24 май е тържеството на избора - грамотен или не

На 24 май говорим за българската култура и просвета. През останалите дни просто няма нужда - нивото й само говори за нея, за нас. Грамотността не е висш добродетел днес, но е много издайнически. Тя говори поне три неща за нас: че ни е грижа за езика ни, че четем повечко книги и че сме интелигентни хора. Това е малко категорично мнение, но е напълно вярно.

Грамотен не те прави по-умен, начетен не те прави по-добър. Общата култура не може да ти даде обноските или емпатията към другите. Може би не е важно да си грамотен или не. Така смятат плашещо много хора. Че се оцелява и без култура, че е важно само какво има на масата, а не дали има библиотека у дома. Че ниската оценка по български език и литература е приемлива. Понякога съвсем съзнателно смятаме така, понякога - налага се да го приемем.

Защо грамотността е толкова важна?

Има едни хора, които живеят в малки градчета, в които почти липсва културен живот, където образователната система най-силно куца, където библиотеките са бедни на нови книги, а читалищата са празни. Закриват се паралелки и няма училище в близките 30 км. Места, където няма независима преса, общественото съзнание спи, културата замира, а интелектуалци почти няма. Но пък има сметкаджийство, шуробаджанащина, раздават се рушвети, а в същото време успешно се усвояват фондове. Така е - животът е беден, парите едва стигат за хляба и за сметките и на никой не му се занимава. Там хората са неграмотни за книжовния български език и това са много, много българи. Но това може би не е по тяхна вина и не зависи изцяло от тях.



И там, където това е най-трудно, там този избор е най-важен. Важно е да има хора, които да поставят границата между различните възможности. Затова тази година в Hera.bg искаме да поздравим специално всички учители, библиотекари, читалищни дейци, които стоят малко встрани от патоса на 24 май. Заетите в самодейните кръжоци, пазещи обичаите и езика, педагозите в детските градини и в извънкласните дейности. Всички тези, които се справят и без средствата на министерството, без делегираните бюджети и без обществена гласност. Които събират пари помежду си, работят извънредно и не им плащат извънредно. Които се борят с бюрокращината и дебелоглавието само в името на една цел - децата.

Тримата учители в живота на всеки от нас

Честит празник на просветителите, на учителите и на будителите от малките градчета и селца. Които са далеч от ресурсите на големите градове и глобалното общество. Които също оцеляват житейски, професионално и се борят всеки ден. Които пазят любовта към словото, книгите и правят всичко по силите си да го възпитават в децата. Които правите границата, за да имат децата някакъв избор, докато животът в тази страна ги обрича и ограбва. Изборът - да искам нещо повече за себе си, защото знам, че мога.

Честит празник на всички учители в български училища в чужбина. Които организират малките си тържества по националните празници и пазят същата тази любов, където е най-трудно да се закрепи – далеч от корена й. Колко е трудно да организират разнопосочната българска общност в чужбина, да съберат децата, че да научат езика, песничките, стихчетата и да преодоляват акцента си за един чист български език. Вие също давате избор, очертавате границата - да помнят децата родния си език или не.

Честит празник на всички четящи и будни деца. Вие сте герои, вие сте прекрасни! Сред връстниците ви не е много модерно да се чете - българска литература, класическа, знаем това. Имате толкова интереси, задължения, отговорности, съвсем друг, динамичен живот. Няма време, не можете да се съсредоточите, искате всичко веднага и то ви се предлага. Затова всеки миг, прекаран в четене, всяка затворена задна корица прави невидимата разлика у вас. Вие кроите личните си избори с всеки прочетен ред и той на секундата ви отличава от останалите, които не четат. Вие създавате разликата и вместо някой друг да очертава вашите граници, вие ги прекроявате сами според вашия избор.

Честит празник на всички, които се чувстват аутсайдери на културата ни, които са се отказвали няколко десетки пъти, но пак са продължили, защото другояче не могат. Честит 24 май на тези, на които им се е налагало да молят за пари, които са били унижавани като непотребни просяци. Нямате нужда от ничие одобрение, но все пак - не сте сами, не сте невидими и ние имаме нужда от вас.