Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Хранене на бавни обороти – движението Slow food



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всички познаваме фаст фууда – „бързата храна”. През работната седмица хапваме на крак пици, закуски, дюнери, хамбургери от големите мастодонти в индустрията. С умела реклама и маркетинг те обземат нашето съзнание и веднага, щом изпитаме глад, се сещаме първо за тях. И понеже времето в края на работния ден или през уикенда все не достига за едно качествено готвене, „за по- бързо и удобно”се възползваме от полуфабрикати.

Здравословно погледнато, организмът се запушва от токсини, генномодифицирани продукти, изключително вредни оцветители, ароматизатори, консерванти и какви ли не чудеса на химичната промишленост. Метаболизмът се изменя, появяват се алергии, непонятни симптоми, затлъстяване, рак и много други здравословни смущения.

Икономически погледнато, глобалният план на икономиката също се изменя – страни от Далечния Изток, разполагащи с евтина работна ръка, добра логистика и обширна производствена база, подпомагани от правителствата си или от западни инвеститори, произвеждат и доставят на стотици хиляди километри храни и продукти. Заради транспорта се обременява в огромна степен околната среда, много от продуктите се консервират допълнително, за да прелетят успешно тези стотици хиляди километри. Цените на местните фермери се подбиват от евтиния внос, а консуматорите не са сигурни какво точно купуват, защото ниската производствена цена гарантира всичко друго освен качество. А икономическите интереси на големите остават непокътнати, докато те си играят със здравето ни, трупайки още повече богатство и корпоративно влияние на пазара.

Ето заради тази глобална промяна в производството на храни, отношението ни към храненето като цяло провокират възникването и развитието на организацията Slow food (в превод – бавна храна) като очевиден контрапункт на fast food (бърза храна). Конкретният пример, който кара Карло Петрини да основе през 1986г. това движение е новооткрит ресторант на може би най- голямата световна фаст фууд верига на едно „свято” за италианците място, а именно – Испанските стъпала в Рим. Днес движението наброява над 100 000 души, обединени в местни структури в над 130 държави. И да, включително България.

Целта на Slow food движението е да се запазят местните производства на уникални продукти, рецепти и хранителни суровини. Технологиите на приготовление са традиционни, изключващи всякаква допълнителна преработка с високи технологии, необходими за масовото производство. Идеята е да се избегне всевъзможната преработка с консерванти и оцветители, за да се гарантира „чистотата” и хранителната ценност на продуктите – така, както те са произвеждали преди десетки, стотици години.

Slow food действа с два механизма – президии и конвивиуми.

Президиите на Slow food са механизми, съществуващи около и заради определен продукт, суровина, които подпомагат местните производители, следят за качеството. Самите продукти трябва да уникални, традиционни, добивани или обработвани по естествен път. Те биват обявявани след сигнал от страна на производителя до представител на Slow food на национално ниво. Сигнал се подава към централата в Италия, откъдето идва комисия, която да се убеди, че продуктът „заслужава” в действителност да бъде част от идеята на Slow food.

Конвивиумите са местните организации от симпатизанти, производители и всички отговорни хора, които имат интерес, не само икономически, общността да запази и продължи да произвежда уникалния продукт. Те също така координират дейността на организацията на местно, национално и международно ниво, нейното разрастване и обогатяването с нови продукти и рецепти. Членовете им организират празници за производителите, фестивали и изложения, с тяхна помощ се прави рекламата и се осигурява популяризирането и рекламата на продуктите им.

В същността на Slow food е Съкровищницата на вкусове. Тя наподобява идеята за Ноевия ковчег – запазване на семена, рецепти, технологии и изобщо всички малки тайни, които осигуряват еднаквост на продукта, устойчивост на производството му. Същевременно не само това – подпомагането със специфични дейности е важно за самата общност, която произвежда „Съкровищата”


В България има четири продукта, които са намерили място в Съкровищницата

Първият утвърден продукт на Slow food в България е Зеленото сирене на с. Черни вит. Тетевенско. То е единственото плесенясало сирене на Балканите и е щяло да остане напълно непознато заради преклонната възраст на единствения човек в селото, който продължава да го произвежда. Кметът се намесва и рецептата е възродена, превръщайки Зеленото сирене в първия български принос в Съкровищницата.

