Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Любовта не е само за младите и красивите


Лична история, която разказва как едно момче и момиче на средна възраст преоткриват любовта си


Мариана
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Момичето, което получи пръстен преди 28 години, никога досега не беше притежавала нещо толкова ценно. То беше целият й свят, защото беше символ на светещите очи на момчето, което й го даде. Очи, в които тя се отразяваше. Срещнаха се в института и не можеха да повярват, че са се намерили и вече не може да бъде другояче - те да не са заедно. Колегите им ги подбиваха, завиждаха, радваха им се, накрая "съвършената двойка" стана скучна и ги оставиха на мира.

Сватбата беше скромна - все пак на другия ден бяха на работа. Събраха родителите и най-близките си приятели на една маса в един ресторант "по така" и това беше. Баща й вдигна тост, но тихо, с неудобство и да не привлича вниманието към тяхното щастие. Такива бяха годините, но те знаеха, че всичко добре предстоеше, бъдещето се усмихваше.

В дома им беше оазис, тишина и мир. Нямаха пари за телевизор все още - четяха книги, някоя кръстословица и слушаха радио. Тя готвеше любими неща, той все гледаше да й помогне за нещо. Тя се стараеше да е красива, не само за него, за себе си. Знаеше, че когато е красива за себе си, той я обичаше най-много, защото тогава тя сияеше отвътре. Той слушаше брътвежите й за кой срещнала в магазина, за новия килим, за някоя новина, усмихваше се унесено на оживлението й, а тя се грижеше за своето момче, както разбираше грижата - приготвяше му любим сандвич за работа, гладеше вратовръзки и разтриваше раменете му.

Това момиче бях аз, а това момче е мъжът ми. Женени от 28 години.


Ето ни сега. Добавете в сметката две момчета, ипотека на 10 години, малка къща извън града. Няколко дълги периода безработица, една операция от миома, смъртта на родителите ни. Добавете по един телевизор във всяка стая, две коли и смарт телефони, необходими за работата ни.

Извадете сега от сметката тези две момчета, които станаха студенти - единият в чужбина. Извадете свободното време уикенда - помните ипотеката, а още помагаме на сина в чужбина с таксите. Извадете редовния секс - работим, уморени сме, всичко, което искаме, е да се наспим. Извадете всички тези неща и ще получите тишината, която се настани помежду ни.

Помним ли онова момче и онова момиче? Те живи ли са още в нас или позволихме животът да ни ги отнеме? Оправдаваме ли се само с трудностите или се плъзнахме по течението?


Когато момчетата напуснаха дома, осъзнах, че нямам нищо, освен тях. Бях забравила за себе си, бях забравила него. Толкова буйни, толкова изискващи, толкова "мои момчета". Занемарих и книгите, и кръстословицата в неделя. Той пък спря да ми прави кафето, което пиех, докато я решавах. Грижите по тях, болестите им, неприятности с приятели, с момичета. Решавай споровете им, превързвай цепнатите им вежди, пази крехката им момчешка самоувереност. Направи това непосилно за всяка майка усилие да ги пуснеш да са свободни от теб, да ти се опълчат, да те омаловажат, че да се почувстват мъже най-сетне. Поддържай близостта с баща им. Той хем беше до тях, хем не беше. Работеше наистина много, пътуваше...И все пак - хиляди сандвичи за ходенето за риба, пране на мръсни маратонки и чистенето на всичката тази риба...Толкова много работа, толкова малко време и все пак - само една жена...

И така една вечер се почувствах сама за пръв път. Но наистина сама - момчетата ги няма, мъжът ми отчужден, заспал, без дори да каже лека нощ...


Станах от леглото и се погледнах в огледалото на гардероба. Коремът мек и натежал, гърдите увиснали, кожата на ръцете - и тя. Бръчките, сивите корени на косата. Умора, такава умора в очите...Внезапно ме обля огромна любов към мен си. Да, това съм аз. Така живях и така излязох от схватката с живота ни. Не че е свършила де, но успях! Успяхме заедно. Огледахме ги, изпратихме ги. Имаме дом, имаме работа и сме здрави горе-долу. Поглеждам настрани. Моето момче е заспало. С книгата в ръка и с очилата в другата. Заля ме любов и към него - това е моето момче.

Скоро след това се записах на курс по йога и купих нов килим. Той каза: "Другите жени си сменят прическите, ти купуваш килими. Но ако беше като другите, как щях да те забележа." Засмя се както преди. И се случи, отново бяхме близки.


За всеки случай освежих и тези посивели корени. Време им беше и без това. Пак бърборим за ежедневни неща, пак си купувам нови книги. Резервирахме една седмица през юни почивка. Махнахме телевизорите и си забранихме телефони след 7 часа. Трябват усилия, винаги е трябвало, само че сега битката е друга. Битката е за самите нас. И ще я водим. Любовта не свършва с младостта и с красотата. Там не свършва и борбата за нея.
Коментари
2017-02-08 #1
florentina
Вярно и красиво.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Тест с линийка: Как да проверите здравето на мозъка си у дома
· Ботокс - ето кои са най-често задаваните въпроси за процедурите
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· 5 неща, които споделят хората в най-щастливите връзки
· Токсична връзка vs. труден период
· Защо да си мил може да се окаже по-важно от външния вид
· Защо не трябва да разсейваме шофьора с разговори
· Как да поддържаме професионален интегритет на работното място
· Стратегическа автентичност: изкуството да бъдеш себе си, без да губиш професионалния баланс
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· За какво да внимаваме при избор на детско яке
· Тротинетка за всяко дете – как да изберем
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Събота
25
Април 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Да храниш птиците... и любовта
Обичам да храня птиците. Напомнят ми за любовта. Хранилки можеш да сложиш всякакви. Но птиците не...
Приказка
Написах приказка една. Как: сама построих кули и замъци, сама убих триглава ламя, сама села запалвах,...
Счупена
Пада. Пада и се счупва. Любимата ни чаша. Допреди миг задържаща ароматна напитка, сега е само пръснати...
Hera.bg става на 16 години!
Преди 16 години започнахме с мечтата да създадем уютно място за жената – такава, каквато е. Силна и уязвима,...
Страшният полет на любовта
Истинската любов не е само здраво стиснати ръце, тя е невидима нишка между двама, светла енергия, която...
1
Аромат на морска пяна
Нашето Черно море е полузатворено за разлика от останалите морета. Подхранва се от реките Днепър, Дунав,...
Как
как. вижда звезда и казва: пътеводна. но остани безименна. където си ще пусна светлината ти. съжалявам....
Няма подходящо време...
Няма подходящо време и обувки. Да стъпиш там, където морето залива. Можеш да имаш маски и преструвки. Но...
"Живот и здраве, живот и здраве"
Тази година най-сетне си отива. Не съм вярвала в точкатата на 31 декември. Та това е едно утро разлика!...
Кое е секси у един мъж?
Постоянно попадам в интернет на снимки със секси мъже, с и без дами с рошави коси до тях, вплели с тях...
1
Какво научих в университета?
Колко е хубаво да знаеш нещо важно и полезно, колко е ненужно да знаеш всичко. Да бъда невидима,...
Благи думи за Благовещение: "Бъди благословена, дъще!"
Честито Благовещение, дъще моя! Старите хора казват, че пролетта идва на Благовец, когато долитат...
Блага дума за Благовещение - за кого сърцето ти говори? - новата игра на Hera.bg
Таиш ли в сърцето си блага дума за някого? Не я дръж. Речи я! И тази година с новата игра на Hera.bg...
Hera.bg на 5 години
Скъпи приятели, днес празнуваме 5-тия си рожден ден! Да, Списание Hera.bg навърши своята 5-та година...
За Бог да прости!
На Задушница се молим за нашите близки, които са си отишли от този свят. За нашите майки и бащи, за роднините...
1
Лятото - това безкрайно зреене на мига
Има нещо особено в топлината, дългите сенки, във внезапния дъжд и тъгата, която лятото носи със себе...
Какво научих (за себе си) след смъртта на Крис Корнел
Крис Корнел си отиде на 18 май 2017 г. и в това време след смъртта му шокът все още не отшумява. Истинският...
Циганското лято на живота ни
Има едни малко на брой дни в края на жаркото лято и малко преди благата есен. Един последен изблик, когато...
Когато се страхуваш се запитай...
Страхът не е нищо повече от състояние на ума. Моментът, в който започнем да се страхуваме от нещо, нека...
Как изглеждаме и/ ли как се държим
Моя позната е директор на Дом за деца, там е от 13 години. Напоследък, броят на децата постепенно намалява....
1
Ден 7 - Постове и пости: В бурен вятър се оцелява с топла супа
Златната есен отминава и сякаш точно тази вечер се сбогуваме с нея. Силният вятър я отвя - и последния...
Честит 12-ти рожден ден, Hera.bg!
Днес (8 октомври 2022) Hera.bg празнува своята 12-та годишнина. Падаме и ставаме. Ненужното оставяме...
Задушница е
Пълно е с бели кокичета. Подали зелени листенца, крехък цвят... събужда ги зова на земята. Довчера...
Да опазим непознатите гори на България
В нея да се загубиш, небе да не видиш, стихнал в прегръдката й, слънчев лъч да дириш, птица песен да...
Вълшебното камъче
Детето си донесе бяло камъче обикновено, улично, най-дребно. Търкалянко, окалянко, но само че не...
1
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook