Навиците на продуктивните хора - повече за по-кратко време и без усилия

Когато говорим за продуктивност, всички сме изправени пред едно и също: определен обем работа в ограничено време. Всеки иска да свърши колкото се може повече и това да му отнеме малко време, за да има повече свободно. Днешно време е все по-трудно да се съсредоточаваме - смартфони, социални мрежи, информационният поток, който ни залива отвсякъде.

При професии, които са ситуирани в офиси, където кръжат много хора, телефони звънят, има много срещи и твърде разнопосочни дейности под един покрив, съсредоточаването е още по-трудно. Точно там трябва да се насочени всички усилия по пестене на време, ефективност и целенасочена работа - работното място. С отварянето на офисите в споделени пространства, с все повече професии "на път", част от които са устройства и разговори - положението изглежда неспасяемо.




Времето обаче ни е ограничено и препускането в състезание с него води до стрес, тревога, недоспиване, лошо хранене и най-нежелателните - бърнаут или депресия. Ако ви се струва, че имате колеги, които сякаш за по-кратко време вършат повече неща, то те вероятно са намерили механизми да бъдат именно по-продуктивни и това не бива да ви потиска, защото може да няма нищо общо с уменията им.

Какво правят продуктивните хора

Не отлагат - Ако нещо е привлякло вниманието им, те взаимодействат веднага с него. Може да не го доведат докрай, но поне залагат основите на процес, който ще го направи. Отлагането във времето е много коварно. Задачата не излиза от главата ни, оставя ни чувство на вина и в крайна сметка става все по-нежелано. Затова колкото се може по-навреме.

Приключват деня си с мисъл за следващия - нормалните хора нямат търпение да зарежат всичко и да си тръгнат след края на работния ден. Продуктивните хора, освен че подреждат работното пространство, оставят отгоре първите неща за следващия ден. Така още с влизането те насочват мисълта си към задачите и се залавят точно с това, което са оставили предишния ден. И като задача, и като ритъм на работа.

Започват с най-неприятното - ако може да се избира кое да се свърши първо, нека то да е най-непривлекателното. Някоя таблица с данни, статистика - важното е да не се отлага за след по-леките задачи. Нека по-приятното остане за своеобразна награда след добре свършената досада. Така удовлетворението е по-голямо.

Обмислят добре какво да правят със спешното. Понякога стресът идва на малки хапки от спешните неща. Веднага трябва да се обадиш, веднага трябва да отидеш. Дали наистина спешното не може да почака, преди да се метнем на вълната му. Ако постоянно угаждаме на спешните си задачи, губим от фокус важните, а в края на деня сме изтощени от бързане, без да сме свършили нищо значително.

Придържат се към плана - особено за срещи и конференции, където голям брой хора имат свойството да губят времето на друг голям брой хора. Ако ръководим подобна среща винаги се придържаме към точките за обсъждане и дори да не сме на "горещия стол" е нужно да напомняме при всяко лирично отклонение. С риск да станем неприятни, но бързо ще разберем, че е това, което всъщност всички искат.

Казват "Не" - умението да се казва "Не" е едно от ключовите умения не само в работна среда, а и в отношенията ни. "Не" дефинира границите и не позволява свободно преминаване, което обикновено е в наша вреда. Когато смятаме, че нещо не е за нас, ще ни изгуби времето и не е от наша полза - "Не" върши работа да се отървем от него и да спестим времето си. Страхът и неудобството се преодоляват бързо на фона на ползите.

Имат схема за разсейващите фактори - особено за проверка на мейли и социални мрежи. Ако имате рутина обаче като викане на куриер или задължително обаждане е добре отново да влязат в график. Доброто планиране на разсейващите фактори, които са неминуеми в един динамичен работен ден е едно от най-продуктивните неща, на които сме способни.

Край на мултитаскинга - доскоро едно от големите постижения на работещия човек и привилегия на жените се опроверга като един голям убиец на време. Противоположен на него е принципът: "Свърши едно, но го свърши до край и както трябва" Мултитаскингът е подложен на ревизия с различни неврологични изслдвания, които потвърждават, че стресът е неимоверен, докато допаминовите нива, които идват от усещането за добре свършена работа остават ниски. Особено важно е жените да се откажат от него, защото тяхната тревожност често се прехвърля върху децата им.

Всеки може да сгреши - самоувереността е добро качество, но тя не бива да се бърка с глупост. Ако приемем, че и 10 часа да сме се трудили над проект, задължително сме объркали нещо, това ще улесни собственото си критично мислене и ще забележим грешката след проверка. Продуктивните хора имат някой зад гърба си, на чието мнение може да разчитат за проверка и коректив. И най-добрият автор има нужда от редактор.

Делегират права и задължения - особено ако са наясно със собствените си възможности и сили. Ако позволим на някого да ни помогне, да свърши вместо нас нещо, това ще облекчи както стреса, така и времето ни. Нека е ясно кой какво върши по един проект и това да има начин да се провери после. Защото грешките са персонално нещо и отговорността е персонална. Но не бива да страдаме от страха, че някой може да обърка нещо.

Технологиите са средство, а не цел - това важи за всички джаджи, с които може да се оборудваме и които пестят време. Изцяло е погрешно мнението, че технологиите са врагове на отношенията или социалния ни живот - просто трябва да се научим как да ги ползваме. Те са създадени именно за това, да пестят време. Трудността идва от обсебването ни с тях и изместването на смисъла им - те са просто средство и трябва да можем да ги оставяме настрана.