно е вие да искате примирение, а за него скъсването на отношенията да бъде окончателно.

Друг път имаме усещането за провал, защото мислим, че след примирението отношенията ни с другия човек ще бъдат същите като преди. Изпитаното огорчение обаче понякога завинаги накърнява доверието между двамата, дори другият искрено да ни е простил.

Въпреки това, когато отивате на срещата, не се поддавайте на страха, че ще бъдете отхвърлени. Направете го, заради себе си – за да не съжалявате един ден, че единствено заради гордостта си, сте изгубили ценен за вас човек.