На везните: свободно време срещу по-добро заплащане - II

Ясно е, че искаме най- доброто за тях. Искаме да не са лишени от нищо, да получат най- доброто образование. Да се развиват така, че да имат всички благоприятни шансове за щастлив живот. А дрешките, качествената храна, курсовете, играчките са скъпи удоволствия. Искат семейна ваканция на море, искат зелено училище, на което ще присъства целият клас – това също струва пари.

Децата изискват време и ангажираност, ако искаме да сме отговорни към развитието и емоционалното им здраве родители. Децата искат да си на тържествата им, да ходиш с тях на рождени дни, да ги водиш на плуване, да ходиш на концертите на детския хор. Децата искат да ни разкажат това- онова след градината или след училище, да им помогнем с домашните или в някой спор с друго дете. Искат да имат родители на разположение, и физически, и емоционално. Скъпата кола с дистанционно, купена на прибиране от поредната късна среща, ще се счупи след месец или година, но липсата на снимката от шестия рожден ден ще се помни цял живот. Просто се изисква да сме родители на пълен работен ден.

Кое е по- скъпото? Свободното време, прекарано с тях или придобивките, които се стараем да им осигурим? Това е истинската драма в случая. Ето че свободното време е най- големият лукс, по- трудно постижим от по- големия плазмен телевизор или почивката в чужбина. Някой трябва да направи компромис, трябва да вземем решение в името на семейството – финансовата и емоционалната му стабилност.

Как да постъпим?

Обикновено жената просто се отказва от скъпоплатената си работа или изцяло, или я заменя с по- нископлатена, но с повече свободно време. Заради естественото за нея призвание да е майка и домакиня, до това решение всички в един момент могат да я подтикнат, най- вече самата тя. Дори майчинството просто преминава в преквалифицирането „домакиня и майка”, откриваме възможности да работим от вкъщи или на непълен работен ден. Връщането към стария ритъм се оказва почти невъзможно, веднъж познал какво е да си вкъщи уикендите и празниците, да си плътно с децата, когато те имат нужда.

Планиране, организиране и пак планиране. Ежедневието се превръща в изкусно жонглиране във времето и пространството. Кой взима детето от градина, училище или курс, кой го води, кой се прибира пръв и прави вечерята. Кой има възможност да иде на родителска среща. Ами командировките и извънредния труд на някой? Те предизвикват сътресения в крехкото планиране. Какво да кажем за съчетаване на летния отпуск за една откъсната седмица...Но за много семейства това е начинът да се справят и да поддържат везната в равновесие.

„Намери работа, която харесваш и няма да ти се наложи да работиш цял живот”. Колко хубаво звучи. Но защо не? Понякога хобито или интересите ни в свободното време, подплатени с добър финансов план, може да се превърне в отговор и да обезсмисли дилемата. Така счетоводители почти почивен ден се превръщат в майстори на изкусно плетиво, мениджъри с 15 часов работен ден се преориентират към дизайнерски автомобилен тунинг. Има начини – толкова длъжности не изискват пълна заетост и висене в офис до безкрай, а просто да харесваш работата си.

И все пак, не може ли и двете? И свободно време и достатъчно финанси? Човек живее с две и двеста, деца се гледат с две и двеста. Защо да не съчетаваме нещата, вместо да ги противопоставяме? Можем ли? Това, която трябва да направим е да се отърсим от гоненето на материални ценности с такъв плам и енергия, а да ги насочваме към собственото си развитие, семейство и деца. Нашият свят са хората, които обичаме, пълноценното общуване с тях и чувството за пълнота и осмисленост на дните. Което придобием, не можем да вземем с нас, там където всички ще отидем един ден. Но можем да оставим любовта, грижата и съзнателността си у тези, които ще ни помнят и след като този ден настъпи