Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Георги Марков: "Атанас Далчев беше най-верният на себе си."


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"На 18 януари тази година бе съобщено, че е починал на 73 години Атанас Далчев, поетът, който в продължение на половин век заемаше безспорно и своеобразно място в българската литература.

Той беше роден поет, чиято поезия беше вярна връзка между него и действителността. В двайсетте и трийсетте години, когато българската поезия плуваше по небето на символизма, Атанас Далчев беше поетът, който задържа музата си близо до земята, до реалностите на живота и хората. Вместо красивите, дълги въздишки на изтезавани от себе си души, той ни предложи проникновено взиране в истината на живота. Вместо разкрасени, натруфени фрази, пълни с чувства за чувствата, Далчев ни дари мъдрост и чувствителност. Критиците, които изглежда съществуват единствено за да наричат нещата това, което не са, обявиха поезията му за „предметна поезия“, без да видят, че нейната предметност беше всъщност нейната вярност към живота.

Двайсетгодишният Далчев написа през 1923 година такова силно стихотворение като „Старите моми“, в което сякаш е декларирана голямата дарба и своеобразие на поета. Колко чуден е първият куплет:

Ръцете бавно се протягат
и пее старият чекрък,
през сухите и тънки пръсти
се точат нишки от коприна
като лъчи през сухи клони
въз пуста есенна градина:
то старите моми безстрастно
предат, насядали във кръг.

Атанас Далчев беше естествен родственик на всички големи български поети. Над всички той обожаваше Ботев – заради силата и верността на чувството, той бе намерил в поезията на Яворов „съмнението и мисълта, която непрестанно дълбае и не може да се успокои върху нищо“. Той се възхищаваше от езиковото богатство на Вазов и не можеше да си представи българския език без него. Той се прекланяше пред философската монолитност на Пенчо Славейков и смяташе, че в пейзажната лирика и баладите Кирил Христов няма равен на себе си. Възразявайки смело и остро срещу опростителското отношение на комунистическия режим спрямо големи явления в българската литература, Далчев буквално писа:

„Странно е отношението на нашите критици и писатели към Кирил Христов. Ето, петнадесет години как той е преследван и гонен от нашата литература, дето – нрави ли се това някому или не – той заема едно от първите места. Трябва човекът действително да е бил много калпав и заядлив, за да го мразят и досега тъй яростно и да му отказват тъй упорито това място. Но иде едно ново поколение, което, не познавайки човека, ще види поета в целия му ръст. И аз въпреки обичта си към Яворовата поезия, съм почти готов да се съглася с моя приятел Радой Ралин, който го поставя над Яворов. Ех, може би не по-голям, но поне равностоен…“

Но този протест на Далчев в защита на един голям български поет, поставен под идеологически похлупак, вероятно отразява и собственото положение на Далчев, който също дълги години е под похлупак. Та как си представяте съжителството между мъртво родените схеми на социалистическия реализъм или комерческата конюнктурност на литературстващи чиновници, или поезия от сапунени мехури, пълни с вулгарен политически патос и един истински поет, който въздигна в мото на цялото си творчество класическия стих на Кийтс:

Красотата е истина,
истината – красота.

Далчев категорично възразява срещу мнението на Гео Милев, че Яворов изразил в стиховете си не своите лични страдания, а страданията на цялото българско племе. Той казва:

„Наопаки, аз мисля, че така безкрайно може да скърби и да страда само отделната личност, която се ражда през вековете веднъж на света, за да изчезне тутакси във времето завинаги, но не и колективът, в чието битие страданието, колкото и голямо да е то, е само едно събитие. Категорията на трагичното е индивидуалното“.

Атанас Далчев се бори за запазване красотата и чистотата на българския език. Той тежко понесе издевателството на режима, който за да удовлетвори собствената си простащина и неграмотност, въведе правопис, унищожаващ вековна оригиналност. В една своя реч поетът каза:

„У нас грижи за езика не съществуват. Нашият интелигент приказва български много по-лошо от селянина. Той има преди всичко отвратително произношение. Чуйте го само, като произнася „четат“, „града“ или „спят“. Пази Боже, ако го поправите, той ще ви приведе хиляди филологически аргументи в защита на своето езиково варварство без да подозира, че най-големият аргумент е против него – красотата на езика. Докато французите ревниво различават в езика си пет или шест „е“, ние не искаме да правим разлика между едно „я“ и едно „ю“, между едно ясно „а“ и едно тъмно „а“, което се приближава до звука „ъ“. Това осакатено произношение, поддържано от правописа, се насажда усилено в училищата и ако продължава така скоро в България ще говорят хубав български език само неграмотните“.

По-голямата част от своята поезия Далчев написа преди войната. След цикъла „Прозорец“ дойде „Пръстен“, после „Съдба“, „Париж“, „Ангелът на Шартър“.

Презирайки формализма в поезията, Далчев показваше дълбоко разбиране на формата. Той намираше еднакво логически оправдания, както за римата, така и за свободния стих. Той беше този, който писа: „Поезията умира от много музика“.

И още:

„За поетите думата освен значение е особено съчетание от звуци, има особена дължина и тежест, съдържа особена багра, носи особена атмосфера. Поради това за поетите не съществуват синоними, всяка дума е незаменима. Те я виждат, чуват, опипват и усещат. Който няма това сетиво, ако щете материално отношение към нея, той не е поет“.

Верен на традицията на голямата българска литература Атанас Далчев прекара целия си живот в тясна и най-плодотворна връзка със съкровищницата на световната поезия и литература. Той беше един от най-добрите преводачи, които България някога е имала. Отворете стария превод на Монтен, издание на библиотека „Безсмъртни мисли“, и вие ще почувствате българския еквивалент на френската реч. Пренебрегвайки идеологическите норми и конюнктурни изисквания, Атанас Далчев отстояваше любовта си към автори и произведения като с това допринасяше много за духовното образование на българските читатели. Чудни са преводите му на Шарл Бодлер, на Фридрих Хьолдерлин, Марина Цветаева и други. Във връзка с тенденциозната неграмотност на някои днешни български писатели, той веднъж отбеляза: „Най-книжно е творчеството тъкмо на ония писатели, които са чели най-малко“.

От всичко казано дотук може да се заключи, че от цялото поколение български поети, които доживяха наши дни, Атанас Далчев беше най-верният на себе си.

Нито за момент той не позволи на лепкавия фалш на епохата да проникне в свещеното му лоно. Нито за миг той не се ангажира с идеологическа търговия, с евтини делнични успехи. Той не написа нищо, с което да се възхити, преклони или подмаже на една власт, която беше враг на цялото му артистично кредо. Тъкмо затова стиховете му след войната бяха твърде редки, като че той се затвори в себе си и в своя непосредствен верен кръг.

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише!“, отбелязва Далчев в своите фрагменти.

От една страна, за разлика от по-възрастните български писатели, Далчев запази много свежо и активно отношение към действителността. Той обичаше и се заобикаляше с млади поети и писатели, които пък намираха в него може би най-липсващите днес в България качества на една личност – достойнство и мъдрост. От друга страна Далчев изразяваше нескрито презрение към официалната писателска общност, към казионщината, създадена от режима. Той нерядко жигосваше пишещите търговци:

„Някои наши писатели биха могли да оставят име в литературата ни – ако пишеха по-малко.“

„Всички писатели желаят да бъдат харесвани, само че за някои от тях е важно и това – кой ги харесва!“

„На писателите, които се обявяват срещу сивата литература – предлагам да не я пишат.“

„На една трапеза, дето всички са пияни, трезвеният е, няма съмнение, един неприятен свидетел.“

Отношението на Атанас Далчев към такава действителност роди малко стихове, но много „фрагменти“. Тъкмо в тези Фрагменти Далчев отрази съвременността по силен и необикновен начин. От тях вие можете да научите за днешна България повече от дузина дебели романи събрани заедно. Защото това са чувствителните наблюдения на мислещ човек, който дири истината.

„Аз не съчинявам – писа Далчев – не гоня мислите си по белия лист с перо в ръката, а ги оставям сами да се развиват у мене. Така живея с тях месеци и дори години. Понякога съвсем ги изоставям или по-точно, те ме изоставят. Аз не пиша, само записвам.“

И той записваше с точност, с непреднамерено остроумие, с почти инстинктивен усет за красота. Светът около Далчев е това, което е. Красотата е заложена вътре, в самите неща и техните отношения. Необходими са очи, за да се види. Далчевото общуване със света е диалог, в който чувството на поета не деформира нищо, мисълта му не преиначава, философията му не загрозява – сякаш поет и свят се знаят много добре.

Чуйте само тези два реда:

„Лято. Минал е сенокосът. Купите сено стоят като копчета по жълтозелената дреха на ливадата.“

Преди повече от година в едно от тези предавания по „Дойче веле“, аз изразих възхищението си от красотата във фрагментите на Далчев. Ония, които са ги чели, едва ли някога ще забравят фрагмента Родопите с туркинята, хурката, бялата нишка на пътя и прииждащите зелени хълмове. Ако някой не знае България, Далчев ще му даде вярно чувство за нея.

Днес мога да кажа, че прелиствайки отново и отново тези фрагменти, тази странна форма на поезия в проза, виждам, че главното в тях е истината. А нали истината е красота!

Всеки разбира, че Атанас Далчев нямаше нищо общо с онези, които го отрекоха, а след това кокетирайки с естествения му авторитет и популярност му дадоха титли и ордени, които той никога не бе искал. Човек изпитва твърде странно чувство, като чете официалния некролог в „Работническо дело“, подписан от хора, които никога не са ценили, разбирали и дори чели Далчев. Още по-странното е, че в този некролог на Далчев са приписани черти, които той никога не е притежавал.

За него и за тях България е две напълно различни страни, с различен език, различни нрави, различно население и дори различна природа. И ако искате да се убедите в това, прочетете чудесното стихотворение на Далчев, което той написа през 1965 година и което се казва „Към родината“:

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща."

Есето на Георги Марков е прочетено по Дойче веле дни след кончината на поета на 17 януари 1978 г.
Източник: Kultura.bg
Виж още статии за:   Личности · Изкуството ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Banksy дарява 13 милиона долара за преобразяването на затвор
· 30 години от смъртта на незабравимия Фреди Меркюри
· Гена Димитрова: Живях от изкуство, живях от любов…
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
Виж още статии за:   Личности · Изкуството ·
Понеделник
23
Май 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
От Ахтопол до Резово - III
Тази нощ в Синеморец никакъв шум не наруши сладкия ми сън, а това не ми се беше случвало от години....
Димитър Подвързачов - царят на афоризма
Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене. Когато жена ти стане много...
Павел баня - извор на здраве с ухание на рози
Ще запомня Павел баня най-напред със слънцето. От сутринта до вечерта градчето е облято от златна слънчева...
Луната
Поредната безсънна нощ отново ме подканя да се замисля: дали проблемът е в мен или някъде горе? Вдигам...
Каквото и да донесе настоящият миг, приеми го, сякаш ти си го създал
Каквото и да донесе настоящият миг, приеми го, сякаш ти си го създал. ...
Как започват разделите?
Първо тръгва мечето, на което един ден му пада крачето, а след него и двете кафяви очета – стъкълца...
Не си отивай кротко в тъмнината!
Не си отивай кротко в тъмнината! Пред здрача да беснее старостта! Вий, вий срещу смъртта на светлината! ...
Енергийните вампири
Те не се страхуват от слънцето, не хапят и обичат чесън, но при все това са си вампири. След разговора...
Умният човек не приема драматичния характер на живота
Бъди предпазлив! Ако наистина имаш демона на изкуството в тялото, поддай му се, но бавно, след като се...
"На кого е тоя кон бе? Кон паднал, тука умира, на кого е бе, хей!"
Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат...
Коледни пости - Ден 24:
Банички с праз и гъби. Храненето през студентските години.
Днешният ми разказ се забави много. Неделята е много странен ден. Всички казват, че е ден за отмора....
Да не чакаме цял живот да бъдем готови
Ако чакаме да бъдем готови, може да чакаме цял живот...
Село. Лято. Безвремие
Село. Посреща ни чистичко и хладничко, мирише на нафталин и прано с домашен сапун. Радио "Хоризонт"...
Есенна орбита
О, как лудуват в есента дърветата с перчеми рижи!... И с неспокойните ята отлитат летните ми грижи....
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх.
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх. Той ни и помага да не се изгубим по пътя към нея...
Да изживеем това, за което мечтаем
Едно от най-важните неща, които трябва да направите, за да бъдете щастливи е да вършите това, което ви...
"С всичките си сили ненавиждам моето време. В него човекът умира от жажда"
...Болен съм. Тежко. Заради моето поколение, което е изпразнено от всякакво човешко съдържание. Поколение,...
Думите понякога излизат скъпо, не защото сме ги изрекли, а защото сме ги премълчали
Думите понякога излизат скъпо, не защото сме ги изрекли, а защото сме ги премълчали. ...
Тайнственият Араму Муру
Почти всички сме чували за така наречените енергийни места на нашата планета. Върху тези територии са...
Любов
Къде си ти? Не свети в твойта стая, но зная, че си тук, че си сама. Завърнах се. За първи път разкаян. За...
Не смалявай себе си, за да паснеш на места, които вече си надраснал
Не смалявай себе си, за да паснеш на места, които вече си надраснал....
19 февруари - Поклон пред Васил Левски
Апостолът умира на 6 февруари 1873 година, когато в сила е Юлианския календар. След като в България...
Тайната на Любовта...
Любовта е такова нещо, че кацне ли на рамото ти искаш да я запазиш завинаги. Това искали и влюбените...
Към майка си
Ти мислиш, майко, че аз всеки ден проклинам съдбата, що ме е дарила с участ зла. Повярвай ми, животът,...
Събличай се, полека се събличай
Събличай се, полека се събличай със грацията дивна на русалка! От себе си едно след друго свличай прикритията...
Когато макове танцуват
Когато макове танцуват, с нежен морски бриз, в миг цветни пеперудите ликуват, родили се от гъсеничен...
Новите мании – невидима заплаха
Свикнали сме да мислим за зависимостите като за личен проблем. Наркотици, алкохол, никотин, захар – злоупотребата...
Не се страхувай от промените, случват се точно, когато са необходими
Не се страхувай от промените, случват се точно, когато са необходими....
Достойнството - костната система на човешката нравственост
"Достойнството. Някога тая дума е обяснявала всичко, даже бездумието. Но сега става все по-евтина и по-евтина....
Иланг-иланг - уханието на любовта
Използвате ли благоуханни масла? Знаете ли кое е едно от най-често срещаните в ароматерапията и парфюмерията?...
Българските любовни филми на всички времена
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Опитът е жесток учител...
Опитът е жесток учител. Първо те вика на изпит, после преподава урока....
Искам да ти кажа: "Тя е семейство и приятел в едно"
Здравейте, искам да ви разкажа за моята сестра Мария. Тя е по-голяма от мен с 3 години, но все едно сме...
Без любов
Без любов от днес нататък ще живея. Независима от телефон и случай. Няма да боли. И няма да копнея. Ставам...
Брачните халки
Историята на брачните халки е започнала още в древните времена на фараоните. През времето значението...
Посвещение
За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, ти всяка вещ и образ покрай тебе открий...
Ако си благодарен за това, което имаш - винаги ще имаш повече
Ако си благодарен за това, което имаш - винаги ще имаш повече....
Лято, детство, магия...в черно-белите снимки на Ален Лабоал
Безгрижността на детството в най-необуздания му пик - дългите летни дни. Лято без технологии, лято без...
Казанлък- град с аромат на гюл
Казанлък, градът сърце на България, във вените му течен аромат на маслодайна роза обграден от розови...
Надеждата не е оправила нещата вместо нас...
Надеждата не е оправила нещата вместо нас. Но тя ни е дала силата да опитаме....
"В живота ни има само четири истински въпроса..."
В живота ни има само четири истински въпроса. Кое е свято? От какво е направена душата ни? За...
Ако си мислиш, че приключенията са опасни, пробвай рутината - тя е смъртоносна
Ако си мислиш, че приключенията са опасни, пробвай рутината - тя е смъртоносна....
Красивите думи - Керана Ангелова
каза й когато те видях за пръв път светът се завъртя наобратно жените се отдалечиха ходейки гърбом мъжете...
Малката пчеличка – чудо на природата II
За нас, представители на ненаучните среди, но твърди почитатели на малките раирани насекоми, остава да...
Павел Вежинов: "Всеки трябва да стига до своята истина сам, за да повярва в нея"
"Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка...
10 ноември 1444 г. - Битката при Варна, битката на народите
Битката край Варна, наречена "битката на народите", е една от най-важните, мащабни полесражения на Средновековието....
Фрида Кало в 6 цитата, картини и снимки
Мислех, че съм най-странният човек на света, но тогава ми хрумна, че има толкова много хора по света...
Почти мадригал
На запад се обръща слънчогледът, денят потъва в сбръчканото му око и въздухът на лятото се утаява върху...
Самодивско наричане
На камък да седна – ще оживее. С ръка да докосна – ще заблещука. С очи да погаля – ще се засмее. С...
11 декември - Световен ден на тангото
Националният ден на тангото се празнува в Аржентина на 11 декември. Тангото в киното - 6 велики кино...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook