За и против детската градина - II

Защо не бих записала детето на детска градина, ако имам възможност да го гледам вкъщи?


Детската градина не винаги е фактор децата да станат общителни. Някои са си такива по природа.

Първото нещо, до което ще доведе груповото възпитание, ще е честото боледуване на вашето мъниче. Не малко деца започват постоянно да ходят хремави, което пък лекарите въобще не одобряват, тъй като това не изгражда имунитет, а напротив - срива го. Съществуват и лекари, които ще ви кажат обратното - че точно там се изгражда добрият имунитет. И все пак - понякога самият факт, че детето ви боледува често, е достатъчно съсипващ - никоя майка не иска да гледа детето си болно, нали?

Детската градина може да учи на по-голяма самостоятелност, но не и ако основата на тази самостоятелност не е поставена вкъщи. В колектив е по-трудно, тъй като там няма кой да осигури индивидуален подход към всяко дете, а той е особено необходим при оформянето на характера на малчуганите.

По отношение на режима – той може да бъде осигурен на 100% и вкъщи, а и понякога май им идва в повече. Децата не са войници и не бива да им забраняваме да изживеят детството си, както им харесва, защото когато тръгнат на училище и така до края на живота си, ще бъдат под непрестанен режим. Затова, ако детето ми не иска да яде в дванадесет часа, аз ще му предложа храна по-късно или когато само пожелае. Това няма как да се случи в градината, а и не малка част от децата гладуват там, поради факта, че не харесват храната. Може би тук е мястото да вмъкна, че не една и две майки са ми се оплаквали от храната в детските заведения - тестени закуски, макарони и твърде безвкусни супи. И още нещо - ако детето ми не иска или е отвикнало да спи следобед, аз няма да го сложа с рев в леглото. Този подход е отричан от редица психолози.

Напълно достатъчно е да занимаваме детето си ежедневно с различни игри и песни, да му показваме много нови неща, както и да го извеждаме сред връстници в парка, за да му осигурим добро физическо, умствено и емоционално развитие. Всичко опира до нашата собствена инициатива. Ако по цял ден го оставяме пред телевизора, докато ние си пием кафето и бъбрим с часове по телефона, със сигурност детската градина ще му е от голяма полза.

Детските заведения определено са мястото, на което хлапетата се учат на агресия, лоши думи и лъжи, да се плезят и да се бият. Едва ли един добър родител може да му “преподаде” това. Вярно е, че и на площадката пред блока научава куп неприятни думи и се учи да се защитава както може, но все пак там то няма да е цял ден, както в градината. А и ние винаги ще го наблюдаваме, за да кажем, кое трябва и кое не, кое е правилно, кое е лошо. Възпитателките в детските градини са твърде малко, за да могат да обърнат внимание на всяко дете и на всякакъв вид неправилно поведение. Там малко или много действа принципът на джунглата- “всеки оцелява, както може”. Не са малко и детските градини, в които знам, че се гледа телевизия твърде много и децата научават твърде малко.

Вкъщи детето чувства непрекъсната подкрепа. В градината малко или много то е само, а това може да се отрази твърде негативно на някои деца. Не малко са случаите на нервност, плачливост, страхливост, обидчивост, потиснатост, в резултат от ранно тръгване на детска градина.

Съществува едно задължително условие, за да детето тръгне на детско заведение и то е, че това трябва да се случи с желание от негова страна. В противен случай, стресът може да нанесе много негативни последствия върху психиката на едно малко дете. Имам позната, чиято дъщеря с месеци не можа да свикне с детската градина- отиваше и дори се прибираше с рев, което със сигурност е от голяма вреда за крехкото детско съзнание.

Всъщност истината е една - всеки сам може да прецени според индивидуалните особености на рожбата си, кое е най-доброто за нея. Да дадеш на детето си всичко, което е по силите ти, е най-голямото щастие. Затова не бива да пренебрегваме този период от живота си, когато сме натоварени със задачата да превърнем един бебешор в малко, весело и разумно човече. Не разбирам нито майките, които оставят децата си на десет месеца в ясла, нито пък онези, които ги гледат като бебета, докато навършат пълнолетие. Понякога финансовите обстоятелства го налагат. За други майки пък сякаш е доста по-лесно да ходят на работа от това да са заети в 90% от времето си с един малък човек с огромни нужди. Не харесвам и варианта около детето ми да “хвърчат” нонстоп баби и дядовци и да расте в "пенсионерска" обстановка. Но за сметка на това съм убедена, че една баба може с много повече любов да научи внучето си на стихчета, отколкото една възпитателка в детската градина, която може и да го шамароса, без дори да му обясни защо.

Затова оставете се само на собствена си преценка, основана на най-голямото удобство, спокойствие и положителни емоции за детето ви. Помнете, че каквото посеете сами сега, това ще пожънете след време.