Кулинарните тайни на барбекюто

Лятото не е същото без поне едно хубаво барбекю с приятели. Дали е в задния двор, който обикновено се оказва терасата, или в някоя горичка, а може би на плажа. Дали е на огъня, който събира компанията в хладните вечери на открито, топли телата и душите с вкусни ястия, приготвени на жарта му. А може би е най- модерно оборудвано барбекю с въглища, които можеш да си купиш във всеки хипермаркет или бензиностанция. Няма значение.
Без аналог е вкусът на храната, приготвена по този начин. А настроението, което създава със суетенето на мъжете около месото – тяхната запазена територия е истинско забавление. Чувството, че пренебрегваш цивилизацията и нейните електрически постижения, че някак се връщаш със столетия назад, сплотява хората около жарта и придава допълнителна магия на храната.

Какво ни трябва за барбекюто?

Скара. Ако ще приготвяме храната на готово съоръжение, скарата се подразбира. Но ако ще печем на огън – добре е да имаме надеждна решетка с удобна дървена дръжка. Колкото по- голяма, толкова по- добре. Ако не разполагаме със скара, винаги можем да я заменим с подходяща ламарина.

Аксесоари за скара – в комплект всякакви щипки, шпатули, ножове с дълги, отново дървени дръжки.

Шишове – несъмнено шишовете са половината барбекю. Бамбуковите са много удобни, за еднократна употреба, на тях лесно се нижат продуктите. Металните се нагорещяват бързо, но също вършат работа. Висшият пилотаж са големите метални шишове, с притежанието на които можем наистина да са гордеем. Те са отлични за т.нар. шашлици – шишове с големи късове месо, цели зеленчуци и др. Дължината им може да достигне до 50см, че и повече.

Фолио – добре е да заложим на по- дебело фолио. Обикновеното домакинско фолио може лесно да се скъса. Ако не намерим такова фолио, да предвидим два- три пласта от по- тънкото. Наистина не е приятно цялата приготвена вкусотия да се разсипе по въглените.

Топ 5 на ястията на барбекю:

Месо – по всякакъв начин, всякакви разновидности – пържолки, шишчета, кюфтенца, наденички. Абсолютен фаворит. Да се отдръпнем настрани и да оставим мъжете да се развихрят и да се пъчат, обръщайки мръвките с щипка в ръка. Ако разполагаме с уикенда за къмпингуване, можем да подготвим предварително месото – нарязване, мариноване, дори нанизването му на шишчета, да го замразим дълбоко и да го изпечем чак на другия ден след изваждането му от фризера. Самото месо се соли след изпичането му – така то остава сочно. Не бива да пропускаме да си вземем всякакви ароматни подправки и тревички за месо – розмарин, чубрица, пипер, чесънче на прах.

Зеленчуци – колкото повече, толкова повече. Подходящи са лук, гъби, тиквички, чушки, моркови, патладжан. Зеленчуците можем да приготвим по поне два начина – на шишчета и на тънки филийки ( тиквичка, патладжан, моркови ). Овкусяваме и зареждаме на скарата. Те са идеална гарнитура на вечният титуляр на скарата – мръвките.

Ястия във фолио – във фолиото се задушава отлично и се получават много вкусотии. Удобно е, защото всяко завито фолио може да е индивидуална порция.

Какво можем да завием във фолиото?

- цели гъби, масло, копър.
- големи картофи, нарязани на широки шайби, между тях редим: парче бекон, шайба лук/ чесън и каквото имаме под ръка. Подправяме и завиваме плътно всеки поотделно.
- Цели глави червен лук, с обелките.
- По- сухо месо можем да сготвим също в компанията на гъбки и моркови, задушени във фолиото.

Риба – особено ако имаме възможност да я наловим броени часове преди печенето. И на скарата, и във фолио, дори на шишчета – тя е истински деликатес в полеви условия. Изпечена с резени лимони, с хрупкава коричка и загар. Популярна морска рецепта са и миди на ламарина. А ако намерим отнякъде и лед за виното – имаме истински лукс на брега на морето, който не може да се сравни с никой моден ресторант.


А докато всичко това цвърчи и се надигат сладки миризми, винаги можем да сложим по някой по голям необелен картоф, отстрани на жарта да си изчака времето, може и на закуска чак, поръсен с шарена сол.
Друга неразделна част от готвенето на жар е печеният хляб, да не пропускаме да метнем някоя филийка на скарата до пържолките и наденичките, ей така между другото. Поливаме с малко зехтин и поръсваме с микс от подправки. И го слагаме накрая, за да не се заситим само с хляб, докато чакаме останалото, както често се случва.

Чарът на скарата трудно се описва с думи, усещането е всичко. Да, „рецептите” са прости, да не кажем- крайно непретенциозни. Но ако честичко правите скара, знаете за какво става въпрос и може би вече звъните на компанията да уговорите следващото барбекю.