"Не искам дете"

Въпреки модерните времена, много жени и мъже продължават още да смятат, че най-значителната роля на жената, измежду всички, е тази - да бъде майка. Коронната й роля, ролята за „Оскар”, която я прави пълноценен човек. Да, на един етап може да се отдаде на кариерата си, да, може да пътува известно време, да залитне по луксозен, светски дори, живот без ангажименти, но рано или късно, в един прекрасен ден тя осъзнава, че всичко е било недостатъчно, ако не роди дете. Така функционира човешкият род, инстинктът за продължение на гените го води напред в развитието му, независимо от времена и нагласи.

Правото на избор

Родителството е или поне трябва да бъде съзнателен избор. Колкото по-съзнателен, толкова по-добре. Но "избор" е ключовата дума в случая. Към него може да се подходи толкова индивидуално, колкото майки, че и двойки има по света. Има двойки, които планират твърде много приоритетите си имат пълно съгласие относно подредбата им – работа, жилище, малко пътувания и свободни планове и „когато сме готови”, започва процедурата по бебеправене. Други двойки се събират именно заради „най-сладката грешка”, бебето, то изпреварва всички стъпки по планирането на живота.



Да, понякога е много е трудно да си признаят, да се отърват от чувството за вина и задължение, от всеобщото учудване и дори презрение. Но веднъж направили и признали този избор, свободата е огромно облекчение и те могат да продължат живота си, както са го искали и представяли.

"Но кои са причините една жена да не иска дете?!" - ще подскочат възмутени мнозина. Ами онзи всепоглъщащ майчин инстинкт, биологичният часовник не тиктака ли при тях с оглушителен шум около 30 те години? А и да си признаем, половите стереотипи заклеймяват такива жени, докато на мъжете сякаш им е по простено.

Заради него. Да, една от причините е именно мъжът. Освен очевидната му роля в зачеването, понякога нежеланието му да стане баща е толкова силно, колкото любовта на жената към него. И тя може да се примири и също да се откаже да стане родител. Има мъже, които просто не желаят да сменят памперси, да будуват през нощта, да е разхвърляно, да е шумно, да не определят сами ежедневието си и да планират сами бъдещето си. Нерядко се стига до раздяла, ако все пак жената иска бебе. Би било добре, когато връзката се задълбочава, този въпрос с децата да се изясни много ясно и без недомлъвки. Ако за един мъж липсата на бебе е свобода, за жената да бъде с такъв мъж е загуба на време и емоции. Но ако една разведена жена с отраснало дете срещне такъв мъж, това е един доста сполучлив сценарий и за двамата.

Заради себе си. Има жени, които наистина просто не желаят да имат деца, колкото и невероятно да звучи това. Световната история, че и нашата показва, че много жени съзнателно остават без поколение по същите причини, по които и мъжете. Загуба на свободата, пренареждане на живота, такъв, какъвто много си го харесват. Има и много жени с емоционално травми в детството, негативни отношения с родителите си, които носят дълбоко в сърцето си отказ от изграждането на собствено семейство. Страхът от раждането, от неизвестните в кърменето, възпитанието могат да са толкова силни, че дори и да няма съзнателен отказ, с времето това решение просто да се отлага и отлага, докато жената стигне до етап или възраст, в който този въпрос вече не актуален нито за нея, нито за партньора. За други пък е трудно изобщо да намерят такъв. Независимо от причините, да не срещнат дълго време мъж, който да видят в образа на баща, направо отказва много жени от семейство изобщо. А за нашите разбирания, "самотна" майка да зачене по изкуствен път е все още твърде екзотична опция. Семейните двойки с дом и работа са с предимство при осиновяване, пред "самотните" майки.

Заради начина на живот. Кариерата е най-главният фактор. Двойки, но най-вече жени, на отговорни позиции, просто нямат време за семейство. Ако кариерата е техен дълг – отдадени лекари, юристи, мениджъри, хора, които с трудности развиват собствен бизнес, всяка минута на концентрация е от значение. А е факт, че едно бебе обръща живота надолу с главата. Ако си се борил със зъби и нокти за всеки успех и той зависи изцяло от теб, ако работата те е изградила и е неделима част от теб, отказът дори временно от нея е немислим. А ако съвестта им е толкова голяма, не биха искали да отглеждат дете, за което все да нямат време. Ако не можеш дори и за малко да се посветиш на малкото човече, защо да го създаваш. Има двойки, които пътуват твърде много, които имат добър социален живот, изобщо ежедневието е по-силно от инстинкът за свиване на гнездо и отглеждане на поколение. Финансите за много хора са основателна причина – разходите по едно бебе, респективно дете изобщо не са малки и да бъде отглеждано то в лишение, за много хора е чиста безотговорност. А и съм чувала доводи като този, че светът е ужасно място за живот, възпитание, дори околната среда е отровна, защо да създаваме още един човек, който да се мъчи...

Независимо как гледаме на родителството, от каква перспектива, с какъв човек рамо до рамо, трябва да знаем някои неща:

Честността преди всичко.

Трябва да можем да си признаем на глас мотивите, заради които не искаме деца. Това е най-трудната част, но честността трябва да е водеща в отношенията между мъжа и жената. Ако сме убедени, че не е искаме дете, е етично да го споделим с партньора си още щом отношенията ни се задълбочат, защото той може да иска деца и тази връзка да е предопределена към край от самото си начало. Съответно да го попитаме на свой ред какво мисли за децата, иска ли, готов ли е, да го наблюдаваме как се държи с тях и да правим своите изводи. Да не оставяме този въпрос в неопределеното бъдеще, а да го поставим в идните една-две години, например. Останалото е инвестиране на скъпоценно време с човек, с когото нямаме бъдеще.

Ако се колебаем, искаме деца или не, трябва да знаем:

Няма подходящо време за зачеване. Единствено биологията и психическата нагласа помагат или пречат в това малко чудо. Само те ще ни позволят в даден момент да имаме бебе – всичко зависи от нашето желание или нежелание. Много двойки живеят с крехката мисъл, че само не са решили, бебето не е станало. Всъщност те може изобщо да не могат да имат деца.

Няма подходящ статут, нито финансово положение, нито етап в кариерата, нито изгоден заем от банката, нито цени на имотите – парите никога няма да стигат, ако не гледаме на тях по правилния начин. Да, разходите са много, но и възможностите да пестим от тях – също.

Колкото по-дълго отлагаме, искаме, но няма да е точно сега, тази година, а следващата ни повишат и трябва да се доказваме, толкова повече рискове си навличаме. Здравни – това е ясно. Но и перспективата за едно дете да има възрастни родители, когато то е на 20, те да са около 60 години изобщо не е честна спрямо детето. Връзката между родители и деца трябва да е жизнена и близка, а с възрастта склонността да приемаме нови идеи, да опитваме нови неща, самата ни енергия спада. Дори стремежът да са актуални за младите си деца може да е уморителен.

Ако все пак наистина не желаем деца и не желаем да се ровим в причините, единодушни сме без прикрити мисли, трябва да сме достатъчно и силни да защитим това решение като право на избор - да дадем живот или не. Такъв, какъвто имат и родителите. А като общество или като приятели и близки на подобни двойки, нека бъдем толерантни към този избор и да оставим хората на мира. Без да изправяме пред съд никой, който е взел самостоятелно решение за собствения си живот.