На везните: свободно време срещу по-добро заплащане - II
 Изпрати
Ясно е, че искаме най- доброто за тях. Искаме да не са лишени от нищо, да получат най- доброто образование. Да се развиват така, че да имат всички благоприятни шансове за щастлив живот. А дрешките, качествената храна, курсовете, играчките са скъпи удоволствия. Искат семейна ваканция на море, искат зелено училище, на което ще присъства целият клас – това също струва пари.
Децата изискват време и ангажираност, ако искаме да сме отговорни към развитието и емоционалното им здраве родители. Децата искат да си на тържествата им, да ходиш с тях на рождени дни, да ги водиш на плуване, да ходиш на концертите на детския хор. Децата искат да ни разкажат това- онова след градината или след училище, да им помогнем с домашните или в някой спор с друго дете. Искат да имат родители на разположение, и физически, и емоционално. Скъпата кола с дистанционно, купена на прибиране от поредната късна среща, ще се счупи след месец или година, но липсата на снимката от шестия рожден ден ще се помни цял живот. Просто се изисква да сме родители на пълен работен ден.
Кое е по- скъпото? Свободното време, прекарано с тях или придобивките, които се стараем да им осигурим? Това е истинската драма в случая. Ето че свободното време е най- големият лукс, по- трудно постижим от по- големия плазмен телевизор или почивката в чужбина. Някой трябва да направи компромис, трябва да вземем решение в името на семейството – финансовата и емоционалната му стабилност.
Как да постъпим?
Обикновено жената просто се отказва от скъпоплатената си работа или изцяло, или я заменя с по- нископлатена, но с повече свободно време. Заради естественото за нея призвание да е майка и домакиня, до това решение всички в един момент могат да я подтикнат, най- вече самата тя. Дори майчинството просто преминава в преквалифицирането „домакиня и майка”, откриваме възможности да работим от вкъщи или на непълен работен ден. Връщането към стария ритъм се оказва почти невъзможно, веднъж познал какво е да си вкъщи уикендите и празниците, да си плътно с децата, когато те имат нужда.
Планиране, организиране и пак планиране. Ежедневието се превръща в изкусно жонглиране във времето и пространството. Кой взима детето от градина, училище или курс, кой го води, кой се прибира пръв и прави вечерята. Кой има възможност да иде на родителска среща. Ами командировките и извънредния труд на някой? Те предизвикват сътресения в крехкото планиране. Какво да кажем за съчетаване на летния отпуск за една откъсната седмица...Но за много семейства това е начинът да се справят и да поддържат везната в равновесие.
„Намери работа, която харесваш и няма да ти се наложи да работиш цял живот”. Колко хубаво звучи. Но защо не? Понякога хобито или интересите ни в свободното време, подплатени с добър финансов план, може да се превърне в отговор и да обезсмисли дилемата. Така счетоводители почти почивен ден се превръщат в майстори на изкусно плетиво, мениджъри с 15 часов работен ден се преориентират към дизайнерски автомобилен тунинг. Има начини – толкова длъжности не изискват пълна заетост и висене в офис до безкрай, а просто да харесваш работата си.
И все пак, не може ли и двете? И свободно време и достатъчно финанси? Човек живее с две и двеста, деца се гледат с две и двеста. Защо да не съчетаваме нещата, вместо да ги противопоставяме? Можем ли? Това, която трябва да направим е да се отърсим от гоненето на материални ценности с такъв плам и енергия, а да ги насочваме към собственото си развитие, семейство и деца. Нашият свят са хората, които обичаме, пълноценното общуване с тях и чувството за пълнота и осмисленост на дните. Което придобием, не можем да вземем с нас, там където всички ще отидем един ден. Но можем да оставим любовта, грижата и съзнателността си у тези, които ще ни помнят и след като този ден настъпи
|
Коментари
2014-08-19 #6  дес Аз съм късметлийка-имам любима работа от доста време.Толкова ниско е заплатена/от държавния бюджет/,че я наричам хоби.Но ми осигурява свободно време,а останалото /в лева/ добавя главата на семейството.Гоненето на кариера и материални блага не моя начин на живот.
2011-10-20 #5  Инна Георгиева И аз вярвам, че има втори шанс. Стига всички главни участници да го виждат заедно. Условие е.
Разбира се не вярвам, че всяка една точица от света ти ще е в същото състояние както преди еди колко си време, но че ще има изключително идентични резултати.... да.
2011-10-20 #4  Цвети вярвам, че има втори шанс за взаимоотношенията, стига да се си дадеш сметка за грешките и да изпиташ и покажеш разкаяние. няма непоправими грешки 
2011-10-20 #3  Светлана Чамова Това не е втори шанс, шансът е само един - като животът ни. Просто в живота има различни периоди с различни приоритети.
2011-10-20 #2  Цвети благодаря, Светле  тя статията е дълбоко лично мотивирана, защото на мен още с първата ми работа в живота, на 24г. ми се наложи да го направя и то остро. осъзнах някои неща за себе си и като родител и не само и съм щастлива с избора си. просто около мен беше пълно с нещастни хора...знам, че идват по- спокойни времена, но изпуснатото никога не може да бъде наваксано, особено с децата и в любовта  но и за втори шанс има възможност, стига да го заслужиш 
2011-10-20 #1  Светлана Чамова Чудесна статия. За щастие, както пише в библията "Има време за всичко". Има време за професионални амбиции и себедоказване, има време да се посветиш повече на себе си и хората, които обичаш. Докато човек е млад, е нормално амбициите да вземат превес. С годините идва рутината в хубавия смисъл на думата - същият професионален резултат се постига с по-малко усилия, защото зад гърба си има натрупвания, а и създаденото име започва да работи за него. Човек започва и малко повече да се уморява - не физически, просто започва по-трудно вижда смисъл в голата амбиция. Що се отнася до децата, действително, докато са малки, е много трудно да балансира. Но за щастие и това е до време. Така че изненадващо, може би, идва един прекрасен период от живота, когато човек все още е млад и има време да се върне към себе си  .
|
|
Събота 19 Юли 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Професия „Работохолик“
Няма как... на повечето от нас ни се налага да работим и в работа прекарваме голяма част от живота си....
 Придайте индивидуалност на бюрото
Никога не съм била привърженичка на реда. Особено на работното място, в частност – бюрото. Творческият...
 Общуването с колегите и удоволствието от работата
Повечето от нас имат своята работа, градят кариера, имат известни постижения в професията си, но колко...
 В добра форма и зад бюрото
Прекарваме голяма част от живота си на работа. Някои хора изкарват прехраната си на гъвкаво работно време,...
 Как да започнем разговор с непознат?
„Страхът прави непознати хора, които биха били приятели.“ - Шърли Маклийн
Да започнеш разговор...
 Необходимостта от значима работа
У човека е заложена необходимостта работата му да е значима, дори не винаги това да е осъзнато. Имаме...
  Какво означава да бъдем успешни?
Успехът за всеки представлява нещо различно и индивидуално, но повечето хора са съгласни с тезата, че...
 Защо трябва да ценим повече интровертите около себе си?
Знаете ли какво е общото между Барак Обама, Джоан Роулинг и Одри Хепбърн? Те са считани за интровертен...
  Общуване според темперамента
Често в ежедневното общуване ни поразява огромната разлика между хората – във възприятията, начина за...
  Ябълката на раздора
Легендата разказва как богинята на раздора Ерида не била поканена на сватбата на Пелей и Тетида и от...
  Прехвърляне на отговорност
В една приятелската компания може и да няма йерархия, но в професионално отношение нещата стоят по съвсем...
 Работим ли подходящата за нас работа?
Дали работим подходящата за нас работа? Дали професията ни е по сърце? По какво можем да познаем? Въпросът...
|