В търсене на истинското призвание

Обкръжението ми изобилства от примери за хора, които не спират да търсят своето призвание, сменяйки почти ежегодно работното си място, професията си и дори градът и държавата, в които живеят. Съществува и друга група хора – онези, които работят едно и също нещо дълги години наред и макар отстрани да изглеждат доста скучни, всъщност са ужасно щастливи от това, което правят. За тях казвам, че са намерили своето професионално призвание.

Но те са малцина на фона на вечно търсещите, неудовлетворените, неспособни най-сетне да намерят своето място. В този ред на мисли изниква въпросът:



Разбира се, че всеки има правото да работи това, което му носи истинско удовлетворение и когато човек е активен в търсенето, той е вече на прав път. Но замисляли ли сте се, че подобно лутане може да отнеме не просто месеци и години, а цял един живот дори. В подобна ситуация рискуваме да се окажем в края на един живот, без да сме намерили призванието си, без да сме оставили нищо зад гърба си. С онова чувство за пропиляно време и живот, към което със сигурност никой не се стреми.

Как да получим удовлетворение от работата и живота си?

Успелите хора са такива благодарение на това, че не са се отказвали от веднъж избраното поприще или поставените цели, въпреки трудностите и несгодите по пътя. В това не се крие никаква магия, а просто солидна доза търпение, постоянство и упоритост. Лидерите в дадена област са станали такива не защото притежават изключителни умения толкова, а защото с течение на времето са станали така отдадени на своята работа, че придобиването на знания и умения в областта е просто неминуема част от процеса.

Какво ще кажете тогава да опитате да преобърнете виждането си за работата 180 градуса? Вместо да търсите своето призвание, да превърнете избраната от вас професия, завършено образование, или дори случайно започната работа в свое призвание, вместо да чакате някога да намерите една химера - идеалната работа.

Историята на японския майстор на суши Джиро Оно

Историята на японския суши готвач Джиро Оно е истинско вдъхновение за този подход и би ви дала още една доза мотивация. Джиро е на близо 90 години и е признат за най-добрия жив суши готвач в света, макар че ресторантът, разположен срещу входа на токийска метростанция, е съвсем скромен по размер и вид. Джиро Оно има три звезди Мишлен (всяка една звезда сама по себе си е невероятно отличие, а три имат броени ресторанти и майстор готвачи в света, Джиро е единственият готвач на суши). Той е обявен от Юнеско за "Живо човешко богатство".

Какво прави Джиро толкова велик?



Джиро прави суши от повече от 75 години. И смята да прави това до края на дните си. Прави го перфектно, всяко движение е премерено и усъвършенствано до фанатичност. Винаги се стреми към върха, макар да казва, че никой не знае къде точно е той. Джиро не просто харесва работата си. Той е влюбен в нея, отдаден 100 % и защитава точно обратната теза на тази за вечното търсене на нашето призвание.

Джиро Оно твърди, че трябва да обикнеш работата, която си избрал, да се потопиш в нея и да и се отдадеш изцяло. Независимо, дали си готвач на суши, лекар, учител, сервитьор, ако се отдадеш на работата си и станеш истински добър в това, което правиш, то удовлетворението ще дойде дори по-скоро, отколкото си очаквал.

Зад ежедневието на Джиро се крие една традиционна японска философия, която може да послужи за пример на западното общество, което сякаш все повече затъва в стремежа си да получи наготово рекламирания навсякъде перфектен лайфстайл.

Философията Кайзен и "намирането на призванието"

Философията Кайзен е насочена към усъвършенстване на процесите на работа, точно както Джиро прави от десетки години в своя ресторант. И тя може да се приложи както във всеки един аспект на бизнеса, така и за всеки един човек. Кайзен функционира, благодарение на пет основни принципа:



Ако се съсредоточите върху малко, но значими за вас приоритети в живота или работата и приложите върху тях, то бихте избегнали моментите на несигурност, лутане и излишен стрес. Ако сте от типа хора, които обичат сигурността и не искат да излизат от своята зона на комфорт, то философията Кайзен е нещото, което би проработило при вас. Тя залага не на постоянното търсене и промени, а на задълбочената работа, която гарантира усъвършенстване, постигнато не на база стрес, а с малки стъпки и постоянство. А усъвършенстването неминуемо води до чувство на лична удовлетвореност и по-висока самооценка. Не само – то носи трайни ползи, както за личността, така и за обществото като цяло.

Разбира се, не е задължително на всяка цена и веднъж завинаги да се примирите с избраната от вас професия и житейски път. На всеки се случва да сбърка в преценката си и избора на подходяща професия, но ако лутането продължава след смяната на две и три поред така наречени "призвания", то най-вероятно вътрешният ви баланс е нарушен. И Кайзен философията не означава тъпчене на едно място, а непрестанно движение в посока усъвършенстване с цел дълбоко вътрешно удовлетворение, което осмисля в определен момент целия живот.

Добре е да се замислим, дали нашето общество, което налага идеала за лесните пари и свръхконсумацията във всичките й форми, не ни отдалечава от така ценното човешко умение да сме благодарни за това, което имаме и можем, истински да го ценим. В такъв случай не е ли редно да се опитаме да преоткрием удоволствието от нещата и хората, които вече имаме до себе си, от работата, която вече сме избрали и от пътищата, които вече сме поели? Гарантирано ще постигнем много повече успехи, ако заложим на постоянството и личното усъвършенстване, отколкото да се лутаме без цел и посока.