Тръстиковата захар – здраве и аромат на южно слънце - II

Частично рафинираната захар е запазила голяма част от полезните съставки на нерафинираната, но съдържанието на захароза е идентично с това на бялата захар. Кристалите й напомнят тези на бялата захар, но са по-едри и цветът им варира от мед до кафяво. Колкото са по-тъмни те, толкова по-силен е ароматът на меласа. Все пак нерафинираната захар е за предпочитане, но и този вид има едно предимство – разтваря се много по-бързо.

Оцветената рафинирана захар е ситна като пясък. Най-често е на бучки, а на опаковката е изписано „деликатесна”.

Не винаги обаче можете да се ориентирате за качествата на продукта единствено по външния вид. Затова сред морето от различни по големина, цвят и аромат кристали, се открояват няколко вида тръстикова захар, които обикновено са изписани на опаковката.

Демерара е може би най-разпространеният сорт кафява захар. Тя има светъл златист цвят, а кристалите й са малко по-едри от тези на бялата захар. Най-често е частично рафинирана, но при обработката й не са използвани химически вещества, а само естествени методи. Затова захарта пази неповторимия аромат на меласа и много ценни минерали. Името й идва от долината Демерара в Южна Америка – мястото, от където първоначално е внесена в Европа. Днес обаче този сорт се отглежда предимно в тръстиковите плантации на о. Мавриций.

Видът Мусквадо (черна барбадоска захар) предизвиква най-силен шок сред тези, които са закърмени с бялата рафинирана захар. Цветът й е тъмнокафяв, а ароматът на меласа – изключително наситен. Това само по себе си е необичайно, но най-силна изненада предизвиква консистенцията й – без видими кристали, лепкава и подобна на халва.

В миналото Мусквадо било синоним на нискокачествена захар от колониите, която допълнително се обработвала в Европа, тоест използвала се единствено за заготовка. И наистина това е най-суровия вид захар. Получава се след първата кристализация на сиропа от захарна тръстика – неугледна на вид и с прекалено екзотичен вкус. Но това, което през XIX век се смятало за недостатък – липсата на каквато и да е преработка, днес се оказва несравнимо преимущество.

В интерес на истината видът Мусквадо продължава да се използва за заготовка. Вече не за получаване на бяла захар, а за направата на вкусни сладкиши, маринати и сосове. Резултатите са зашеметяващи, особено ако я добавите към лакомства с много шоколад, сушени плодове и ядки. Приложението й обаче е изцяло в кулинарията и не ви съветваме да я добавяте към сутрешното си кафе или чай.

Турбинадо е частично рафинирана захар. С помощта на пара от нея е извлечена голяма част от меласата. В резултат на това ароматът й е значително по-слаб от този на Демерарата, цветът й също е по-светъл. Турбинадо е добър компромис за тези, които искат да се хранят здравословно, но не харесват ромово-карамеления вкус на нерафинираната захар. Произвежда се в Хавай.

Да ви е сладко!