За живота и смисъла

Съществува една мъдра мисъл, която гласи: “Всеки умира, но не всеки живее истински”...Мисля, че е трудно да се опише истинското значение на глагола “живея”. Смятам също така, че твърде малка част от нас не могат да дадат “описание”, точно, защото са малцина онези, в чиито вени животът ври и кипи...А колко по-лесно ще ни бъде, ако сме сред тях. Ако сутрин отваряме очи с усмивка, дори да ни е мъчило безсъние или вчерашният ден да е бил труден и изнервящ. Ако се усмихваме само и единствено, поради факта, че сме живи и имаме възможността да се радваме на всяка “капка” живот.

Почти всички ние се трудим ежедневно, за да осмислим живота си. Стремим се към професионални успехи, към създаване на истински сплотено семейство, към подреден и уреден живот. Понякога до такава степен се вглъбяваме в това животът ни да изглежда като на филм, че го пропускаме ей така покрай себе си, без да си даваме сметка, че в стремежа си да го направим перфектен, ние се превръщаме в машини, които вечно правят нещо по план, упорстват, гонят цели....И покрай цялата тази лудница, спираме да “гоним” най-важното, което всъщност е тук до нас и което трябва просто да погледнем и усетим с душите си.

Видяхте ли умореното си лице сутринта в огледалото? Обзалагам се, че да. А дали мернахте искрящите си очи, пълни с живот? Ами красивата си усмивка? Ако не сте успели да излезете от вкъщи с идеята, че денят ще бъде прекрасен и с увереността, че и вие сте такива, не се съмнявайте и за секунда, че денят ви ще бъде ужасен. Каквото сами си направите, друг не е способен да ви го направи.

Спряхте ли се до просещото дете? Купихте ли му нещичко за хапване? Попитахте ли го защо е на улицата, само и дрипаво? Едно от условията да се почувстваш по-добре- да се поинтересуваш от някой напълно непознат, да му дариш добрина.

Забелязахте ли прекрасното слънчице навън или отново си казахте “егати жегата”?

Видяхте ли сладкото дребосъче с големи бузи, което едвам смогваше на темпото на вървене на майка си?

Дали тези моменти осмислят живота ви? Отговорете си сами.

За повечето от нас преследването на смисъла се състои в преследване на щастието. И за не малка част от нас щастието е картина, изникваща в съзнанието ни. Този “вид” щастие, обаче е много нетраен.

Има едно друго, което сякаш често пропускаме. А точно то е абсолютното- намира се в преживяването, в усещането, в безвремието. То е отвъд думите и понятията. Не се появява в нас изведнъж, ей така- от подарено цвете или пръстен. Ние го носим винаги със себе си, то трябва да е спонтанното ни Аз.

Всъщност единственият смисъл и онзи наистина „Големият“ трябва да търсим в неповторимостта си, в съвършенството на всеки миг, колкото и несъвършен да е той..., в красотата, струяща от очите, в топлината на прегръдката, във вярата, надеждата и любовта. Може да се каже, че ние сякаш винаги търсим смисъла някъде другаде.

Когато сме деца, искаме да сме големи и бързаме да пораснем. После, когато се сблъскаме с трудностите на порастването, мечтаем пак да сме малки.

Когато сме здрави, “пилеем” здравето си в работа, преумора и нерви, само, за да спечелим пари. А когато съберем пари, започваме да ги харчим за лекарства и лекари.

Когато търсим смисъла в “едно по-добро” бъдеще, ние забравяме настоящето, а без него не можем да сме щастливи.

Затова помнете- смисълът е тук и сега- в подухващия топъл вятър или в цъфналите клони на дърветата, а може би и листопада....Радвайте им се! Радвайте се на живота и всички дарове, които ни предоставя той, а не на неговия смисъл. Мисля, че Достоевски го беше казал.... А Зигмунд Фройд от своя страна изрича следното: “Ако човек започне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност, това означава, че той е болен.”

Така че не се разболявайте от мисли "колко е смислен животът ви". Просто живейте!




снимка: thefoxandtheraven.deviantart.com