Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Професия „Работохолик“


Когато работата се превърне в смисъл на живота

Няма как... на повечето от нас ни се налага да работим и в работа прекарваме голяма част от живота си. Но какво става, когато всичко се изчерпва с нея и тя се превръща в наш приятел, утеха, отдушник и единствено занимание и цел? Когато трупането на пари, позиции, титли измести личните ни взаимоотношения, забавленията, хобитата, свободното време... Когато сме буквално пристрастени към нея, готови сме да работим денонощно без умора, вглъбяваме се в заниманието си и с времето само то ни вълнува. Да говорим за работата като наркотик не е нещо необичайно – макар мнозина да я ненавиждат и да я вършат единствено, за да осигуряват прехраната си, работохолиците отчаяно се нуждаят от нея и се чувстват добре само, когато работят.

Ако се разпознаете в следващите редове, е много вероятно да сте били погълнати от работата си до степен, в която друго да не ви интересува и може би е време да се замислите дали наистина искате да прекарате живота си така, дали желаете спомените ви да са изпълнени със служебни дела, срещи, ангажименти и заплата в края на месеца... и дали сте готови да направите място и за малките радости, от които всеки човек има нужда. Едва ли е необходимо да се споменава какво се случва със семействата на хората, които вечно пренебрегват близките си, заради ангажиментите в службата. Наистина ли го искате?

„Слава Богу, не попадам в тази категория, просто обичам работата си“ - Много работохолици мислят така, но дали е вярно...
Събота вечер е, а вие сте вкъщи, пред компютъра, затънали до шия в работа. Да, вярно е, че имате краен срок да приключите с важен проект, който шефът ви непременно ще иска да види още в понеделник!, но колко време прекарахте през уикенда в работа? И колко уикенди излязохте изобщо? Видяхте ли се с приятелите си, посетихте ли роднини, спомняте ли си кога за последно бяхте на екскурзия със семейството си?

Работохолиците смятат, че работата е на първо място. Те се зареждат и черпят енергия от нея, въпреки усилията, които пилеят в безбройните часове работа. Те лягат и стават единствено с мисълта за това, което трябва да свършат и са вечно вглъбени, забързани и замислени. Всичко друго е „между другото“. Почивката за тях е кошмар, от който неизбежно искат да се отърват, а излежаването и сънят са тотална загуба на време, в което могат да се отметнат хиляди служебни задачи. Така е програмиран мозъкът на работохолика. И въпреки че на пръв поглед може да изглежда полезно да имаш такъв служител, вечно „онлайн“, все пак става дума за жив човек, а не за робот и все някога този човек ще грохне от изтощение, ще се разболее или ще престане да бъде толкова активен. Свръхнатовареността в дългосрочен план не само че не помага, но и може сериозно да навреди на кариерата. И най-добрият служител се нуждае от почивка.Мозъкът трябва да се разтовари, преди да му се възложат нови задачи.

Първи признаци на работохолизъм

В края на работния ден всички си тръгват, но не и работохоликът. За него осем часа не са достатъчни. Често обаче зад това оставане до късно в офиса, както и през почивните дни, се крие самота в личен план, както и желание за компенсиране и забравяне на неуспехите във всички други аспекти. На работа работохоликът е силен и уверен, но извън нея той е нищо и няма никаква идея какво да прави с времето и с живота си. Не на последно място, заради вечната си заетост, социалните му контакти или са силно ограничени, или изцяло липсват и дори да иска, той не знае как да запълни времето си. Да седне с приятел на по бира – абсурд! Пълна загуба на време и скука. Него го чака толкова работа...

Офис у дома + лоша организация = безкраен работен ден
У много хора се ражда илюзията, че ако не ходиш всеки ден в офиса, значи не работиш. Често обаче се случва тъкмо обратното – работният ден на работохолика с дистанционна дейност се оказва далеч по-дълъг от нормалния и фактът, че няма кой да заключи вратите след 18.00 ч. е предпоставка за работохолика да не напусне импровизираното си работно място и да откара така до ранни зори, при това не еднократно.
Разбира се, „добрият“ работохолик, дори да е на работа от 09.00 до 17.00 ч., ще си вземе достатъчно работа за вкъщи и ще прекара вечерта, забоден в отчетите, вместо да разпуска. А представите му за почивка включват постоянно включен телефон, лаптоп и интернет, за да не изпусне нито едно служебно обаждане или имейл и да продължи да движи всичко от разстояние.

Работохоликът „не боледува“
Той никога не си взима болничен, нито „някакъв си грип“ може да го накара да изостави служебните си ангажименти. Той ще кашля и подсмърча и ще идва на работа с една торба лекарства, а ако състоянието му не позволява да стане от леглото, задължително ще си вземе работа за вкъщи и ще настоява да го прави, въпреки молбите на шефа му да си почине поне този път!

