"Синеока теменужке, теменужке, мила дружке"

Тя е едно от най-нежните и прекрасни цветя, което с настъпване на пролетта веднага се появява по градини и витрини. Има с едри и дребни цветове, едноцветни, многоцветни, лъчисти и с очички, ранно и късно цъфтящи сортове. Цъфти основно през март/април и през септември/октомври. Това е тя- добре известната ни теменуга (viola), за която дори децата пеят песнички. Това цвете наистина омайва с обикновеността и в същото време с красотата си.



Легендата разказва че веднъж една от прекрасните дъщери на Атлас, преследвана от бога на слънцето Аполон, се обърнала към Зевс с молба за помощ. И тогава той я скрил в сенчеста гора, превръщайки я в ухаеща теменуга. Християните намират божествен знак в трицветието на това цвете и я наричат „цвете на светата троица". Според някои български поверия в неделята преди Великден, на Цветница, всеки трябва да засади в дома си теменуги.



Това нежно, красиво и уханно цвете произхожда от Северна Африка, Европа, Сибир и Алтай. У нас градинската (трицветна) теменуга се отглежда най-често като едногодишно или двугодишно растение. Родът наброява около 500 вида.

Стъблата на повечето сортове теменуги са почти пълзящи, изключително крехки, с височина до 15см. Листата са ярко зелени, асиметрични и различни по големина. Цветовете могат да достигнат максимална големина до 8-10см. Те са изключително красиви, нежни, различно обагрени - небесносиньо, виолетово, пурпурно, тъмно синьо, жълто, розово и др. и образувани от пет венчелистчета. Характерно за вида е богато разклонената коренова система, с която перфектно си набавят необходимите им вода и хранителни вещества.

Отглеждане


Теменугите не са трудни за отглеждане и са предпочитани цветя както за градината, така и за терасата. Предпочитат слънчево или полусенчесто място, но не и такова, напълно лишено от слънчева светлина. Изискват пръст, богата на хумус и хранителни вещества. Ако ги отглеждате на балкона, изберете саксии с дълбочина поне 30 см. Поливайте ги редовно и умерено. Не бива да допускате изсъхване дори през зимните месеци, когато не цъфтят.
Размножаването става чрез семена през юни, юли или август. Растенията се засаждат на разстояние 10 – 15 см. едно от друго.
През зимата (в случай, че е по-мека) теменугите могат да останат на открито, покрити с борови клонки. При по-сурови зимни условия, тези цветя задължително трябва да се приберат на светло и прохладно място.



Един от най-популярните видове е градинската трицветна теменуга. Тя се появява в началото на XIX в., когато се кръстосват различни представители на род Теменуги с Трицветна теменуга. Този вид, освен че е изключително красив, може да бъде използван и като лечебно средство. За целта служат цветовете й, брани между май и август и сушени на сянка, но при висока температура. Можете да я изпробвате при възпалителни заболявания на дихателните пътища и най-вече за отхрачване- приготвя се запарка от 2 чаени лъжички сух цвят с 250 мл. вряща вода. Пие се по една супена лъжица 3 - 4 пъти дневно, само след консултация със специалист. Трицветната теменуга е също едно от ядливите цветя и може да се слага ефектно в различни салата или за декорация.

Другият по-популярен сорт е Миризливата теменуга (Viola odorata). Това е именно дребната "дива" теменужка, която можем да открием сред най-ранните цветя на слънчевите полянки. Макар и с дребен цвят, в светловиолетово или бяло, тя носи характерния сладък аромат на теменужка.


За най-малките почитатели на красивото цвете:

Синеока теменужке,
теменужке, мила дружке,
мъничка си и не знаеш
колко хубаво ухаеш!

Теменужке, радвай всички —
и деца и пойни птички!
С теб полето хубавее,
с теб и слънчо весел грее.

Теменужке подранила,
не сърди се, дружке мила.
С обич нежна и голяма
теб ще дам в букет на мама.