Брачните халки

Историята на брачните халки е започнала още в древните времена на фараоните. През времето значението на това бижу постепенно се е променяло, но е запазило в себе си голяма част от миналата символика.

Най-ранните бижута, символизиращи свързване на двама души, често са били гривни и халки, които се поставяли на крайниците. Това еволюира към използването на символичен пръстен, който се изработвал първоначално от тръстика или коноп, в последствие от кожа или кости. В древен Египет, формата на пръстена се асоциирала със Слънцето и Луната, от които хората се бояли и почитали, свързвали ги с дома и огнището. Безкрайността на кръга пък символизирала непрекъснатостта и вечността на връзката. А отвореният център в средата бил вратата към неизвестното - бъдещето.

По-късно в Рим се появяват първите пръстени от желязо, което символизирало силата на любовта. Приемането на такъв пръстен се смятало за годеж, който не може да бъде развален. В последствие в Англия и Франция се появяват и първите пръстени от сребро и злато, както и гравирани бижута. Златото било изключително скъпо и се подарявало много рядко. То било знак за финансовата жертва, която съпругът е готов да направи за своята избраница.

До миналия век само жените носели брачни халки. Мъжете били в ролята на господари на съпругите си, за това не се считало за необходимо да показват принадлежност чрез подобен символ, какъвто е халката. Тази традиция се променя по времето на Втората Световна война. Тогова мъжете започнали да носят това бижу, за да си спомнят за своята съпруга, когато са разделени.

В ирландския фолклор се вярва, че ако халката не е златна, това би донесло нещастие. Друг мит е свързан с големината на пръстена – прекалено тесният пръстен може да е причина за болезнена ревност, а широкият - предвестник на опасности.

В миналото, както и днес, обикновено халката се носела на безименния пръст на лявата ръка, заради вярването, че от там до сърцето минава вена, която се нарича vena amoris (вена на любовта). В ранното християнство при бракосъчетание е съществувала традицията да се казва „В името на Отца и Сина и Светия Дух”, като се докосвали последователно с пръстена палец, показалец и среден пръст. Когато отецът кажел „Амин”, поставял халката на безименния пръст.

Православните християни носят брачната халка на дясната ръка, тъй като според религията това е ръката на силата на обета за вярност, свързваща се с властта и силата на дясната ръка на Господ. Също така „ляв” на латински е sinister (зловещ). Затова се счита, че dexter (дясно) е почитаната и добрата страна. Поради същата причина и клетвите се извършват с вдигане на дясната ръка.

Днес брачните халки преплитат в себе си всички тези минали вярвания, символизират посвещение един на друг и обещание за вечна любов. И до днес те олицетворяват брачната клетва и свързаността на двама души „в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност, докато смъртта ги раздели”.