Страхът от старостта

Всяка епоха има своите страхове. Древните хора тръпнели от зловещите гръмотевици вярвайки, че божествата изсипват гнева си върху тях. През Средновековието вярващите били измъчвани от съблазните на Сатаната, а днес най-големият ни страх е...старостта. Защо се боим толкова от този най-естествен процес?

В представите на съвременния човек младостта, красотата, привлекателността и щастието са взаимносвързани. А никой не иска да бъде нещастен, нали? Ако тази фобия има някаква полова определеност, то по-масово са засегнати жените. Страхът, че ще станат отблъскващи, че половинката им ще ги изостави и ще си намери по-млада любовница, става идея - фикс. Крайният резултат е самосъжаление и хляб за пластичните хирурзи.

Последиците от този начин на мислене често са потресаващи. Печално известната Джойслин Уилденщайн похарчва 4 мил. долара, за да се превърне в чудовище. Красивата швейцарка се жени за милиардер, които обожавал котките. Фобията й от старостта не й дава покой и едва на 30 години тя се подлага на пластична операция. Изглаждането само на бръчките обаче не й се струвало достатъчно, за да може да задържи съпруга си и тя решила да превърне лицето си в котешко. Постигнатият ефект обаче не само не предотвратил раздялата им, но дори напротив – станал причина за нея.

Друг изход от страховете си избира Мерилин Монро. На 36-годишна възраст идолът на Америка слага край на живота си, защото не може да понесе това, което се случва с тялото й.

И макар че, сме свикнали да свързваме страха от старостта с паническия стремеж на жените да задържат мъжа до себе си, той отдавна е надхвърлил любовните отношения и се е превърнал в социален предразсъдък. Обявите за работа са пълни с възрастови ограничения, макар за някои от длъжностите да е важен повече опита, отколкото опънатата, гладка кожа. Съвършените млади тела, които ни заливат от списанията и екрана са следствие, но и причина за отъждествяване на красотата единствено и само с младостта.

Сигурно си мислите, че жертвите на геронтофобията са единствено възрастните хора. Нищо подобно. Култът към младостта на практика лишава хората от младост – 15-годишната вече е дама, която трябва да гребе с пълни шепи от живота, защото съвсем скоро няма да е актуална. Преди да разцъфне тя е измъчвана от мисълта, че ще увехне. Нашумялата манекенка знае, че я очакват още 2-3 години успешна кариера и край. Всъщност погнусата към старците не е нищо друго, освен отвращение към себе си, към това, в което ще се превърнем след 10-15-20 години.

Ако не искате да се превърнете в поредната булка на Франкенщайн, да последвате съдбата на Мерлин Монро или просто да се озлобите към несправедливостта на живота, трябва да промените начина си на мисленето си още сега. Човек сам кове своето щастие...или нещастие. С годините на лицето не се изписва нищо друго освен собствения ни характер. Затова едни хора придобиват благородно изражение, други добродушно, трети са обезобразени от злоба, а върху четвърти порокът слага грозния си отпечатък. Парадоксалното е, че най-красиво остаряват тези жени, които не се страхуват от старостта. Те се приемат такива, каквито са и се наслаждават на живота във всичките му възрасти. Това е възможно, само когато сте се развивали като личност и сте заслужили любовта на семейството и приятелите си – все неща, които времето не може да ви отнеме. Да градите самочувствието си на базата на външния си вид е най-малкото недалновидно. Неизбежно един ден старостта ще ви настигне и тогава ще ви завладее горчивото чувство на провал.