Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Любовта не е само за младите и красивите


Лична история, която разказва как едно момче и момиче на средна възраст преоткриват любовта си


Мариана
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Момичето, което получи пръстен преди 28 години, никога досега не беше притежавала нещо толкова ценно. То беше целият й свят, защото беше символ на светещите очи на момчето, което й го даде. Очи, в които тя се отразяваше. Срещнаха се в института и не можеха да повярват, че са се намерили и вече не може да бъде другояче - те да не са заедно. Колегите им ги подбиваха, завиждаха, радваха им се, накрая "съвършената двойка" стана скучна и ги оставиха на мира.

Сватбата беше скромна - все пак на другия ден бяха на работа. Събраха родителите и най-близките си приятели на една маса в един ресторант "по така" и това беше. Баща й вдигна тост, но тихо, с неудобство и да не привлича вниманието към тяхното щастие. Такива бяха годините, но те знаеха, че всичко добре предстоеше, бъдещето се усмихваше.

В дома им беше оазис, тишина и мир. Нямаха пари за телевизор все още - четяха книги, някоя кръстословица и слушаха радио. Тя готвеше любими неща, той все гледаше да й помогне за нещо. Тя се стараеше да е красива, не само за него, за себе си. Знаеше, че когато е красива за себе си, той я обичаше най-много, защото тогава тя сияеше отвътре. Той слушаше брътвежите й за кой срещнала в магазина, за новия килим, за някоя новина, усмихваше се унесено на оживлението й, а тя се грижеше за своето момче, както разбираше грижата - приготвяше му любим сандвич за работа, гладеше вратовръзки и разтриваше раменете му.

Това момиче бях аз, а това момче е мъжът ми. Женени от 28 години.


Ето ни сега. Добавете в сметката две момчета, ипотека на 10 години, малка къща извън града. Няколко дълги периода безработица, една операция от миома, смъртта на родителите ни. Добавете по един телевизор във всяка стая, две коли и смарт телефони, необходими за работата ни.

Извадете сега от сметката тези две момчета, които станаха студенти - единият в чужбина. Извадете свободното време уикенда - помните ипотеката, а още помагаме на сина в чужбина с таксите. Извадете редовния секс - работим, уморени сме, всичко, което искаме, е да се наспим. Извадете всички тези неща и ще получите тишината, която се настани помежду ни.

Помним ли онова момче и онова момиче? Те живи ли са още в нас или позволихме животът да ни ги отнеме? Оправдаваме ли се само с трудностите или се плъзнахме по течението?


Когато момчетата напуснаха дома, осъзнах, че нямам нищо, освен тях. Бях забравила за себе си, бях забравила него. Толкова буйни, толкова изискващи, толкова "мои момчета". Занемарих и книгите, и кръстословицата в неделя. Той пък спря да ми прави кафето, което пиех, докато я решавах. Грижите по тях, болестите им, неприятности с приятели, с момичета. Решавай споровете им, превързвай цепнатите им вежди, пази крехката им момчешка самоувереност. Направи това непосилно за всяка майка усилие да ги пуснеш да са свободни от теб, да ти се опълчат, да те омаловажат, че да се почувстват мъже най-сетне. Поддържай близостта с баща им. Той хем беше до тях, хем не беше. Работеше наистина много, пътуваше...И все пак - хиляди сандвичи за ходенето за риба, пране на мръсни маратонки и чистенето на всичката тази риба...Толкова много работа, толкова малко време и все пак - само една жена...

И така една вечер се почувствах сама за пръв път. Но наистина сама - момчетата ги няма, мъжът ми отчужден, заспал, без дори да каже лека нощ...


Станах от леглото и се погледнах в огледалото на гардероба. Коремът мек и натежал, гърдите увиснали, кожата на ръцете - и тя. Бръчките, сивите корени на косата. Умора, такава умора в очите...Внезапно ме обля огромна любов към мен си. Да, това съм аз. Така живях и така излязох от схватката с живота ни. Не че е свършила де, но успях! Успяхме заедно. Огледахме ги, изпратихме ги. Имаме дом, имаме работа и сме здрави горе-долу. Поглеждам настрани. Моето момче е заспало. С книгата в ръка и с очилата в другата. Заля ме любов и към него - това е моето момче.

Скоро след това се записах на курс по йога и купих нов килим. Той каза: "Другите жени си сменят прическите, ти купуваш килими. Но ако беше като другите, как щях да те забележа." Засмя се както преди. И се случи, отново бяхме близки.


За всеки случай освежих и тези посивели корени. Време им беше и без това. Пак бърборим за ежедневни неща, пак си купувам нови книги. Резервирахме една седмица през юни почивка. Махнахме телевизорите и си забранихме телефони след 7 часа. Трябват усилия, винаги е трябвало, само че сега битката е друга. Битката е за самите нас. И ще я водим. Любовта не свършва с младостта и с красотата. Там не свършва и борбата за нея.
Коментари
2017-02-08 #1
florentina
Вярно и красиво.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Минимализмът и възрастта
· Как се състаряваме преждевременно - нагласата
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· Най-добрите игри за вечер с приятели
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Да научим детето да играе само
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Шрифт на кирилица , който помага на деца и възрастни с дислексия (свали от тук)
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
· Едно кафе за душата ти....
Неделя
7
Август 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Есента е много тиха
Есента е много тиха Вятърът до болка я съблича. Но докато умира... се усмихва и обича. in....
Любовна песен и новата реколта вино
Вечери у дома с новата реколта вино от лозето ни. Добра компания за Райнер Мария Рилке О, как душата...
Искам да ти кажа: "Тя ми даде сила и кураж да продължа живота си"
"Преди пет години мъжът ми ме напусна. Леля Таня, моята съседка беше до мен в този миг. Само ми казваше:...
Най-голямата утеха - пролетта пак е тук
"Дори и да откъснеш всички цветя на света, не можеш да спреш пролетта." е казал Пабло Неруда. Много...
Изкуството в помощ на Ани
Помните ли Ани? Малкото дете, което страда от, пригответе се: Вроден хипотиреоидизъм, Сколиоза, Спина...
Черешката
...И само някога, когато пак се връщам във спомена, притисна ли гърди, усещам как по бялата ми дрешка избива...
Следващият път, когато детето ми не иска да върви до училище, ще му покажа това видео
Понякога голямата ми дъщеря се оплаква, че сутрин я оставяме за училище малко по-далеч от входа. Паркирането...
Искам да ти кажа: "Благодаря ти, че си се появила в живота ми"
"На теб, моя приятелко! Която срещам рядко, но с която общувам пълноценно. На теб, с която пия кафето...
Приказка
Написах приказка една. Как: сама построих кули и замъци, сама убих триглава ламя, сама села запалвах,...
Усещане за Коледа
Коледа е онзи миг на щастие, който предизвиква хиляди малки трепети в душата ти, връхлетяна от разпокъсаните...
Разпети петък - среща с тях и себе си
Разпети петък е... Там някъде има (дали?) такива като мен. Хора, които дълбоко в сърцата си вярват, че...
Ден 2 - Постове и пости: Заедно няма да угаснат
Времето, прекарано в любов никога не е загубено време. И няма как да бъде. Обратната мисъл би била мазохистично...
"Потъването на Созопол" - меланхолично пътуване към миналото в търсене на отговори
"Потъването на Созопол" на режисьора Костадин Бонев е един от малкото нови български филми, който получи...
"Защо още съм сама?"
Прибираш се у дома и е така отчайващо тихо. Няма кой да те прегърне през нощта в празното легло. Искаш...
Романът "Камък от любов" на Юлиян Попов
Романът "Камък от любов“ на Юлиян Попов попадна в мен като препоръка от приятелка, която познава автора....
По бодлите си приличаме
Мен винаги ме е вълнувала красотата. Имах щастието, което някога мислех за нещастие...да играя от дете...
Благи думи за Благовещение: "Бъди добър! Нищо не струва, само решението да си такъв"
Бъди добър! Нищо не струва, само решението да си такъв Елена Панишева Елена Панишева участва в...
Бриджит Макрон - ролеви модел, от който жените имат нужда
Публичните личности винаги ще бъдат обсъждани, критикувани, възхвалявани. Те са много повече от професиите...
Децата ни са дар, чрез който ще научим...
Децата ни са дар, чрез който ще научим... не Какво да търсим, а Как да го откриваме....
Какво научих (за себе си) след смъртта на Крис Корнел
Крис Корнел си отиде на 18 май 2017 г. и в това време след смъртта му шокът все още не отшумява. Истинският...
Легенда за Краля на рибарите и Светия Граал
Когато бил малко момче, кралят трябвало да преспи сам една нощ в гората, за да докаже смелостта си и...
Светло Синьо (стихове и видео)
Когато някой каза да те срещна, светът се завъртя, но на обратно. Любов да бъда – просто неизбежно...
Благи думи за Благовещение: "Той е моята опора, моята сила. Моето огнено момче!"
Здравейте, Hera.bg, Казвам се Анелия и искам да отправя благи думи към моя приятел. Може да му стане...
Благи думи за Благовещение: "Благодаря за даровете, които са ми дадени - съпруга и син"
Здравейте, Бих искал да участвам в играта за благата дума. :) "Благодарен съм и постоянно се досещам,...
Оставя ми малки писъмца в оранжево
Оставя ми малки писъмца в оранжево. Дори когато не ги търся и чакам, те ме намират навсякъде. Разказват...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook