Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Георги Марков: "Атанас Далчев беше най-верният на себе си."


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"На 18 януари тази година бе съобщено, че е починал на 73 години Атанас Далчев, поетът, който в продължение на половин век заемаше безспорно и своеобразно място в българската литература.

Той беше роден поет, чиято поезия беше вярна връзка между него и действителността. В двайсетте и трийсетте години, когато българската поезия плуваше по небето на символизма, Атанас Далчев беше поетът, който задържа музата си близо до земята, до реалностите на живота и хората. Вместо красивите, дълги въздишки на изтезавани от себе си души, той ни предложи проникновено взиране в истината на живота. Вместо разкрасени, натруфени фрази, пълни с чувства за чувствата, Далчев ни дари мъдрост и чувствителност. Критиците, които изглежда съществуват единствено за да наричат нещата това, което не са, обявиха поезията му за „предметна поезия“, без да видят, че нейната предметност беше всъщност нейната вярност към живота.

Двайсетгодишният Далчев написа през 1923 година такова силно стихотворение като „Старите моми“, в което сякаш е декларирана голямата дарба и своеобразие на поета. Колко чуден е първият куплет:

Ръцете бавно се протягат
и пее старият чекрък,
през сухите и тънки пръсти
се точат нишки от коприна
като лъчи през сухи клони
въз пуста есенна градина:
то старите моми безстрастно
предат, насядали във кръг.

Атанас Далчев беше естествен родственик на всички големи български поети. Над всички той обожаваше Ботев – заради силата и верността на чувството, той бе намерил в поезията на Яворов „съмнението и мисълта, която непрестанно дълбае и не може да се успокои върху нищо“. Той се възхищаваше от езиковото богатство на Вазов и не можеше да си представи българския език без него. Той се прекланяше пред философската монолитност на Пенчо Славейков и смяташе, че в пейзажната лирика и баладите Кирил Христов няма равен на себе си. Възразявайки смело и остро срещу опростителското отношение на комунистическия режим спрямо големи явления в българската литература, Далчев буквално писа:

„Странно е отношението на нашите критици и писатели към Кирил Христов. Ето, петнадесет години как той е преследван и гонен от нашата литература, дето – нрави ли се това някому или не – той заема едно от първите места. Трябва човекът действително да е бил много калпав и заядлив, за да го мразят и досега тъй яростно и да му отказват тъй упорито това място. Но иде едно ново поколение, което, не познавайки човека, ще види поета в целия му ръст. И аз въпреки обичта си към Яворовата поезия, съм почти готов да се съглася с моя приятел Радой Ралин, който го поставя над Яворов. Ех, може би не по-голям, но поне равностоен…“

Но този протест на Далчев в защита на един голям български поет, поставен под идеологически похлупак, вероятно отразява и собственото положение на Далчев, който също дълги години е под похлупак. Та как си представяте съжителството между мъртво родените схеми на социалистическия реализъм или комерческата конюнктурност на литературстващи чиновници, или поезия от сапунени мехури, пълни с вулгарен политически патос и един истински поет, който въздигна в мото на цялото си творчество класическия стих на Кийтс:

Красотата е истина,
истината – красота.

Далчев категорично възразява срещу мнението на Гео Милев, че Яворов изразил в стиховете си не своите лични страдания, а страданията на цялото българско племе. Той казва:

„Наопаки, аз мисля, че така безкрайно може да скърби и да страда само отделната личност, която се ражда през вековете веднъж на света, за да изчезне тутакси във времето завинаги, но не и колективът, в чието битие страданието, колкото и голямо да е то, е само едно събитие. Категорията на трагичното е индивидуалното“.

Атанас Далчев се бори за запазване красотата и чистотата на българския език. Той тежко понесе издевателството на режима, който за да удовлетвори собствената си простащина и неграмотност, въведе правопис, унищожаващ вековна оригиналност. В една своя реч поетът каза:

„У нас грижи за езика не съществуват. Нашият интелигент приказва български много по-лошо от селянина. Той има преди всичко отвратително произношение. Чуйте го само, като произнася „четат“, „града“ или „спят“. Пази Боже, ако го поправите, той ще ви приведе хиляди филологически аргументи в защита на своето езиково варварство без да подозира, че най-големият аргумент е против него – красотата на езика. Докато французите ревниво различават в езика си пет или шест „е“, ние не искаме да правим разлика между едно „я“ и едно „ю“, между едно ясно „а“ и едно тъмно „а“, което се приближава до звука „ъ“. Това осакатено произношение, поддържано от правописа, се насажда усилено в училищата и ако продължава така скоро в България ще говорят хубав български език само неграмотните“.

По-голямата част от своята поезия Далчев написа преди войната. След цикъла „Прозорец“ дойде „Пръстен“, после „Съдба“, „Париж“, „Ангелът на Шартър“.

Презирайки формализма в поезията, Далчев показваше дълбоко разбиране на формата. Той намираше еднакво логически оправдания, както за римата, така и за свободния стих. Той беше този, който писа: „Поезията умира от много музика“.

И още:

„За поетите думата освен значение е особено съчетание от звуци, има особена дължина и тежест, съдържа особена багра, носи особена атмосфера. Поради това за поетите не съществуват синоними, всяка дума е незаменима. Те я виждат, чуват, опипват и усещат. Който няма това сетиво, ако щете материално отношение към нея, той не е поет“.

Верен на традицията на голямата българска литература Атанас Далчев прекара целия си живот в тясна и най-плодотворна връзка със съкровищницата на световната поезия и литература. Той беше един от най-добрите преводачи, които България някога е имала. Отворете стария превод на Монтен, издание на библиотека „Безсмъртни мисли“, и вие ще почувствате българския еквивалент на френската реч. Пренебрегвайки идеологическите норми и конюнктурни изисквания, Атанас Далчев отстояваше любовта си към автори и произведения като с това допринасяше много за духовното образование на българските читатели. Чудни са преводите му на Шарл Бодлер, на Фридрих Хьолдерлин, Марина Цветаева и други. Във връзка с тенденциозната неграмотност на някои днешни български писатели, той веднъж отбеляза: „Най-книжно е творчеството тъкмо на ония писатели, които са чели най-малко“.

От всичко казано дотук може да се заключи, че от цялото поколение български поети, които доживяха наши дни, Атанас Далчев беше най-верният на себе си.

Нито за момент той не позволи на лепкавия фалш на епохата да проникне в свещеното му лоно. Нито за миг той не се ангажира с идеологическа търговия, с евтини делнични успехи. Той не написа нищо, с което да се възхити, преклони или подмаже на една власт, която беше враг на цялото му артистично кредо. Тъкмо затова стиховете му след войната бяха твърде редки, като че той се затвори в себе си и в своя непосредствен верен кръг.

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише!“, отбелязва Далчев в своите фрагменти.

От една страна, за разлика от по-възрастните български писатели, Далчев запази много свежо и активно отношение към действителността. Той обичаше и се заобикаляше с млади поети и писатели, които пък намираха в него може би най-липсващите днес в България качества на една личност – достойнство и мъдрост. От друга страна Далчев изразяваше нескрито презрение към официалната писателска общност, към казионщината, създадена от режима. Той нерядко жигосваше пишещите търговци:

„Някои наши писатели биха могли да оставят име в литературата ни – ако пишеха по-малко.“

„Всички писатели желаят да бъдат харесвани, само че за някои от тях е важно и това – кой ги харесва!“

„На писателите, които се обявяват срещу сивата литература – предлагам да не я пишат.“

„На една трапеза, дето всички са пияни, трезвеният е, няма съмнение, един неприятен свидетел.“

Отношението на Атанас Далчев към такава действителност роди малко стихове, но много „фрагменти“. Тъкмо в тези Фрагменти Далчев отрази съвременността по силен и необикновен начин. От тях вие можете да научите за днешна България повече от дузина дебели романи събрани заедно. Защото това са чувствителните наблюдения на мислещ човек, който дири истината.

„Аз не съчинявам – писа Далчев – не гоня мислите си по белия лист с перо в ръката, а ги оставям сами да се развиват у мене. Така живея с тях месеци и дори години. Понякога съвсем ги изоставям или по-точно, те ме изоставят. Аз не пиша, само записвам.“

И той записваше с точност, с непреднамерено остроумие, с почти инстинктивен усет за красота. Светът около Далчев е това, което е. Красотата е заложена вътре, в самите неща и техните отношения. Необходими са очи, за да се види. Далчевото общуване със света е диалог, в който чувството на поета не деформира нищо, мисълта му не преиначава, философията му не загрозява – сякаш поет и свят се знаят много добре.

Чуйте само тези два реда:

„Лято. Минал е сенокосът. Купите сено стоят като копчета по жълтозелената дреха на ливадата.“

Преди повече от година в едно от тези предавания по „Дойче веле“, аз изразих възхищението си от красотата във фрагментите на Далчев. Ония, които са ги чели, едва ли някога ще забравят фрагмента Родопите с туркинята, хурката, бялата нишка на пътя и прииждащите зелени хълмове. Ако някой не знае България, Далчев ще му даде вярно чувство за нея.

