Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Любовта не е само за младите и красивите


Лична история, която разказва как едно момче и момиче на средна възраст преоткриват любовта си


Мариана
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Момичето, което получи пръстен преди 28 години, никога досега не беше притежавала нещо толкова ценно. То беше целият й свят, защото беше символ на светещите очи на момчето, което й го даде. Очи, в които тя се отразяваше. Срещнаха се в института и не можеха да повярват, че са се намерили и вече не може да бъде другояче - те да не са заедно. Колегите им ги подбиваха, завиждаха, радваха им се, накрая "съвършената двойка" стана скучна и ги оставиха на мира.

Сватбата беше скромна - все пак на другия ден бяха на работа. Събраха родителите и най-близките си приятели на една маса в един ресторант "по така" и това беше. Баща й вдигна тост, но тихо, с неудобство и да не привлича вниманието към тяхното щастие. Такива бяха годините, но те знаеха, че всичко добре предстоеше, бъдещето се усмихваше.

В дома им беше оазис, тишина и мир. Нямаха пари за телевизор все още - четяха книги, някоя кръстословица и слушаха радио. Тя готвеше любими неща, той все гледаше да й помогне за нещо. Тя се стараеше да е красива, не само за него, за себе си. Знаеше, че когато е красива за себе си, той я обичаше най-много, защото тогава тя сияеше отвътре. Той слушаше брътвежите й за кой срещнала в магазина, за новия килим, за някоя новина, усмихваше се унесено на оживлението й, а тя се грижеше за своето момче, както разбираше грижата - приготвяше му любим сандвич за работа, гладеше вратовръзки и разтриваше раменете му.

Това момиче бях аз, а това момче е мъжът ми. Женени от 28 години.


Ето ни сега. Добавете в сметката две момчета, ипотека на 10 години, малка къща извън града. Няколко дълги периода безработица, една операция от миома, смъртта на родителите ни. Добавете по един телевизор във всяка стая, две коли и смарт телефони, необходими за работата ни.

Извадете сега от сметката тези две момчета, които станаха студенти - единият в чужбина. Извадете свободното време уикенда - помните ипотеката, а още помагаме на сина в чужбина с таксите. Извадете редовния секс - работим, уморени сме, всичко, което искаме, е да се наспим. Извадете всички тези неща и ще получите тишината, която се настани помежду ни.

Помним ли онова момче и онова момиче? Те живи ли са още в нас или позволихме животът да ни ги отнеме? Оправдаваме ли се само с трудностите или се плъзнахме по течението?


Когато момчетата напуснаха дома, осъзнах, че нямам нищо, освен тях. Бях забравила за себе си, бях забравила него. Толкова буйни, толкова изискващи, толкова "мои момчета". Занемарих и книгите, и кръстословицата в неделя. Той пък спря да ми прави кафето, което пиех, докато я решавах. Грижите по тях, болестите им, неприятности с приятели, с момичета. Решавай споровете им, превързвай цепнатите им вежди, пази крехката им момчешка самоувереност. Направи това непосилно за всяка майка усилие да ги пуснеш да са свободни от теб, да ти се опълчат, да те омаловажат, че да се почувстват мъже най-сетне. Поддържай близостта с баща им. Той хем беше до тях, хем не беше. Работеше наистина много, пътуваше...И все пак - хиляди сандвичи за ходенето за риба, пране на мръсни маратонки и чистенето на всичката тази риба...Толкова много работа, толкова малко време и все пак - само една жена...

И така една вечер се почувствах сама за пръв път. Но наистина сама - момчетата ги няма, мъжът ми отчужден, заспал, без дори да каже лека нощ...


Станах от леглото и се погледнах в огледалото на гардероба. Коремът мек и натежал, гърдите увиснали, кожата на ръцете - и тя. Бръчките, сивите корени на косата. Умора, такава умора в очите...Внезапно ме обля огромна любов към мен си. Да, това съм аз. Така живях и така излязох от схватката с живота ни. Не че е свършила де, но успях! Успяхме заедно. Огледахме ги, изпратихме ги. Имаме дом, имаме работа и сме здрави горе-долу. Поглеждам настрани. Моето момче е заспало. С книгата в ръка и с очилата в другата. Заля ме любов и към него - това е моето момче.

Скоро след това се записах на курс по йога и купих нов килим. Той каза: "Другите жени си сменят прическите, ти купуваш килими. Но ако беше като другите, как щях да те забележа." Засмя се както преди. И се случи, отново бяхме близки.


