Синдромът „Започвам от утре”

"От утре ще ставам по-рано и ще си лягам навреме. Най-после ще занеса ютията на ремонт, ще почистя основно апартамента си, ще се храня здравословно, ще намаля кафето, ще въведа ред върху бюрото си, ще изхвърля ненужното, ще обърна внимание на старата си приятелка, за която все не ми остава време, най-после ще започна да чета книгата, която събира прах на нощното ми шкафче, ще прекарвам по-малко часове на компютъра, ще започна да ходя на фитнес, ще свърша поне част от задачите, които съм записала на листче...” – В края на деня често си казваме това и се заканваме, че на следващия ще е различно, но когато и той премине по график, нямащ нищо общо с предвидения, по стария, познат инертен начин, вечерта отново сме в изходна позиция с куп несвършени дела и едничкото желание да ги осъществим...

Защо е толкова трудно?

24 часа в денонощието просто не стигат да направим всичко, което искаме, а дори и да ни е останало малко време, често сме твърде уморени и отново оставяме за „утре”. Но на следващия ден се повтаря същото и така можем да откараме месеци, дори години, без да сме осъществили отложеното във времето... Това ни кара да се чувстваме неудовлетворени, но въпреки негодуванието ни, работата си остава все така несвършена... и у нас все повече се прокрадва усещането, че пилеем времето си и че никога няма да постигнем онова, което желаем и животът ни ще премине в отлагания „за друг път”. За друг ден, за друго време, за друг живот...

Най-честата причина е лошата организация или изобщо липсата на такава. Заради нея допускаме много стратегически грешки, които пречат да свършим нещата в срок, оставяме ги недовършени, или е за сметка на качеството им. Други пък изобщо не сме ги започнали, защото така и не стигаме до тях.

Хаос. Една от основните причини да не можем да се справим във времето с набелязаните задачи е хаотичността ни, а тя идва от това, че не сме подредили добре приоритетите си. Затова, започнете с най-важните и неотложни неща, които трябва да свършите в кратки срокове, а по-мащабните и дългосрочни оставете за по-късно, за да можете да им отделите нужното внимание. Съставете си план за деня, седмицата и месеца. Също така в края на всяка година бихте могли да набележите цели за следващата и когато и тя отмине, да направите равносметка на постигнатото. Дайте си поне едно обещание, което смятате да изпълните в рамките на следващите 365 дни (например да откажете цигарите или да започнете нова работа). Така ще се вдъхновите и за останалото, което ви предстои.

Много дини - под една мишница. Понякога в стремежа си да свършим всичко набелязано, накрая не правим абсолютно нищо като хората. Започваме едно, но преди да сме го приключили, минаваме на следващото, връщаме се на предишното, а вече сме започнали и трето, четвърто... накрая така се омотаваме в собствената си дезорганизация, че сме до под кривата круша във всяко начинание и, естествено, не сме доволни от резултата. А това ни депресира и още повече пречи да постигнем желаното, защото губим вярата си, че можем да успеем. Затова, правете нещата едно по едно, или ги вършете паралелно, само ако се уверите, че това не ви пречи и не е за сметка на качеството им.

Стари навици. Макар и да ни вредят и безкрайно да ни пречат, веднъж установени, много трудно ще ги променим и ще си създадем нови, по-полезни навици. И все пак не е невъзможно, стига разбира се, да не отлагаме и това „за утре”.

Мързел. Няма какво да си кривим душата, в някои случаи чисто и просто ни мързи да започнем да правим каквото и да било и предпочитаме да го отложим за друг път и това може да се проточи, защото „другият път” така и не идва. И ако можем да оправдаем несвършеното пред околните с умора и недостиг на време, дълбоко в себе си знаем, че сме едни лъжливи мързеливци 

Страх и нерешителност. Липсата на увереност и страхът от провал могат да са пречка да сбъднем целите си. Затова ден след ден отлагаме за по-нататък с надеждата, че тогава ще добием нужната смелост и ще се престрашим да пристъпим към действия, вместо само да мечтаем и да въртим в главата си онова, което искаме да превърнем в реалност.

„Днес не ми е ден” - Има и такива дни, в които въпреки цялото ни старание, всичко сякаш върви наопаки! Правим всичко необходимо и все пак не се получава. И тогава си казваме, че просто не ни е ден. Няма нищо фатално да го отложим за утре, но ако наистина става дума за утре. Буквално! Отлагането няма да ни помогне, ако държим да постигаме целите си, дори и никой да не ни задължава да го правим. Затова, помислете за нещо, което отдавна сте искали да свършите, но не сте намирали сили, време, средства... и го направете не утре, а именно днес. Сега...