Днес мога да кажа, че прелиствайки отново и отново тези фрагменти, тази странна форма на поезия в проза, виждам, че главното в тях е истината. А нали истината е красота!

Всеки разбира, че Атанас Далчев нямаше нищо общо с онези, които го отрекоха, а след това кокетирайки с естествения му авторитет и популярност му дадоха титли и ордени, които той никога не бе искал. Човек изпитва твърде странно чувство, като чете официалния некролог в „Работническо дело“, подписан от хора, които никога не са ценили, разбирали и дори чели Далчев. Още по-странното е, че в този некролог на Далчев са приписани черти, които той никога не е притежавал.

За него и за тях България е две напълно различни страни, с различен език, различни нрави, различно население и дори различна природа. И ако искате да се убедите в това, прочетете чудесното стихотворение на Далчев, което той написа през 1965 година и което се казва „Към родината“:

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща."

Есето на Георги Марков е прочетено по Дойче веле дни след кончината на поета на 17 януари 1978 г.
Източник: Kultura.bg
Виж още статии за:   Личности · Изкуството ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· „Варна Лит” 2021 се завръща с плеяда любими творци
· Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
· Хубавите български песни по текстове на поета Петър Караангов
· Гена Димитрова: Живях от изкуство, живях от любов…
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· 224 години от смъртта на барон Мюнхаузен
Виж още статии за:   Личности · Изкуството ·
Вторник
27
Юли 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Красивите думи - Керана Ангелова
каза й когато те видях за пръв път светът се завъртя наобратно жените се отдалечиха ходейки гърбом мъжете...
Човек има две ръце
Човек има две ръце. С едната да помогне на себе си, втората - да протегне на друг...
Сюзън Зонтаг: "Да фотографирате означава да удостоите със значение."
Сюзън Зонтаг (16 януари 1933 г. - 28 декември 2004 г.) е известна публицистка, есеистка, писателка и...
Великият "Щастливец" Алеко Константинов
Алеко Константинов (13 януари 1863 г. - 23 май 1897 г.) е явление не само в литературата, но и в цялата...
Фридрих Ницше: "Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен."
"Две неща иска истинският мъж: опасност и игра. Затова и търси жената като най-опасната играчка." "Човекът...
Любопитно за Никулден по света и как св. Николай стана Санта Клаус
Никулден е един от важните православни празници. В Западна Европа, както и в някои държави от Близкия...
Орли
Повя и зелените ливади зашумяха като облаци. Две бели глухарчета се завъртяха из въздуха. Учудено се...
Какъв фотоапарат да изберем?
Дори и да не сте фенове на фотографията, със сигурност поне веднъж в живота си сте се прехласвали по...
Джоан Роулинг: "Изборите ни показват какви сме много повече от качествата ни"
"Невъзможно е да живеете и да не се провалите в нещо, освен ако не живеете толкова внимателно, че да...
Как селфито на една рядка маймуна създаде правен прецедент
Така популярното напоследък "селфи" създаде прецедент в областта на авторски права и засегна пряко една...
4 октомври - Св. Франциск от Асизи и Световен ден на животните
Св. Франциск от Асизи е един от най-големите християнски светци и в още по-голяма степен - в Римокатолическата...
Нуждата от красота
Възможно е някои да се усъмнят, че такава нужда изобщо съществува. Красотата е нещо, което звучи толкова...
Исабел Алиенде: "Аз съм покрита с горди белези."
“Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни.” Коя е Исабел Алиенде? “Този...
Малки сладки изкушения
Децата ги обожават. С тях черпим на рождения си ден и за всички по-специални поводи. Във формата на шоколадови...
13 октомври - Денят без сутиен (No bra day)
На 13 октомври жени от цял свят свалят сутиените. Но не за това, към което ни води въображението, а за...
Любовна лирика IV - Бенедети, Неруда, Гутиерес
Защото те имам и те нямам Марио Бендети Защото те имам и те нямам защото те мисля защото нощта...
Да живееш рисковано означава да живееш
Да живееш рисковано означава да живееш. Ако не живееш рисковано, ти не живееш. Живеенето разцъфтява само...
Зорница Иларионова и Атанас Кръстев - носители на красота сред руините! (видео)
Хендел „Пасакалия“ като символ на възраждането, разкрива красотата, надзъртаща през пукнатините на този...
Оцеляващата магия на детството в исторически снимки и в цитати
Една от клопките на детството е, че човек не трябва да разбира нещо, за да го почувства. И когато умът...
"Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?"
Светите отци учат: "Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден...
Да нарисуваш птица
/На Елза Енрике/ Вземи бои и четка и първо нарисувай клетка после с размах-два добави отворена врата. Нарисувай...
Яростта и Тъгата
„В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни, имало някога едно чудно езеро....
Страната на 1001 нощ - V. Есауира и полезно за Мароко
Есауира – вечната люлка на изкуството Край широкия плаж на градчето сред вълните се виждат сърфисти....
Кафенето, в което вали...захар
За няколко дни Mellowercoffee Cafe в Сингапур се превърна в истинска интернет сезанция, когато клиенти...
Доброто в теб
Търси доброто в човека, така намираш и доброто в себе си....
Неповторимата Прага - III
Пражкият храд Обиколката ни на Прага продължава. Следващата ми цел е Пражкият храд или Градската крепост....
Наближава Коледа....
Само преди няколко дни купих тази играчка за коледната елха. Тази година, за първи път, не отпразнувахме...
Полуистини за полухора
Не общувай с полувлюбени, не се сприятелявай с полуприятели, не чети от полударовити, не живей полуживот,...
Изследване: Какво има в пакетираните сандвичи и какво продават край училищата у нас
От Асоциация „Активни потребители“ са направили тест на предлаганите край училищата готови пакетирани...
Коледни пости - Ден 24:
Банички с праз и гъби. Храненето през студентските години.
Днешният ми разказ се забави много. Неделята е много странен ден. Всички казват, че е ден за отмора....
Какво ни очаква през 2017 г. - годината на огнения Петел
Китайската нова година започва на 28 януари и 2017 г., ще трае до 15 февруари 2018 г. ще премине под...
Заговезни
Седнаха децата всички на софрата до мама, до татко, да си хапнат сладко бобена чорбица, рибник и...
Коледни пости - Ден 34:
За смуутито без капка смут. Шоколад за закуска? Но не какъвто и да е!
Тази сутрин се събудих много уморена. Вчера беше коледният концерт на балета на голямата дъщеря. Късно...
Да си припомним Астрид Линдгрен и вечните й герои
Астрид Линдгрен е една от най-любимата детска писателка на много поколения. Тя притежава несравнимо чувство...
Международен ден на Черно море - 31 октомври
16 милиона души от 6 държави днес празнуват - това са хората, които живеят по крайбрежието на Черно море....
"Жени и вино! Вино и жени!"
I Прости мъртвило, роден край, прости! Пред мене нов живот се днес открива, с нов трепет се сърцето...
Балтазар Грациан: "Намирайте утеха във всичко."
Намирайте утеха във всичко. Дори непотребното има утеха: то е вечно. Няма облак без сребърна нишка....
Кукувица кука за Гергьовден
Закукала кукувица рано ми, рано за Гергьовден. Закукала на ябълка, на ябълка, на петровка, на петровка...
„Има само едно-единствено щастие в живота – да обичаш и да бъдеш обичан.”
„Жените обичат винаги. Когато Земята се изплъзва от тях, те се скриват в Рая.” „Никое човешко същество...
Вярата е...
Вярата не е човек, книга или слово. Вярата е силата, която всеки сам намира в сърцето си....
Светът се променя чрез твоя пример, а не чрез твоето мнение.
Светът се променя чрез твоя пример, а не чрез твоето мнение....
Клинт Ийстууд в 5 емблематични роли
Клинт Ийстууд (роден на 31 май 1930 г.) е една от най-великите фигури на американското и световно кино....
Димчо Дебелянов и неговата най-силна и невъзможна любов
Епохата, в която се ражда и живее Димчо Дебелянов (28 март 1887 - 2 октомври 1916), е твърде отдалечена...
27 март - Световен ден на театъра
Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 г. по инициатива на Международния театрален институт (International...
Бриджит Бардо - една истинска френска жена
Родена на 28 септември 1934 г. в богато, типично средно буржоазно семейство, красивата Бриджит иска да...
Намалете скоростта, преди да е твърде късно
"Отиде твърде бързо, замина си твърде рано." Това е най- новата кампания, която приканва шофьорите...
10 книги, които всеки трябва да прочете - според Ърнест Хемингуей
Арнолд Самюелсън е 22-годишен младеж, който е завършил курсовата си работа по журналистика в университета...
Коледни пости - Ден 10:
Притча за трите сита.
В ден 10 от постите няма да ви занимавам с готвене, а ще ви дам тема за размисъл. Постите са безсмислени,...
От Ахтопол до Резово - III
Тази нощ в Синеморец никакъв шум не наруши сладкия ми сън, а това не ми се беше случвало от години....
Говори за щастие
Ела Уилър Уилкокс (Ella Wheeler Wilcox, 1850 - 1919) е американска писателка и поетеса. "Говори...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook