Ябълката на раздора

Легендата разказва как богинята на раздора Ерида не била поканена на сватбата на Пелей и Тетида и от яд по време на тържеството хвърлила между гостите ябълка, на която било изписано “На най-красивата!”. Всяка от трите богини Хера, Атина и Афродита сметнала, че ябълката е точно за нея. Те започнали да се карат помежду си, а Зевс изпратил Парис като арбитър, за да разреши спора. Той дал плода на Афродита, която му обещала Елена - съпругата на спартанския цар Менелай. И така започнала Троянската война - един от най-известните конфликти в историята.

Както големите спорове така и дребните спречквания могат да възникнат навсякъде и по всякакъв повод - вкъщи, на работа, сред приятели. Хората са различни и е нормално да имат противопоставящи се виждания, интереси, убеждения. Въпросът е да се погледне на това като многообразие, а не като на заплаха.

Сухарско, но доста точно е определението за конфликт, което гласи, че това е явно противоречие между взаимозависими страни, които преследват различни цели, спорят за ограничени ресурси. Но да намажем "сухарът" с масло: Бихме ли се карали с някого за нещо ако не бяхме взаимосвързани и не споделяхме общи понякога недостатъчни неща?

Самият спор може и да не е изцяло в наши ръце, но от нас зависи гневът и овладяването на опустошителната му природа. Просто, може би за разлика от Парис трябва да сме добри арбитри, дори и в собствените си спорове. Да бъдем разумни и да не даваме на различията да се превръщат в скандали.


За да не наторяваме ябълката на раздора, можем да си послужим с някои правила за справяне с конфликти.

Да признаем, че си имаме работа с трудна ситуация.
Честността и ясното поставяне на въпроса са най-важната стъпка в изглаждането на спорни ситуации. Трябва да признаем, че конфликт има и страните трябва да направят възможното за разрешаването му.

Да назовем проблема.
Понякога дори самото назоваване и описване на проблема може да стане част от решението. Когато разберем какво точно не ни устройва в ситуацията и какво би повлияло добре на разрешаването й, ще ни бъде по-лесно да намерим изход.

Да оставим всяка страна да изкаже вижданията си.
Много често гневът или нараненото самочувствие съпътстват конфликтите. В голяма степен тези емоции замъгляват преценката и ни пречат да чуем отсрещната страна.
Мислим си, че хората срещу нас виждат света точно както и ние, като в същото време надценяваме техните способности да се поставят на наше място. И така, смело стъпили на две плаващи основи, ние правим предположение след предположение и движим спора към епицентъра му, вместо наобратно. Затова винаги по време на спора е по-добре да се успокоим, доколкото това е възможно, и да чуем всички гледни точки и едновременно с това ясно да изкажем своята.

Да определим целта на разрешаването на конфликта
Целта на справянето с недоразуменията не е намирането на правият и кривият в спора. Целта е по-земна - да се намери решение, което устройва страните в необходимата степен и помага на различни гледни точки да съществуват заедно без излишно напрежение. При конфликт трябва да се обръщаме и към потребностите на участниците - кой за какво се бори и от какво е готов да се откаже.

Гневът обсебва рационалното ни мислене и ни кара да заемаме крайни позиции, отдалечавайки се един от друг. В наши ръце остава умението да не се оставяме в клопката на яростта и яда, а да се опитаме да открием правилното за ситуацията решение.