За всеки случай освежих и тези посивели корени. Време им беше и без това. Пак бърборим за ежедневни неща, пак си купувам нови книги. Резервирахме една седмица през юни почивка. Махнахме телевизорите и си забранихме телефони след 7 часа. Трябват усилия, винаги е трябвало, само че сега битката е друга. Битката е за самите нас. И ще я водим. Любовта не свършва с младостта и с красотата. Там не свършва и борбата за нея.
Коментари
2017-02-08 #1
florentina
Вярно и красиво.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Минимализмът и възрастта
· Как се състаряваме преждевременно - нагласата
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· Уморена ли е душата ви?
· Най-добрите игри за вечер с приятели
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Да научим детето да играе само
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
· Едно кафе за душата ти....
Събота
4
Февруари 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как една рецепта за козунак ме намери след години...
Това момчетата за чистене... женска твърда ръка им трябва. Амаха! Ако ги оставиш... диии ще кажеш на...
Бриджит Макрон - ролеви модел, от който жените имат нужда
Публичните личности винаги ще бъдат обсъждани, критикувани, възхвалявани. Те са много повече от професиите...
За копривата. С любов
Загледах се в прозореца на стаята. Една, две, три, четири, пет. Пет малки саксии, в които "измъчвам"...
Благи думи за Благовещение: "За дъщеря ми...за мен ти си всичко"
За мен ти си всичко, а щом погледна в очите ти, виждам изцяло нов свят, безкраен като галактика! Мария...
Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
Ако има нещо, което истински ме затрудняваше до скоро, когато планувах почивка през пролетния сезон,...
Не излизай от стаята, не ги правѝ тия глупости
Не излизай от стаята, не ги правѝ тия глупости. Защо ти е Слънце, щом пушиш Шипка – луд ли си? Навън...
Най-голямата утеха - пролетта пак е тук
"Дори и да откъснеш всички цветя на света, не можеш да спреш пролетта." е казал Пабло Неруда. Много...
Благи думи за Благовещение: "Мамо, обичам те и знай, че ти си ми най-скъпа на света!"
В поговорката "Блага дума железни врати отваря" има страшно много истина! И наистина е така - една добра...
"Живот и здраве, живот и здраве"
Тази година най-сетне си отива. Не съм вярвала в точкатата на 31 декември. Та това е едно утро разлика!...
Как да станем незаменими на работното място?
Днешният свят се движи на високи обороти и хората са бързозаменяеми. Винаги идват по-млади, по-амбициозни,...
Защо спрях да се питам дали съм добра майка?
Откакто се роди второто ни момиче, не се питам дали съм добра майка. Не че не ми е важно да бъда или...
На добър час, родители!
Първият учебен ден е ден за цял живот. От онези напълно щастливи дни...за нас, родителите. Пъстри снимки,...
Да обичаш въпреки
Това е обичта, която поема дългия път от една страна за да измине хиляди километри до друга . Да...
Губим толкова много време
Губим толкова много време в спорове, вместо да прегърнем. Губим толкова много време в миналото, вместо...
Искам да ти кажа: "Празнувай обичта, която получаваш и раздаваш всеки ден!"
Мила дъще, Най-красивият букет за една жена е от покълналите стръкчета обич, които е засадила и отгледала...
Ден 10 - Постове и пости: Прекрасното не идва за миг, а заради много мигове преди него
Като слънчев домат, сушен после на тъмно и сухо. Като тръпчива маслина, натопена в марината. Като прясната...
Ако стрелките на часовника вървяха назад
"Най-хубавите години на живота ни са в началотo, а най-лошите в края" Марк Твен Може би най-страшното...
10 начина да бъдем по-добри към себе си
Да практикуваш "любов към себе си" не значи да се държиш себично или да даваш пари за литература за самопомощ,...
Нощта е виолетова. На точки
Нощта е виолетова. На точки. Светулки бяха? Или пък звезди. А може би очите ми нарочно се пръснаха...
Всичко за щастливата домакиня
Признавам, не съм най-щастливата домакиня на света :) ...
Следващият път, когато детето ми не иска да върви до училище, ще му покажа това видео
Понякога голямата ми дъщеря се оплаква, че сутрин я оставяме за училище малко по-далеч от входа. Паркирането...
За живота и смисъла
Съществува една мъдра мисъл, която гласи: “Всеки умира, но не всеки живее истински”...Мисля, че е трудно...
А аз не знаех, че чемширът цъфти
“Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана, как минуваш...
Голямото кърмене - Варна 2014 + снимки
Варненските майки се включиха днес в Голямото кърмене по повод Световната седмица на кърменето от 1-7...
Благи думи за Благовещение: "Някой ден ще ти подаря целия свят"
Здравейте, Изпращам Ви моето лично послание за Благовещение. Вярвам, че то ще достигне до моето прекрасно...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook