За таткото - с любов

Замисляли ли сте се какъв образ има таткото в очите на децата ни? Как ние възприемаме партньора си в ролята му на баща? Понякога от незначителните забележки за това и онова стигаме до грозните семейни скандали, в които се обвиняваме взаимно за какво ли не. Често ядът ни е толкова силен, че забравяме кои всъщност са най-големите потърпевши от възникналата ситуация. Обиждайки партньора си, не си даваме сметка какво реноме му създаваме пред децата и какви могат да бъдат последствията. A e много важно да запазим авторитета му баща непокътнат. Длъжни сме да осигурим “чист” образ на татко, дори съпругът да е “омърсен” вече в нашите очи. Защото таткото е не по-малко важен от мама.


Ето ви и няколко доказателства, че това е така:

Доказано е, че съществува връзка между бащата и бебето, която започва още с раждането.

Новороденото може да различи гласа както на майката, така и на таткото още на шестата седмица от раждането си.

На два месеца пък бебето прави разлика между начина, по който майката и бащата се грижат за него.

В миналото ролята на таткото е била съвсем различна в сравнение с днес. За добро или лошо - никой вече не може да каже.

Как се променя разбирането за бащата:

• Преди за бащата се е мислело като за човек, който трябва да е взискателен и строг. Но днес смятаме, че това може да създаде завишени или занижени представи на детето за собствената му личност. Бащата трябва да умее да е нежен и любящ. Да гушка и разговаря с детето си.
• В миналото бащата е бил лидер, нарицателно за сила и контрол. Имало е огромна емоционална дистанция между него и детето. Към днешна дата нещата са доста променени или поне трябва да бъдат, защото макар и авторитет, бащата в никакъв случай не трябва да се държи студено и дистанцирано, за да учи на дисциплина. Иначе може да създаде страхопочитание в лошия смисъл на думата. Той трябва да бъде забавен и "готин".
• Родителят от мъжки пол не трябва да е възприеман като човекът, раздаващ ред и справедливост, както сме възпитавани ние. Колкото майката може да се кара и да бъде справедлива, толкова и таткото. Татковците също трябва да могат да "отпускат юздите". Ролите не трябва да се разделят. По никакъв повод не трябва да се употребяват думи от сорта на “Ще видиш, когато баща ти се прибере”.

Като глава на семейството и символ на сила, сигурност и увереност, таткото задължително трябва да успее да изгради една наистина здрава връзка с детето си. Наясно сме, че за изграждането на една самоуверена и отговорна личност, е необходим и такъв баща. И колкото повече време той общува с детето си и го учи на разни неща, толкова по-голям шанс има този дребосък да израсне като емоционално здрав, самостоятелен, със самочувствие и добре пазещ самообладание човек. Защото това качество е повече присъщо за мъжете, все пак.

Ние майките, сякаш понякога хвърляме доста повече от необходимите емоции, които не рядко ще са във вреда на рожбите ни. Нима трябва да се лъжем, че един добър татко не е този, който може в много по-голяма степен да научи детето си на спокойствие и уравновесено поведение? Само си представете елементарна ситуация - залюлява се леко полилея вкъщи и децата не са съвсем наясно за какво иде реч, докато майката вече тича паникьосана и крещи “Земетресение!”. Не мислите ли, че в тази ситуация е “по-здравословно” малките да последват реакцията на таткото, който определено няма да хукне с писъци към вратата?

Емоционалните майки трябва да се допълват от хладнокръвни татковци и обратното. Защото това е смисълът на семейството - две взаимнодопълващи се роли и образи, в името на пълнотата на детската личност. Затова си мисля, че бащината роля трябва да става все по-голяма в отглеждането на децата. Защото, макар и никой да не може да замести майката, бащата е този, който обича детето си също колкото нея.

Хората са различни, поколенията са различни. Няма перфектни майки. Няма и перфектни татковци. И неразбирателствата почти винаги намират място помежду ни. Но това не е толкова важно. Важно е, че има родители, които влагат еднакво количество усилия, за да отгледат едни здрави, добри, умни, възпитани, целеустремени и вярващи в себе си бъдещи личности.

И отново - не забравяйте най- значимото - дори да не ги бива в сменянето на памперси или в храненето, татковците обичат също толкова силно децата си, колкото и майките. А любовта е определяща, когато говорим за нас - хората.

И нека така да мислим за таткото - с любов.