Кайсията – шампион по бетакаротин

Слънчевата и ароматна кайсия е близък роднина на всички костилкови плодове, които се отглеждат у нас – сливата, черешата, вишната, прасковата и бадема. Родината й е далечен Китай, но в Европа навлиза през Армения, на което се дължи ботаническото й наименование – Prunus armeniaca (букв. Арменска слива).

Кайсиите освен много ароматни, са и изключително полезни. Те водят първенството по съдържание на бетакаротин сред плодовете. Само 150-200 гр. от тях могат да ни осигурят необходимата дневна доза от вит. А. Заради това се препоръчват за подобряване на зрението, подсилване на имунната система и козметични грижи „от вътре”, тъй като подобряват състоянието на косата, кожата и ноктите. Кайсиите съдържат още вит. С (10 мг. на 100), рутин (вит. Р) за укрепване на кръвоносните съдове, ниацин (вит. В 3 или РР), който също се грижи за здравия вид на кожата. Вит. В1 пък подпомага растежа и умствените способности, заради което плодовете са особено полезни за децата.

От минералните вещества кайсиите са най-богати на калий - 300 мг в пресните плодове и няколкократно повече в сушените (около 1.5 гр.). Заради това се препоръчват на хора със сърдечно-съдови заболявания. Съдържат още магнезий, който противодейства на стреса и подобрява настроението и работата на мозъка, калций за здрави кости и желязо, което подсилва защитните сили на организма.

Една от най-ценните вещества в кайсията е пектинът. Той е причина плодовете не само да се приготвят на вкусен мармалад (пектинът е желиращо вещество), но и да се използват за детоксикация, тъй като извежда вредните вещества от организма. Приготвени на сок, са чудесно средство за подобряване на чревната микрофлора, а в сушен вид са витаминна бомба за зимата.

Изсушете си кайсии
Изберете зрели и здрави плодове и извадете костилките. Дори един малък загнил участък може да зарази с плесен всички изсушени кайсии. За да предотвратите развитието на микроорганизми, бланширайте плодовете за няколко минути или ги оставете на пара. Ако искате да запазите и апетитния им оранжев цвят, предварително ги накиснете в лимонов или портокалов сок. Той съдържа много витамин С, който ще предотврати окислението на кайсиите.

Самото сушене става на слънце, като плодовете се слагат на равни повърхности и се покриват с марля, за да не ги кацат насекомите. Няколко пъти на ден се разбъркват с дървена лъжица, а когато станат гъвкави са вече готови. След това кайсиите се прибират в найлонови торбички, които се затварят плътно и се съхраняват далеч от влага. С времето цветът им ще започне да потъмнява, но това не бива да ви притеснява.

Не изхвърляйте костилката
За разлика от своите роднини (изключение прави само бадемът), кайсията има ядлива костилка. Тя е богата на белтъчини и на омега-6-мастни киселини. Въпреки името си, ликьорът Амарето се приготвя по-често от кайсиеви ядки и по-рядко от бадеми. Причината е, че двата вида си приличат на вкус, a тези от тях, които са горчиви съдържат веществото амигдалин, за което се предполага, че унищожава раковите клетки. Дори някъде може да се срещне под името витамин В 17. Въпреки това горчивите ядки трябва да се избягват (или да се консумират не повече от 2-3 на ден, защото в по-големи количества могат да причинят отравяне.