Да се огледаме в любимите хора

Когато за пръв път прочетох, че хората край нас са наше огледало, а партньорът ни винаги е правилният за нас, независимо какъв е, силно възнегодувах. Изброих на ум всички недостатъци на тогавашната ми връзка, прегледах и връзките на приятелките си и просто оставих книгата с пренебрежително движение.

Задънената улица в живота ми ме върна към същата книга години по- късно. Тогава разгледах детайлно описанието на огледалата. Всъщност близките ни – в това число любимият, роднините, приятелите, колегите, отразяват нещо, което сами не виждаме и не осъзнаваме за себе си – нашата сянка, тъмната ни страна или непризнат аспект на нашето аз.

Можем да го наречем по много начини, но винаги става въпрос за нещо, което отхвърляме в себе си или дори не допускаме, че съществува като черта на характера ни. Тоест, съвсем нормално е да негодуваме и да сме изненадани. Ако знаехме за тези свои негативни черти, просто нямаше да е нужно да "изскачат" от хората край нас и да ни бодат очите само и само да ги забележим. Със сигурност ви се е случвало, когато ви обвинят в нещо, например ви кажат, че сте ненадеждна и разконцентрирана, да ахнете от изненада, защото вие обвинявате другия в съвсем същото нещо. Това е проявление на огледалата. Казвате си: „Той е този, на който не може да се разчита, как смее да нарича мен ненадеждна?“

Обърнете внимание какъв е точно жестът, когато сочим с показалец обвинително към другия – три пръста са свити и сочат обратно към нас. Ако бихме си го признали, това би означавало нещо като: „Ти си безотговорен, но аз съм три пъти повече от тебе!“ Реакциите ни са толкова автоматизирани, че рядко спираме, за да се замислим в какво обвиняваме близките си и защо. Истината е, че връзките ни са възможност да се видим от всички страни, но трябва да сме с отворени очи, за да разберем посланието.

Следвайки съветите на книгата, взех един лист и написах три имена от най- близкото ми обкръжение. После написах всичко, с което те ме вбесяваха почти ежедневно – закъснения, пренебрежение, разхвърляне на вещите, скъперничество, поучаване, мрънкане, самосъжаление, оплакване по телефона, гневни изблици. Беше ми много трудно да пиша открито за недостатъците на близките ми, защото чувството на вина беше надвиснало над мен. После дойде забавната част – да разбера как тези негативни черти присъстват и в мен.

За повечето от тях бях категорична, че няма как да ги открия в себе си, но след няколко минути размисли върху всеки недостатък, спомените започнаха да изплуват. Спомних си себе си в разнообразни ситуации, когато съм се държала точно така. Накрая всичко от списъка беше запълнено с мои коментари. Някои от чертите не присъстваха с такава интензивност в мен, с каквато ги откривах в другите, но все пак присъстваха. Други ми напомняха какво трябва да развия в себе си – например възможност да изказвам негативно мнение. Огледалото действа и така – показва ни нашите липси. Например, ако в обкръжението ни е пълно с гневни хора, това може да означава, че сме изпълнени с гняв, но може и да е знак, че трябва да се научим да изразяваме гняв, когато е необходимо. Огледалото ни сочи баланса.

След като си направих списъка, възникна един естествен въпрос – ами жените, които са малтретирани или са жертва на емоционален тормоз? Категорично не можем да ги наречем виновни, защото съзнателното ни мислене не участва в привличането на хора и ситуации в живота ни, участва подсъзнанието. При тези жени усещането, че са жертви и не заслужават подобаващо отношение е дълбоко залегнал модел. Тормозът върху тях се повтаря отново и отново докато не повишат самооценката си и не проявят силата си като личности.

Възниква и още един въпрос – след като процесът е несъзнателен, как можем да си помогнем? Първо трябва да осъзнаем, че болката във взаимоотношенията ни е необходима, за да ни подтикне да осъзнаем чувствата си и да ускори излекуването ни. След това можем да подпомогнем подсъзнанието си да общува със съзнанието ни.

Силно препоръчвам този списък с всичко, в което обвинявате близките си. Подберете най- близките си хора – партньор, майка, баща, деца, близка приятелка – там истината изпъква най- ясно. Бъдете напълно искрени като анализирате себе си по отношение на откритите чужди „недостатъци“. Наблюдавайте за дисбаланс и в двете посоки – може би не съзнавате, че сте изпълнени с това негативно чувство, а може би твърде категорично го осъждате и трябва да го допуснете в някаква степен в живота си.

През цялото време помнете, че отрицателните чувства и черти сами по себе си не са проблем, проблем е това, че ги отричаме и осъждаме и така пречим на целостта си. Ако тръбите навсякъде как никога не лъжете, никога не бихте наранили никого и сте самата справедливост, край вас ще се изпълни с лъжци и подли хора, докато не си кажете: „Може би някоя ситуация ще ме принуди да действам подло или да излъжа.“

Простете на себе си и на другите, не приемайте лично никоя ситуация, наблюдавайте реакциите си. Лечението започва, когато спрем да обвиняваме и поемем отговорност.

Много често анализите на интелектуално ниво са недостатъчни, за да се променим. Тялото ни - клетките, мускулите, буквално помнят страданието ни. Затова ще ни помогнат масажи, йога, дихателни упражнения, акупунктура, всяко вълнение, което може да ни разплаче или разсмее, работа с терапевт дори. Каквото и да е, стига да не преставаме да се оглеждаме в огледалото, наречено "Другите".