"Да поиграем на челик!"

"Васко, прибирай се за вечеряя!"
"Мамо, може ли още малко? Да си доиграем!"

И милостивата майка, като види как са се заиграли така, че махалата подскача, отпуска още малко. И играта продължаваше..."Челик", "Стражари и апаши", "Замръзванка", "Кралю-порталю", "Капитане-капитане" - това са само една малка част от игрите, които изпълваха летните дни. А имаше още: "на ластик", дама...

Такова беше нашето детство - игри до късно, направо пред блока или на закътани местенца. Игри между банди, между цели махали. Игри до тъмно, докато ти виждат очите. Понякога си тръгвахме скарани на живот и смърт, но утре - пак започвахме наново, все едно нищо не е станало. Защото добрата игра е по-важна от всяка сръдня...

Игрите на нашето детство умират, защото почти никой вече не ги помни. Всичко с времето си, да, но нека децата знаят, че имат избор, че имат алтернатива на монитори, смартфони и социални мрежи.



Припомняме ви правилата на някои от най-обичаните детски игри от нашето детство. Ваканцията приближава и ще се наложи времето на децата да бъде уплътнявано. Нека да бъде в игра, на открито, с другите деца. Да знаят, че може и така.

"Челик" - На "челик" (чилик, челик сопа) играят по-големи деца, обикновено момчета. Иска се известна сила, не заради друго. На широко място се изкопава плитка дупка в земята с размери около 10-15 см и ширина 2-3 см. Всяко дете взима своята сопа (надеждна пръчка, дълга около 1 м) и всички правят кръг около дупката в земята. В нея се поставя челика (по-малка пръчка с дължина 10-20 см, а може и да не е в дупка, да е подпряна на камъче, но част от нея да е във въздуха).



Едно от децата подпъхва единия край на сопата си в дупката, под челика и с едно движение трябва да го вдигне във въздуха. Другите деца започват да го пазят, като се стремят да ударят челика със своите сопи, но без да се разваля кръга. Този, който удря челика, започва да прави "бройки" - всеки удар със сопата по него е бройка, а 12 бройки правят "баба". Първият играч има право на 3 опита да удари челика от старта. Ако не успее, идва някой от пазачите. Който от пазачите удари челика, докато друг прави бройки, застава като първи. Печели този, който в някакъв договорен край на играта, има най-много "баби".


"Стражари и апаши" е най-простата, но и много напрегната игра - децата се разделят (с броилка или на принципа двама капитани избират) на два отбора. Стражарите ловят апашите, които се крият, бягат и тн. Помежду си децата установяват допълнителни правила. Участват всички, на всякаква възраст и пол, колкото по-голям периметърът, толкова по-интересно.

"Кралю-порталю" е игра за по-малките деца. Много подходяща е за детската градина. Две дечица правят "порта" с ръцете - хващат се за ръце и ги вдигат над главите си, като правят малко тунелче. Останалите деца се подреждат в колона и минават през тунела. Започват да пеят тази песничка в различни варианти: "Царю-порталю отвори порти, за да отиде кралската войска. Отворете, затворете, само един оставете" Докато пеят "отворете, затворете", ръцете на децата се вдигат и спускат и накрая "хващат" някое дете в примка. То трябва да реши в кой отбор минава и да се хване за кръста на едно от двете деца, които правят тунела. Когато децата се изредят и зад всяко от двете деца са се наредили колонки, започват да се дърпат и печели този отбор, който събори другия.

"Капитане, капитане" е игра за деца от всички възрасти. Едно дете се избира за "капитан". Завързват му се очите и то той обръща с гръб към всички. Някое дете го пита: "Капитане, капитане, какво е морето?" и детето-капитан трябва да отговори бурно, тихо, спокойно, замръзнало. На бурно море децата тичат, издават силни звуци, имитиращи морска буря. На по-тихото море са по-тихи, а за замръзнало море всички застават неподвижно. "Капитанът" се обръща и както е със завързани очи се опитва да докосне някого, който да стане "капитан".

"Замръзванка" е като гоненица с деца на всякаква възраст. Този, който гони, с докосване "замразява" други деца. Тичащите могат да "размразяват". Целта е гонещият да замрази всички. Колкото повече деца, толкова по-трудно.



Обсъдих с моя мъж "лимки" дали да я включа, но двамата се съгласихме, че хубави топчета за "лимки" вече не се продават. Има разни уж стъклени топчета, но те не отскачат, както тези от нашето детство. Поразпитах и почетох из интернет - правилата на "лимки" твърде много се различават. За когото си пази колекцията от стъклени топчета, ето базови правила:

Лимки (още "сирийки", защото бяха внос от Сирия) са малките стъклени топчета, някои от тях са обект на колекционерска страст. Играят деца на всякаква възраст. Чертае се на равно място правоъгълник или триъгълник с размери 2-3 см ширина (за правоъгълника) и дължина според броя на децата - да има достатъчно място за топчетата. Начертава се още линия, от която се хвърля и която не бива да бъде престъпяна. Във фигурата всеки поставя равен брой топчета. Редът на хвърляне се определя с броилка и целта е да се избутат топчета на друго дете извън линията. Този, който успее да избута топче, го прибира за себе си. Някъде го играят с топчета-биячи - по-големи и специални за избутване на лимки, но щом биячът попадне във фигурата, също попада в опасност от взимане.

Броилки:

"От небето до земята златна стълбичка виси. Цар, царица, принц, принцеса – кой избираш първо ти? Правичката си кажи и не ме лъжи! 1, 2, 3 (Точно ти!)"

"Онче, бонче, счупено пиронче, риба щука, махай се оттука! (...отивай на боклука да ядеш памука, мама ми се скара за една цигара, татко се ожени за прасето Гени родиха се прасенца с розови гъзенца!)"

Две петлета се скарали пред поповата врата. Поп излязал и им казал: „Иш, миш, ти жумиш!"