Моят ватикански хляб

Когато разбрах за този „ритуал” не бях особено екзалтирана, дори си помислих, че това е поредното суеверие, от което е по-добре да избягам. В последствие реших да проверя какво ще ми каже интернет по темата.

Ватиканският хляб е в основата на стара италианска легенда и там го наричат "Веригата на сан Антонио". Всеки човек трябвало поне веднъж през живота си да направи такъв хляб, със заготовка, която му е дарена от близък. Когато измине седмицата в приготвяне на хляба, получената накрая смес се разделя на четири и трите части се раздават на свой ред, а с четвъртата се пече собствения хляб. Когато човек изпече своя Ватикански хляб, той има силата да сбъдва желания и да носи любов в дома. Информацията ми се стори интересна, а и става въпрос за нещо съвсем лесно, се съгласих да се захвана.

Получих сместа и реших да започна да готвя заедно с вас. Да направим заедно Ватикански хляб. И понеже знам, че „рецептата” ще ви се стори може би странна, ще започна от тук - опитах от приготвения вече хляб, преди да получа тестото за него. Беше уникално вкусен. Затова - не умувайте дълго, а се осмелете да станете част от ритуала и да сбъднете съкровеното си желание.

Приготвянето на тестото трае една седмица. Всеки ден се добавя по една основна суровина. По състав наподобява най-обикновен кекс, макар че на мен лично вкусът му ми се стори малко по-различен. Ще видим моят как ще се получи. Единственото, което трябва да направите, когато получите тестото, е да си намислите едно съкровено желание и да започнете с...готвенето, а то както казах вече, е повече от елементарно. Взимайки тестото, трябва да получите и лист с указанията - какво трябва да правите ден по ден.

Добре е да започнете от понеделник.

Да, днес е понеделник. За пореден път се взирам в получената смес и си заповядвам да не мисля колко неприятно мирише (на вкиснато). И все пак...взимам голяма стъклена купа (или керамична, ако нямате стъклена, но не е препоръчително да се доверявате да пластмасовата такава), изсипвам тестото в нея и отгоре добавям 250 грама захар. Не разбърквам. Покривам купата с найлоново фолио и оставям на закритата ми тераса. Не бива да съхранявате в хладилник- температурата трябва да е около 20 градуса. Това е всичко, което трябваше да свърша днес.

Вторник. Единственото, което правя днес, е да добавя към сместа 250 грама прясно мляко- предварително сварено и добре охладено. Отново не бъркам. Добре е да спазвате приблизително един и същи час на добавяне на съответния продукт.

Сряда. Отново е около 13 ч. и аз отново се занимавам с хляба. „Занимавката” е просто да изсипя 250 грама брашно в стъклената купа. Минават ми разни мисли през главата от сорта на „това след като стои толкова дни тук, дали ще се осмеля да го ям”, но все пак си припомням, че вече съм го опитвала и е било вкусно.

Четвъртък. Днес вадя миксера и разбърквам тази „странност”. В указанията не пише как да разбъркам. Някъде четох, че е добре да разбъркате с дървена лъжица и след това да си намислите желание. Аз пробвам, но се отказвам. Не смятам, че всичко това може да се разбие добре без помощта на миксер. А и не правя този хляб от суеверие, а просто, защото ми е любопитно как ще се получи. Пак ми мирише неприятно, но вече не мисля над това. В крайна сметка желанието си заслужава!

Петък. В предпоследния ден добавям повече продукти, отново без да разбърквам - 250 грама захар плюс 250 грама прясно мляко и още толкова брашно.

Събота. Днес разбърквам добре - отново ползвам миксера. След това разделям сместа на четири равни части- според указанията едната остава за мен, а другите три трябва да раздам на близки и приятели. Започвам вече да умувам на кого да дам. Всъщност, идеята не е просто да дадете, а и да е на някой близък на душата ви човек, който да го приеме от сърце.

Макар че, ако сте добронамерени дори към непознатия, това е основателна причина да му дадете тесто. Важното е да правите всичко с желание и вяра. Както вече споменах, на повечето хора сякаш не им се занимава и не вярват в подобни ритуали. По-добре не давайте тесто на такъв човек. Насила нищо не става, знаем, че всичко зависи от нагласата, нали? Е, моята е налице и сега започвам да майсторя същинския хляб.

В неделя ще пека. Към моята част добавям отново 250 грама брашно, сипвам и 250 мл олио. След това слагам три яйца, шепа орехи, около три шепи стафиди, едно пакетче ванилия и по половин чаена лъжичка от содата, канелата и бакпулвера. Накрая прибавям и един шоколад, начупен на малки парченца. Може също така да го рендосате или да го заместите с шоколадови пръчици. Разбърквам- отново с миксера. Прехвърлям в любимата си форма за печене, печката е загрята на 180 градуса, и след около 45 минути се сдобивам с готов Ватикански хляб!



Резултатът - всички вкъщи много го харесаха, тригодишната ми дъщеря най-вече. Сега започвам да умувам на кого да предложа тесто. Разбира се, без притеснения дали ще успея да го раздам на трима човека. При Ватиканския хляб не съществуват негативни мисли от сорта на „ако не успея да го раздам, ще ми се случи нещо лошо”. Дори да не откриете трима приятели или близки, на които им се занимава, в това няма нищо страшно. И на двама да дадете, и дори никого да не успеете да „навиете”, няма за какво да мислите.



Този хляб носи добро. Приемете го така. Не като суеверие. Не като задължение. А като нещо вкусно, което може да си приготвите съвсем лесно и след това да го похапнете с най-близките си хора. А вярвайки в магическата му сила, можем само да си доставим приятни емоции, нали така? Защо да отхвърляме нещо, което само по себе си носи положителен заряд? Затова - насладете се на вкуса и ...магията, която всъщност е единствено в нашите сърца! Няма ли я там, няма да я намерите и в хляба!