Пристрастеният служител винаги работи, дори и в мислите си
Дори в момента да се намира в киното и да гледа филм с любимия човек, или да е на разходка в планината – все едно. Мислите му отново са ангажирани с работа. Наум той репетира речта за следващата си презентация и прехвърля в главата си задачите, които трябва да се свърши НЕПРЕМЕННО, когато отиде в офиса.

Тема на разговор номер 1: РАБОТАТА
С работохолика трудно може да се говори за друго, освен за работа. Дори разговорът да е далеч от тази тема, той ще намери начин да наклони отново везните към нея и да я вмъкне, където ще плува в свои води и ще се чувства добре, за сметка на отегчените му слушатели. С времето това може да го накара да се вглъби в себе си и да избягва да разговаря с околните, както и те с него... „ААА, това е онзи досадник, който вечно ни занимава с работата си, сякаш ни интересува... неее, дошли сме да се забавляваме“...

Да се излекувам от работохолизъм, но как?

Естествено, първата стъпка е да го искате и да осъзнаете, че имате нужда да промените начина си на живот и да преразгледате приоритетите си.
Ако сте самотни, може би една силна любов ще преобърне нещата – само внимавайте да не прехвърлите зависимостта си върху нея, както често става при зависимите.
Намирането на хоби също може да бъде средство да се откъснете от работата – няма значение дали ще е тичане в парка, йога или риболов, важното е да е коренно различно от това, което правите по принцип и да е увлекателно, за да приковава вниманието ви не само еднократно и да го включите в графика си.

Животът е твърде кратък и интересен, за да го прекарваме единствено в работа. Отворете хоризонта си и направете място за истински важните неща – тези, които си струват и няма да ги откриете между служебните папки.






Виж още статии за:   Кариерата · Офиса ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо арогантността е опасно заразна?
· 5 полезни съвета преди да станеш дигитален номад
· Работа от вкъщи и малко дете? Мисията е трудна, но възможна
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Типове поведение, които вредят на увереността
· Изборите в живота ни като възможност за израстване
Виж още статии за:   Кариерата · Офиса ·
Четвъртък
30
Юни 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Възможен ли е баланс между работа и семейство?
Няма как да оспорим факта, че разумните хора са онези, които винаги намират златната среда. Балансът...
Как да правите това, което обичате? (и обратно)
Ако можехте да избирате дали да прекарате следващия час работейки, или разхождайки се по улиците на Париж,...
Как да трансформираме съжалението във възможност за израстване?
„... съжалението от пропуснатите възможности е най-страшният ад, в който може да пребивава живата душа...“...
Какво ще кажат хората?
Колко пъти сте чували този въпрос да излиза от устата на майка ви, баба ви или друг близък човек? Колко...
Придайте индивидуалност на бюрото
Никога не съм била привърженичка на реда. Особено на работното място, в частност – бюрото. Творческият...
Надути или вярващи в себе си – къде е границата?
В общи линии хората се лутаме в крайностите – или сме твърде навирили нос, пропускайки всичко около себе...
Уволнението - край или начало
В сегашната несигурна ситуация болшинството хора се страхуват да не загубят работата си, независимо дали...
Какво означава да бъдем успешни?
Успехът за всеки представлява нещо различно и индивидуално, но повечето хора са съгласни с тезата, че...
Меню "Aнти-стрес"
Когато ресурсите на организма са на изчерпване, а ние трябва да свършим още „малко” работа, да откраднем...
Синдромът бърнаут или как прегаря психологическата верига
Съвременното общество страда от множество заболявания, за чието съществуване никой преди време дори не...
Какво се питат първо хората, когато се запознават с вас?
Разбира се, за третия всички сме много наясно – дали сме потенциални партньори. Но в самото начало, когато...
Какво представлява самоефективността и как да я подобрим?
Определението за думата „самоефективност“ в оксфордския английски речник гласи: „Лична сила или...
Зает не означава продуктивен - къде са разликите?
Живеем в един много динамичен и бързо променящ се свят, където технологиите заемат голямо място в ежедневието...
В търсене на смислена работа
Когато се изправим пред избора - "каква работа да започна?". Пред решението - "да напусна тази работа...
Да угодиш на всички – мисията невъзможна
Да угодиш на всички си е наистина невъзможна мисия, но хората, които с все сила се напъват да я осъществят,...
Как да развием устойчивостта си, за да бъдем по-успешни?
„Животът не става по-лек или по-опростен, ние ставаме по-силни и по-устойчиви.“ - Стив Мараболи ...
Полезни ли са конфликтите на работното място?
В последните години се учим, че конфликтите сред колеги и между колеги и ръководство трябва да бъдат...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook