Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Любовта не е само за младите и красивите


Лична история, която разказва как едно момче и момиче на средна възраст преоткриват любовта си


Мариана
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Момичето, което получи пръстен преди 28 години, никога досега не беше притежавала нещо толкова ценно. То беше целият й свят, защото беше символ на светещите очи на момчето, което й го даде. Очи, в които тя се отразяваше. Срещнаха се в института и не можеха да повярват, че са се намерили и вече не може да бъде другояче - те да не са заедно. Колегите им ги подбиваха, завиждаха, радваха им се, накрая "съвършената двойка" стана скучна и ги оставиха на мира.

Сватбата беше скромна - все пак на другия ден бяха на работа. Събраха родителите и най-близките си приятели на една маса в един ресторант "по така" и това беше. Баща й вдигна тост, но тихо, с неудобство и да не привлича вниманието към тяхното щастие. Такива бяха годините, но те знаеха, че всичко добре предстоеше, бъдещето се усмихваше.

В дома им беше оазис, тишина и мир. Нямаха пари за телевизор все още - четяха книги, някоя кръстословица и слушаха радио. Тя готвеше любими неща, той все гледаше да й помогне за нещо. Тя се стараеше да е красива, не само за него, за себе си. Знаеше, че когато е красива за себе си, той я обичаше най-много, защото тогава тя сияеше отвътре. Той слушаше брътвежите й за кой срещнала в магазина, за новия килим, за някоя новина, усмихваше се унесено на оживлението й, а тя се грижеше за своето момче, както разбираше грижата - приготвяше му любим сандвич за работа, гладеше вратовръзки и разтриваше раменете му.

Това момиче бях аз, а това момче е мъжът ми. Женени от 28 години.


Ето ни сега. Добавете в сметката две момчета, ипотека на 10 години, малка къща извън града. Няколко дълги периода безработица, една операция от миома, смъртта на родителите ни. Добавете по един телевизор във всяка стая, две коли и смарт телефони, необходими за работата ни.

Извадете сега от сметката тези две момчета, които станаха студенти - единият в чужбина. Извадете свободното време уикенда - помните ипотеката, а още помагаме на сина в чужбина с таксите. Извадете редовния секс - работим, уморени сме, всичко, което искаме, е да се наспим. Извадете всички тези неща и ще получите тишината, която се настани помежду ни.

Помним ли онова момче и онова момиче? Те живи ли са още в нас или позволихме животът да ни ги отнеме? Оправдаваме ли се само с трудностите или се плъзнахме по течението?


Когато момчетата напуснаха дома, осъзнах, че нямам нищо, освен тях. Бях забравила за себе си, бях забравила него. Толкова буйни, толкова изискващи, толкова "мои момчета". Занемарих и книгите, и кръстословицата в неделя. Той пък спря да ми прави кафето, което пиех, докато я решавах. Грижите по тях, болестите им, неприятности с приятели, с момичета. Решавай споровете им, превързвай цепнатите им вежди, пази крехката им момчешка самоувереност. Направи това непосилно за всяка майка усилие да ги пуснеш да са свободни от теб, да ти се опълчат, да те омаловажат, че да се почувстват мъже най-сетне. Поддържай близостта с баща им. Той хем беше до тях, хем не беше. Работеше наистина много, пътуваше...И все пак - хиляди сандвичи за ходенето за риба, пране на мръсни маратонки и чистенето на всичката тази риба...Толкова много работа, толкова малко време и все пак - само една жена...

И така една вечер се почувствах сама за пръв път. Но наистина сама - момчетата ги няма, мъжът ми отчужден, заспал, без дори да каже лека нощ...


Станах от леглото и се погледнах в огледалото на гардероба. Коремът мек и натежал, гърдите увиснали, кожата на ръцете - и тя. Бръчките, сивите корени на косата. Умора, такава умора в очите...Внезапно ме обля огромна любов към мен си. Да, това съм аз. Така живях и така излязох от схватката с живота ни. Не че е свършила де, но успях! Успяхме заедно. Огледахме ги, изпратихме ги. Имаме дом, имаме работа и сме здрави горе-долу. Поглеждам настрани. Моето момче е заспало. С книгата в ръка и с очилата в другата. Заля ме любов и към него - това е моето момче.

Скоро след това се записах на курс по йога и купих нов килим. Той каза: "Другите жени си сменят прическите, ти купуваш килими. Но ако беше като другите, как щях да те забележа." Засмя се както преди. И се случи, отново бяхме близки.


За всеки случай освежих и тези посивели корени. Време им беше и без това. Пак бърборим за ежедневни неща, пак си купувам нови книги. Резервирахме една седмица през юни почивка. Махнахме телевизорите и си забранихме телефони след 7 часа. Трябват усилия, винаги е трябвало, само че сега битката е друга. Битката е за самите нас. И ще я водим. Любовта не свършва с младостта и с красотата. Там не свършва и борбата за нея.
Коментари
2017-02-08 #1
florentina
Вярно и красиво.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Ботокс - ето кои са най-често задаваните въпроси за процедурите
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Минимализмът и възрастта
· Защо да си мил може да се окаже по-важно от външния вид
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Идеологията, основана на пола (II част)
· Идеологията, основана на пола (I част)
· Уморена ли е душата ви?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· За какво да внимаваме при избор на детско яке
· Тротинетка за всяко дете – как да изберем
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Четвъртък
14
Ноември 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Нека в днешния ден да обърнем поглед към възрастните хора около нас
От утре, понеделник, всички най-вероятно ще се върнем към работата си. Колкото и както можем. Но ще опитаме....
Ако си тъжен, се чувствай поласкан...
Тъгата ни превръща отново в деца. Унищожава всички различия на интелекта. И най-мъдрите не знаят...
Какво остава от един човек...
Какво остава от човек когато си отиде? Малко черно-бели снимки, нещо, което е изработил с ръцете...
4 цвята дамски чанти, които ще си отиват с всичко
Честно казано, не знам има ли нещо по-досадно от черна дамска чанта. Да, знам, че особено по нашите ширини...
Предизвикателство от Hera.bg "Искам да ти кажа..." до една истинска Жена
Ако има точно време и място, за да кажеш топли и вълнуващи думи за жената, оставила огромна или малка,...
Честит 8-ми март, момичета! Благодарим ви!
Играта „Искам да ти кажа” възникна спонтанно, но идеята ни бързо намери съмишленици в лицето на ювелирна...
Hera.bg на 8 години!
Приятели, отново празнуваме рожден ден! Hera.bg днес става на 8 години! След като оставихме първите...
Неудържимо е...
Неудържимо е... ще погледнеш снимка и ще си спомниш за Щастието. Ще чуеш песен и ще потънеш в Любовта. ...
Щастлива Коледа, приятели!
Желаем ви да сте здрави, да се грижите за себе си, защото само така ще можете да се грижите и за любимите...
"Защо още съм сама?"
Прибираш се у дома и е така отчайващо тихо. Няма кой да те прегърне през нощта в празното легло. Искаш...
Страх ли те е от сенките?
Животът е така устроен, че ако имаш смелост да го живееш истински... те среща с най-големите ти страхове...
Черешката
...И само някога, когато пак се връщам във спомена, притисна ли гърди, усещам как по бялата ми дрешка избива...
По бодлите си приличаме
Мен винаги ме е вълнувала красотата. Имах щастието, което някога мислех за нещастие...да играя от дете...
Ревю: "Какво става с мен?"
Отдавна исках да напиша няколко добри думи за "Какво става с мен? Книга за всяко момиче", но както уместно...
Минимализъм през Коледа
Минималистичната Коледа е една нова концепция за нас, които още сякаш не можем да се нарадваме на изобилието,...
Към моята зряла любов...
Моя зряла любов, искам да ти направя едно признание. През годините исках различни връзки. Исках страст...
Ден 1 - Постове и Пости: Вино, вместо вина
Замъкът е празен. И вретеното отдавна е изсъхнало в кръв. Дяволът танцува. В своята наслада. Да танцува...
Следващият път, когато детето ми не иска да върви до училище, ще му покажа това видео
Понякога голямата ми дъщеря се оплаква, че сутрин я оставяме за училище малко по-далеч от входа. Паркирането...
Конфитюр от грозде
Това не е (само) рецепта за конфитюр от грозде. Това е семеен спомен, за това как баба ми разкри любовта...
Сигурност
Излюзия е, че сигурността ще ни освободи от страха. Че ще ни даде спокойствие. Именно стремежът към сигурност...
Задушница е
Пълно е с бели кокичета. Подали зелени листенца, крехък цвят... събужда ги зова на земята. Довчера...
Благи думи за Благовещение: "Мамо, обичам те и знай, че ти си ми най-скъпа на света!"
В поговорката "Блага дума железни врати отваря" има страшно много истина! И наистина е така - една добра...
Приказка
Написах приказка една. Как: сама построих кули и замъци, сама убих триглава ламя, сама села запалвах,...
Не задържай щастието
Не се опитвай да задържиш щастието. Задръж Свободата да не бъдеш нещастен. ...
Назад към традицията и същината на Великден
„По оригинална рецепта”, „Както го е правила баба”, „Традиционна рецепта на предците ни” – тези послания...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook