Умеем ли да се "продаваме"?

Странни са времената, в които живеем…Обществото ни е меркантилно, силно ориентирано към материалните ценности, към финансовите измерения на успеха. Постоянно се конкурираме един друг, или сме поставени в такива условия и ако искаме да оцелеем, трябва непрекъснато да изтъкваме успехите си. Дали умеем обаче това – да сме добри търговци на самите себе си. Дали умеем да се „продаваме”, без да се продаваме?

Да предположим, че работите в неголяма компания, в която шефът все още познава поне по физиономия служителите си. Трудите се, наравно с всички, може би повече, ден след ден, докато случайно не се разминете с шефа по коридора и той ви попита, може би дори реторично: „Как върви работата?”, какво ще отговорите:

„Ами върви, как иначе”
Или:
„Добре, днес привърших един голям проект, много съм доволен от резултата и чакам да Ви го представя”

Усещате ли разликата? Чакате да ви забележат или умеете да демонстрирате качествата си? Усещате ли нещо у вас, което ви пречи да се поизтъкнете, когато падне удобния случай?

Харесвам се, не се харесвам.

Всичко се корени в самооценката. Доколко се се уважаваме и ценим своя труд и качества, е крайният резултат на процес, започнал много отдавна. Който продължава да тече и в момента, без да го усещаме реално. Ако сме вътрешно убедени, че имаме какво да покажем на другите, независимо за какво става въпрос, и то е толкова ценно, че трябва дори сами да го обявим, не се колебаем да го сторим. Това говори за една висока самооценка, която в определени случаи много помага. Но ако смятаме, че не сме нещо повече от околните, че доброволно се приравняваме в зона на тих комфорт – няма как да се изявим и да бъдем забелязани. Какво още ни сече пътя към успеха?

Скромността няма спирачки, затова пък получава само тиквени медали.

До колко скромен е един човек, е въпрос на възпитание и семейни ценности, особено, ако произлиза от семейство с леко старомодни разбирания. Там никой не се изтъква, всеки си изпълнява задълженията, никой никого не хвали. Делата говорят вместо думите. Сдържано, достойно, но все пак - много тихо. Ако пренесем такава обстановка в службата, какво означава това? Изпълнявате си задачите, минават дните, а се чудите защо не ви вдигат заплатата или сте съкратени за сметка на свой колега. Който в крайна сметка е успял да направи нужното впечатление пред когото трябва, когато трябва. Скромността много пречи на самооценката. Понякога е много трудно да се самопохвалим. Да си кажем: „Да, справих се отлично, аз съм чудесен специалист и това трябва да се забележи”.

„Работата му сама го хвали”, е казал скромният български народ, но дали?

Защото, ето го самохвалкото. Само хора с проблеми с егото, откровено се само- хвалят. Инстинктивно знаем, че самохвалството дразни и отблъсква околните. То е начин да унижиш и потъпчеш тяхното скъпоценно его. Неприятно, да – води до игнориране и неприязън. Затова самохвалковците се контролират в повечето случаи, рядко се отпускат в самовлюбени тиради. Но ако самохвалкото се придържа само към хвалбите на качествата и постиженията си, а не към преувеличаването им, и то в умерени дози, то той пак би имал по- голям успех. За разлика от скромния, той не се срамува от собствения си глас, който се изисява над конкуренцията. И в крайна сметка бива чут.

Да оставим настрана морала и ценностите и да се върнем в прагматичния свят. Дали в работата или в обществото, човек се „продава” по някакъв начин – той предлага нещо свое, и тайно или явно, търси нещо в замяна. Как функционира това?

„Скромността краси човека” срещу „Скромността е за тези, които нямат други качества.”

Основен елемент на добрата търговия е, както много добре знаем, Нейно Величество Рекламата. Умеем ли да си направим сами реклама? Така умело да покажем качествата си, че то нито да подразни околните, нито да бъде забравено. Да оставим трайно, но и полoжително впечатление. Аз смятам, че това е дарба. Някаква много тънка, почти интуитивна психология на ситуацията, на хората и случая, който ги събира там. Много бързо протича у тези хора такъв анализ и те знаят точно какво да кажат и на кого. Който владее рекламата, владее успеха, това ще ви го каже всеки, който продава.

Ето какво правят още добрите търговци на самите себе си:

Те никога не се хвалят открито, но оставят другите да направят това. На комплиментите не се изчервяват, а само многозначително замлъкват, т.е съгласяват се. Така хем правят впечатление на скромни, което е плюс, хем оставят хвалбата да поеме пътя към ушите на околните.

Но пък хвалят екипа си. Това е много важно, особено за бизнес средите. Ако работят в някакъв колектив, успехите му говорят за всеки един участник. Този, който хвали всички, ги ласкае, да, но ласкае себе си два пъти. Като част от екипа и като този, който няма проблеми с егото си, за да направи реверанс към колегите.

Добрите търговци превръщат недостатъците си в свой плюс. Да си признаят, че не могат, че не знаят, това не е срамно, ако бъде поднесено навреме и в подходяща светлина. Най- вече, ако недостатъкът бива обявен от самите тях и то преди някой друг да разбере за него. Поднесен така той се превръща в предимство, и то с допълнителна тежест. И аплодисментите са за този, който захвърли егото си и си призна пред всички.

Трудно е да си част от този забързан, хаотичен свят. Бясна конкуренция, в която незаменими хора няма. Всеки нещо продава, всеки нещо търси. Един огромен пазар от стоки, идеи, хора. Един пазар без особен морал, в който обаче трябва да намерим достойно място. Защото го заслужаваме и в това няма нищо срамно.