Ракът не знае, че надеждата винаги ще го надживее

Ракът е най-ужасната болест.

Той е коварен, защото се промъква незабелязан, а когато го забележим, той вече е по-силен от нас. Обзел е телата ни, пропил се е в костите, в кръвта ни и с всяко вдишване, той прониква още по-дълбоко.

Той е жесток, защото отнема най-малките и невинните - телца, надупчени с игли, с окапала косица, големи тъжни очи. А децата трябва да са весели, да скачат, да щуреят. Тяхното място не е в болниците.

Той е хитър, защото винаги ни изненадва и не знаем какво да сторим. На кого да се доверим за лечение, кого да обвиним. Той ни омотава в мрежа от напразни обещания, меркантилни лечители - лекари, но и знахари, баячки, билкари, шарлатани. И ние губим и доверие в себе си.

Той е зъл, направо е зъл, когато не знаем как да реагираме при новината, че наш близък е болен. Да му съчувстваме ли, да го оставим да взема сам решенията си, да го подкрепяме да е силен или да дава воля на слабостта си. Той ни настройва едни срещу други и вкарва пропасти от мълчание помежду ни.

Той е неразрешим, убийствен пъзел, в който всеки ход е несигурен, всяко парченце е под въпрос. Нито едно с друго не си прилича, нито едно с друго не пасва. Никога не знаеш какво правиш и дали е правилно. Като слепци по линията между живота и смъртта.

Такъв е той, ракът...Но той не знае нещо! Не знае, че любовта също е силна. Че хората пазят доброта в сърцата си и докато е така, ще се опитват да намират пътища едни към други. Той не знае, че детската усмивка е непобедима, дълго след като угасне, тя живее в нас. Ракът не знае, че надеждата винаги ще го надживее. Ракът не знае, че има добри хора, които могат и искат да помогнат - със съвет, с добра дума, с комфорт. Може да не лекуват телата ни, но лекуват душата ни. Ракът не знае, че всяко нещастие може също да сплоти семейството, да накара приятелите да бъдат по-близки. Той не знае, че ни дава урок как да обичаме живота.

Ракът може да е победил телата, нашите, на нашите близки, да ни кара да се съмняваме в Бог или във всичко, което вярваме, но няма да победи духа ни. Смъртта не е страшна, когато слага край на болката, но ние живеем толкова дълго, колкото ни помнят близките ни. Затова нека имаме живот, който заслужава да бъде помнен и след като ни няма. Показвайте любовта си, прегръщайте се, усмихвайте се. Прехапете злостната забележка, играйте с децата си, търсете се. Никой не знае колко дни има на белия свят, затова нека всеки ден си струва.