Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Георги Марков: "Атанас Далчев беше най-верният на себе си."


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"На 18 януари тази година бе съобщено, че е починал на 73 години Атанас Далчев, поетът, който в продължение на половин век заемаше безспорно и своеобразно място в българската литература.

Той беше роден поет, чиято поезия беше вярна връзка между него и действителността. В двайсетте и трийсетте години, когато българската поезия плуваше по небето на символизма, Атанас Далчев беше поетът, който задържа музата си близо до земята, до реалностите на живота и хората. Вместо красивите, дълги въздишки на изтезавани от себе си души, той ни предложи проникновено взиране в истината на живота. Вместо разкрасени, натруфени фрази, пълни с чувства за чувствата, Далчев ни дари мъдрост и чувствителност. Критиците, които изглежда съществуват единствено за да наричат нещата това, което не са, обявиха поезията му за „предметна поезия“, без да видят, че нейната предметност беше всъщност нейната вярност към живота.

Двайсетгодишният Далчев написа през 1923 година такова силно стихотворение като „Старите моми“, в което сякаш е декларирана голямата дарба и своеобразие на поета. Колко чуден е първият куплет:

Ръцете бавно се протягат
и пее старият чекрък,
през сухите и тънки пръсти
се точат нишки от коприна
като лъчи през сухи клони
въз пуста есенна градина:
то старите моми безстрастно
предат, насядали във кръг.

Атанас Далчев беше естествен родственик на всички големи български поети. Над всички той обожаваше Ботев – заради силата и верността на чувството, той бе намерил в поезията на Яворов „съмнението и мисълта, която непрестанно дълбае и не може да се успокои върху нищо“. Той се възхищаваше от езиковото богатство на Вазов и не можеше да си представи българския език без него. Той се прекланяше пред философската монолитност на Пенчо Славейков и смяташе, че в пейзажната лирика и баладите Кирил Христов няма равен на себе си. Възразявайки смело и остро срещу опростителското отношение на комунистическия режим спрямо големи явления в българската литература, Далчев буквално писа:

„Странно е отношението на нашите критици и писатели към Кирил Христов. Ето, петнадесет години как той е преследван и гонен от нашата литература, дето – нрави ли се това някому или не – той заема едно от първите места. Трябва човекът действително да е бил много калпав и заядлив, за да го мразят и досега тъй яростно и да му отказват тъй упорито това място. Но иде едно ново поколение, което, не познавайки човека, ще види поета в целия му ръст. И аз въпреки обичта си към Яворовата поезия, съм почти готов да се съглася с моя приятел Радой Ралин, който го поставя над Яворов. Ех, може би не по-голям, но поне равностоен…“

Но този протест на Далчев в защита на един голям български поет, поставен под идеологически похлупак, вероятно отразява и собственото положение на Далчев, който също дълги години е под похлупак. Та как си представяте съжителството между мъртво родените схеми на социалистическия реализъм или комерческата конюнктурност на литературстващи чиновници, или поезия от сапунени мехури, пълни с вулгарен политически патос и един истински поет, който въздигна в мото на цялото си творчество класическия стих на Кийтс:

Красотата е истина,
истината – красота.

Далчев категорично възразява срещу мнението на Гео Милев, че Яворов изразил в стиховете си не своите лични страдания, а страданията на цялото българско племе. Той казва:

„Наопаки, аз мисля, че така безкрайно може да скърби и да страда само отделната личност, която се ражда през вековете веднъж на света, за да изчезне тутакси във времето завинаги, но не и колективът, в чието битие страданието, колкото и голямо да е то, е само едно събитие. Категорията на трагичното е индивидуалното“.

Атанас Далчев се бори за запазване красотата и чистотата на българския език. Той тежко понесе издевателството на режима, който за да удовлетвори собствената си простащина и неграмотност, въведе правопис, унищожаващ вековна оригиналност. В една своя реч поетът каза:

„У нас грижи за езика не съществуват. Нашият интелигент приказва български много по-лошо от селянина. Той има преди всичко отвратително произношение. Чуйте го само, като произнася „четат“, „града“ или „спят“. Пази Боже, ако го поправите, той ще ви приведе хиляди филологически аргументи в защита на своето езиково варварство без да подозира, че най-големият аргумент е против него – красотата на езика. Докато французите ревниво различават в езика си пет или шест „е“, ние не искаме да правим разлика между едно „я“ и едно „ю“, между едно ясно „а“ и едно тъмно „а“, което се приближава до звука „ъ“. Това осакатено произношение, поддържано от правописа, се насажда усилено в училищата и ако продължава така скоро в България ще говорят хубав български език само неграмотните“.

По-голямата част от своята поезия Далчев написа преди войната. След цикъла „Прозорец“ дойде „Пръстен“, после „Съдба“, „Париж“, „Ангелът на Шартър“.

Презирайки формализма в поезията, Далчев показваше дълбоко разбиране на формата. Той намираше еднакво логически оправдания, както за римата, така и за свободния стих. Той беше този, който писа: „Поезията умира от много музика“.

И още:

„За поетите думата освен значение е особено съчетание от звуци, има особена дължина и тежест, съдържа особена багра, носи особена атмосфера. Поради това за поетите не съществуват синоними, всяка дума е незаменима. Те я виждат, чуват, опипват и усещат. Който няма това сетиво, ако щете материално отношение към нея, той не е поет“.

Верен на традицията на голямата българска литература Атанас Далчев прекара целия си живот в тясна и най-плодотворна връзка със съкровищницата на световната поезия и литература. Той беше един от най-добрите преводачи, които България някога е имала. Отворете стария превод на Монтен, издание на библиотека „Безсмъртни мисли“, и вие ще почувствате българския еквивалент на френската реч. Пренебрегвайки идеологическите норми и конюнктурни изисквания, Атанас Далчев отстояваше любовта си към автори и произведения като с това допринасяше много за духовното образование на българските читатели. Чудни са преводите му на Шарл Бодлер, на Фридрих Хьолдерлин, Марина Цветаева и други. Във връзка с тенденциозната неграмотност на някои днешни български писатели, той веднъж отбеляза: „Най-книжно е творчеството тъкмо на ония писатели, които са чели най-малко“.

От всичко казано дотук може да се заключи, че от цялото поколение български поети, които доживяха наши дни, Атанас Далчев беше най-верният на себе си.

Нито за момент той не позволи на лепкавия фалш на епохата да проникне в свещеното му лоно. Нито за миг той не се ангажира с идеологическа търговия, с евтини делнични успехи. Той не написа нищо, с което да се възхити, преклони или подмаже на една власт, която беше враг на цялото му артистично кредо. Тъкмо затова стиховете му след войната бяха твърде редки, като че той се затвори в себе си и в своя непосредствен верен кръг.

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише!“, отбелязва Далчев в своите фрагменти.

От една страна, за разлика от по-възрастните български писатели, Далчев запази много свежо и активно отношение към действителността. Той обичаше и се заобикаляше с млади поети и писатели, които пък намираха в него може би най-липсващите днес в България качества на една личност – достойнство и мъдрост. От друга страна Далчев изразяваше нескрито презрение към официалната писателска общност, към казионщината, създадена от режима. Той нерядко жигосваше пишещите търговци:

„Някои наши писатели биха могли да оставят име в литературата ни – ако пишеха по-малко.“

„Всички писатели желаят да бъдат харесвани, само че за някои от тях е важно и това – кой ги харесва!“

„На писателите, които се обявяват срещу сивата литература – предлагам да не я пишат.“

„На една трапеза, дето всички са пияни, трезвеният е, няма съмнение, един неприятен свидетел.“

Отношението на Атанас Далчев към такава действителност роди малко стихове, но много „фрагменти“. Тъкмо в тези Фрагменти Далчев отрази съвременността по силен и необикновен начин. От тях вие можете да научите за днешна България повече от дузина дебели романи събрани заедно. Защото това са чувствителните наблюдения на мислещ човек, който дири истината.

„Аз не съчинявам – писа Далчев – не гоня мислите си по белия лист с перо в ръката, а ги оставям сами да се развиват у мене. Така живея с тях месеци и дори години. Понякога съвсем ги изоставям или по-точно, те ме изоставят. Аз не пиша, само записвам.“

И той записваше с точност, с непреднамерено остроумие, с почти инстинктивен усет за красота. Светът около Далчев е това, което е. Красотата е заложена вътре, в самите неща и техните отношения. Необходими са очи, за да се види. Далчевото общуване със света е диалог, в който чувството на поета не деформира нищо, мисълта му не преиначава, философията му не загрозява – сякаш поет и свят се знаят много добре.

Чуйте само тези два реда:

„Лято. Минал е сенокосът. Купите сено стоят като копчета по жълтозелената дреха на ливадата.“

Преди повече от година в едно от тези предавания по „Дойче веле“, аз изразих възхищението си от красотата във фрагментите на Далчев. Ония, които са ги чели, едва ли някога ще забравят фрагмента Родопите с туркинята, хурката, бялата нишка на пътя и прииждащите зелени хълмове. Ако някой не знае България, Далчев ще му даде вярно чувство за нея.

Днес мога да кажа, че прелиствайки отново и отново тези фрагменти, тази странна форма на поезия в проза, виждам, че главното в тях е истината. А нали истината е красота!

Всеки разбира, че Атанас Далчев нямаше нищо общо с онези, които го отрекоха, а след това кокетирайки с естествения му авторитет и популярност му дадоха титли и ордени, които той никога не бе искал. Човек изпитва твърде странно чувство, като чете официалния некролог в „Работническо дело“, подписан от хора, които никога не са ценили, разбирали и дори чели Далчев. Още по-странното е, че в този некролог на Далчев са приписани черти, които той никога не е притежавал.

За него и за тях България е две напълно различни страни, с различен език, различни нрави, различно население и дори различна природа. И ако искате да се убедите в това, прочетете чудесното стихотворение на Далчев, което той написа през 1965 година и което се казва „Към родината“:

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща."

Есето на Георги Марков е прочетено по Дойче веле дни след кончината на поета на 17 януари 1978 г.
Източник: Kultura.bg
Виж още статии за:   Личности · Изкуството ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Banksy дарява 13 милиона долара за преобразяването на затвор
· 30 години от смъртта на незабравимия Фреди Меркюри
· Гена Димитрова: Живях от изкуство, живях от любов…
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
Виж още статии за:   Личности · Изкуството ·
Понеделник
11
Ноември 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Кое е по-важно - да обичаш или да бъдеш обичан?
- Кажи ми, кое е по-важно - да обичаш или да бъдеш обичан? Старецът отговори: - Кое е по-важно за...
Симон дьо Бовоар за жените и мъжете в избрани цитати
Не се раждаш жена. Ставаш жена. Ако любовта е достатъчно силна, очакването се превръща в щастие. Всяка...
Бумът на семейната фотография
Напоследък сме свидетели на истински бум на детската фотография. Било като подарък за някого или сами...
"Косачи" - Елин Пелин
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и...
Да нарисуваш птица
/На Елза Енрике/ Вземи бои и четка и първо нарисувай клетка после с размах-два добави отворена врата. Нарисувай...
16 стъпки към духовно израстване
1. Не съди хората. Не говори лошо за човек в негово отсъствие. Той също е частичка от божественото съвършенство,...
Сутрин с кафето, миг красота и нежност
Сутрин рано, миг тишина с кафето. Мислите се реят и чертаят невидими пътечки, по които да мине денят...Несъзнателно...
Къщите наистина са като хората
''В стаята витаеше сподавеният дъх на раздялата. Къщите са като хората, имат памет, чувства, емоции....
Топ 7 най-скъпи круизни кораба в света
Eдни oт нaй-yдoбнитe и paзĸoшни нaчин зa пътeшecтвиe ca лyĸcoзнитe ĸpyизни ĸopaби....
Непримиримите
Много са малко. Все пак ги има. А пък аз точно такива харесвам - дето ги няма. Непримирими. И към...
Българското дружество за защита на птиците обявява конкурс за детска рисунка
Българското дружество за защита на птиците кани всички деца в училищна и предучилищна възраст да участват...
Пречките идват, за да измерят колко силно желаеш нещо
Пречките идват, за да измерят колко силно желаеш нещо. ...
Странните места за „велики“ идеи
Забелязали ли сте, че ако ви проблесне дълго търсено решение или ви се удаде да уловите вдъхновяваща...
18 август - Международен ден на морските фарове
18 август по света се отбелязва като Международен ден на морските фарове. Отбелязва се за първи път в...
Интервю: Здравка Кокалова от кулинарния блог I love our dreams
Списание Hera.bg подкрепя преди всичко баланса в храненето - традиция и тенденции, здравословнa, но и...
В живота няма нищо даром, но битките ни носят безценни дарове
В живота няма нищо даром, но битките ни носят безценни дарове. ...
С любов за Георги Калоянчев
Днес 18 декември 2012, на 87-годишна възраст почина един от най-големите ни актьори Георги Калоянчев....
Из "Гитанджали" на Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор (1861-1941) e индийски писател, поет, философ, композитор, педагог, художник, общественик....
12 красиви цитата за цветята
„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта!“ Пабло Неруда „Една роза може да...
"За онези, които използват силата си, за да направят другите силни"
Търсачката Google отново обяви резултатите от „2019 година на търсене“, класация на най-често търсените...
Лате арт - изкуството да рисуваш върху кафе
Сигурно сте виждали онези красиви рисунки върху кафе, които ви пожелават "Добро утро!" от монитора на...
Мечти и издръжливост
Едно е да имаш мечта и да се понесеш на крилете на първоначалния ентусиазъм от нея, а съвсем друго е...
Не приемай критика от този, от когото не би приел съвет
Не приемай критика от този, от когото не би приел съвет....
Интервю с : Илиян от Blogovoditel - II
Което ни води към една много дискутирана тема днес – за здравословното хранене. Какво е твоето отношение,...
"Ваксина" е дума на 2021 година според американския речник „Мериам Уебстър”
Американският речник „Мериам Уебстър” обяви „ваксина” за дума на 2021 година, съобщи Асошиейтед прес. „Това...
Балетът - изкуство, мечта, магия
Танцът е като магия, от която никой не може да избяга. И не, не просто танцът, а съвършеният танц, наречен...
Ръцете - велик дар, даден ни от Природата!
"Трагедия от първа величина е фактът, че милиони хора са престанали да използват ръцете си като ръце....
"Животът ни връща само това, което даваме на другите."
Дали ви се е случвало някога, изхвърлени от релсите на живота, да кажете на катадневието сбогом и да...
Жената Мария
С диви круши и резенче хляб във торбата тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала и прошепна: "Аз съм...
Антон Чехов: Кои са културните хора
Антон Павлович Чехов е всеизвестен руски автор, майстор на късия разказ, на пестеливия, но образен език...
Вслушвай се в себе си. Хубав човек лошо няма да те посъветва
Вслушвай се в себе си. Хубав човек лошо няма да те посъветва....
Уилям Фокнър: „Ако не те е срам от себе си от време на време, значи не си честен.”
„Артистът няма време да слуша критиците. Ония, които искат да бъдат писатели, четат рецензиите, а ония,...
Съединението - един ден безмерна, лично и единствено българска радост
Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 6 септември е сред малкото исторически събития,...
Истинското приятелство
Дълъг път бяха извървяли човекът и неговото куче. Силите им вече ги напускаха, изтощението и горещото...
Брюксел извън европейските институции - III
Бирата. Oпитах я в последните часове преди заминаването ми за България. На принципа като ще е гарга,...
На тази дата: Родена е Стоянка Мутафова
Едва ли има по-обичана от нея. По-неуморна, жизнерадостна. Стоянка Мутафова е неизчерпаем източник на...
Коледни пости - Ден 4:
Можем ли да постим в офиса?
Днес е понеделник – най- омразният ден от седмицата, като гледам сънените ми деца и хората по спирките,...
Пол Остър: "Всеки човек е автор на собствения си живот."
"Винаги се чувствам стимулиран да откривам нови примери за собствените си предразсъдъци и глупост, да...
"Сърцето на едно и също място ли си стои или се мести?"
Днес едно дете ме попита: "Сърцето на едно и също място ли си стои или се мести?" Аз отговорих:...
Създадоха Фея - робот, който ще може да опрашва растения, вместо пчелите
Тежащ само 1,2 милиграма, новият робот, наречен FAIRY - това е съкращение от Flying Aero-robots based...
Революцията на Ани Лейбовиц в новия календар "Пирели"
Календарът на фирмата за автомобилни гуми "Пирели" е еталон за добре котиращ се, лъскав секс, над който...
Мароко - Страната на 1001 нощ - I. Танжер
„Танжер наистина си струва да се види!” и „Изобщо не ми харесва!”, са само част от многото и разнообразни...
Ал Пачино в най-великите му роли и в избрани цитати
Никой не може да избяга от очите на Ал Пачино - толкова черни и толкова широко отворени. Бездънни, непрогледни...
Дървото с 40-те цвята
"Дървото с 40-те цвята" е едно-единствено дърво, на което зреят около 40 вида костилкови плода – праскови,...
Коледни пости - Ден 14:
Героите заслужават награда. Най- трудните битки са със самия себе си.
Днес, ден 14, е повод за малък празник и с удоволствие си подарявам един чуден постен, но много какаов,...
Даровете на влъхвите
Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един...
Болните от синдрома на Даун също могат да бъдат щастливи
Послание към една бъдеща майка ще предизвика страховете и въприемането на Синдрома на Даун на всички...
Пленителната красота на една 144-годишна уистерия
Огромна уистерия расте в парка на гр. Ашикага, префектура Точики, Япония. Дървото, по-скоро - храст,...
Да създадеш най-хубавия си ден
"Слязох по стълбите. Сняг! Помирисах гъстия студ, примирената влажна скръб на земята. Зимата се бе върнала....
Когато разпериш ръце за прегръдка
Забелязала съм, че в седмици преди рождения ми ден...всичко във времето се движи различно. Материята,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook