Ванилията – аромат в шушулка

Почти всеки крем, бисквити, вафла или шоколад имат аромат на ванилия, а в действителност повечето от нас не познават истинският вкус на тази подправка. Причината е проста – естествената ванилия се отглежда трудно, затова цената й е твърде висока. Може да я открием само в най-изисканите десерти и вина, а в масовото производство се използва синтетичен ванилин – познатият ни бял прах, които обаче е само едно от 171 идентифицирани ароматни съединения във ваниловата шушулка.

Ванилията е вид лиана от семейство орхидеи, която произхожда от тропическите гори на Централна Америка. Има красиви бледожълти цветове, които след като прецъфтят, образуват дългите шушулки. Те се берат зелени и се оставят да ферментират на слънце, докато добият тъмнокафяв цвят и в тях се разгърне сладкият аромат.

Така изглежда зелената ванилова шушулка

Първи започнали да употребяват подправката древните ацтеки. Със счуканите зърна те ароматизирали божествения чоколатъл (първообразът на днешния шоколад). И до днес ванилията е най-добрият партньор на какаовите зърна, а древната рецепта е почти непроменена. В началото на XVI век конкистадорите за пръв път пренасят ароматните шушулки на Стария континент, където стават любима подправка на аристокрацията и кралските особи. Най-високо ценена е от французите, които няколко столетия се опитват безуспешно да я култивират в своите колонии. Семенцата пониквали, бледожълтите цветове на орхидеята се отваряли, но така и не се образувала шушулката, в която се крият ароматните зрънца. Едва през 1839 е открито разковничето на проблема - само едно насекомо може да опраши сложно устроеният ванилов цвят. Това е вид планинска пчела, живееща единствено в Мексико. Опитите да бъде развъдена и на други места също ударили на камък, но две години по-късно един 12-годишен роб на Борбоните открил начин как ръчно да се опрашват цветовете. Така подправката започнала да се култивира и в други тропични области, но отглеждането й станало по-трудоемко.

Как да изберете ванилия
Купувайте цели, черно-кафяви на цвят и опаковани без достъп на въздух шушулки. Колкото по-големи са пръчиците, толкова по-богат е ароматът им, като най-качествените достигат до 20-25 см. След отваряне ги използвайте веднага или ги съхранявайте в херметичен съд.

Как да я използвате

● Необработена – разрежете шушулката и остържете с нож меките зрънца от вътрешната страна. Те са най-подходящи за добавяне към печива, защото добре запазват аромата си при силно нагряване.

● Ванилов екстракт – можете да си го приготвите лесно и в домашни условия. Необходимо ви е: тясна бутилка 200-250 мл, 3-4 шушулки ванилия, 200 мл. зърнена водка. Разполовете шушулките и ги сложете в бутилката. След това сипете водката, която трябва да ги покрие изцяло, затворете добре капачката и оставете извлека на тъмно за 2-3 седмици. През това време спиртът ще добива кехлибарен цвят и аромата на ванилията. Полученият екстракт е идеален за овкусяване на кремове, сладоледи заливки и изобщо сладкарски изделия, които не се подлагат на продължителна топлинна обработка. Една чаена лъжичка от него заменя един прах ванилия в рецептите, но аромата е много по-пълен, изтънчен и истински.

● Ванилова захар – разполовете една ванилия и остържете с нож зрънцата от вътрешната страна, натрошете и шушулката на големи парчета. Смесете ги с 200 гр. захар (пудра или на кристали) и ги затворете в стъклен буркан с винтова капачка. След няколко седмици захарта ще е поела аромата на ванилията и с нея можете да ароматизирате както печива и кремове, както и да украсявате плодове и готови сладкиши.