Каракачанската овца, макар и животински, полуизчезнал доскоро, вид, също е включена. Двама братя издирват из Южен Пирин овце от тази порода и те основават своя ферма с 350 животни, като целта им е да се запази традиционното им отглеждане и рецептите на произведените с тяхното мляко продукти – кисело мляко, саламурено и т. нар. „толумско сирене”, което се прави само от млякото на каракачанска овца.

Смилянският боб, известен не само у нас с хранителните си качества и уникалните рецепти, в които участва, той е неделима част от Родопската магия. Той е най-новото попълнение от българска страна. Наскоро се разбра, че в Китай произвеждат също смилянски боб и сега част от задачите на местния конвивиум е да разграничи изрично продукта си от вносния.

Нафпавок е кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне бавно, заровено в пепел. Прави се традиционно в с. Горно Драглище, Разложко


Но Slow food не е само продукт, маркетинг и икономически и културни ползи. То е цяла концепция за хранене, която не е просто еко, био или друг, едва ли не модерен, етикет. Тя настоява за наслада от храната, за вкусването, а не просто изяждането и. Учи ни да се храним в спокойна обстановка, да, бавно, за да усещаме вкуса на храната и тя е удоволствие за сетивата и душата, а не само задоволяване на физиологични нужди. Slow food връща усещането, че ядеш нещо неповторимо и истинско, необработвано и натурално, както са го приготвяли предците ти. Затова има и заведения за хранене със символа на движението – охлюв, в които се предлагат точно такива ястия и продукти. На друго ниво Slow food е концепция за начин на живот, противоположен на онзи, заради който стигнахме до фаст фуд-а. Да живеем на по-бавни обороти, да си оставаме време да се оглеждаме и да се наслаждаваме на живота. Да ценим благата му, едно от които е хубавата храна.
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Коментари
2014-05-20 #4
Цвети
В момента slow food Сърбия изпитва огромни проблеми заради наводненията. Част от Съкровищницата - сръбската сливова ракия, с чието лицензиране те ни изпревариха,е под реална заплаха. С лозята, избите и казаните е почти свъшено, няма пътища и хората за угрижени не само заради ракията, разбира се, а и за живота си. Доброволци на slow food са се запътили да помагат, дано всичко там скоро се нормализира....
2011-05-26 #3
Инна Георгиева
Въпросът е, че не искам да купувам Китайски - Смилянски боб
2011-05-26 #2
Цвети
ами то това е част от идеята - да се купува качествено, екологично ( което се контролира ), скъпо - определено. но по този начин се стимулират производителите, защото виждат, че пазар има. а не да купуваш буклуци от хипер мега маркетите и да стимулираш някакви хипер мега интереси и печалби. наскоро доказаха, че качеството на продукцията, предлагана в източна европа и западна европа, силно се различава. самият факт, че сирена като горгонзола, камембер и прочие са слоу фуд съкровища, само може да помогне примерно зеленото сирене да придобие популярност като тяхната. което е добре за всички.
2011-05-26 #1
Инна Георгиева
Не особено по темата, но понеже прочетох за Смилянския-Китайски боб.
През уикенда бях в един голям маркет, където имаше поне 13 вида боб, умишлено огледах всички и никъде не открих боб с произход: България , само Киргизстан и Китай. Нали ги задължиха да пишат произхода (макар, че на един Лудогорски и един Родопски нямаше обозначение).
От Родопите съм купувала Смилянски боб, не знам от спекулация или от чисти финансови сметки, доста е скъп.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Чисто пране без препарати – възможно ли е?
· Къщи за здравословен живот
· Еко стилът в обзавеждането
· Маслините – какви видове има и защо са толкова полезни
· Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
· Бахар - подправката за здрав стомах и храносмилане
· 5 от най-великите произведения на Антони Гауди
· Стоян и самодиви
· 23 юни - Международен ден на SOS детските селища
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Сряда
8
Юли 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Пармиджано Реджано
Сиренето Parmigiano Reggiano (по-известно като Пармезан) има почти хилядолетна история. То се произвежда...
Телешко със сини сливи
Тази рецепта е плод на коментарите тук в Hera.bg и практически подбудата да я приготвя е заради Цвети....
Критараки с доматен сос и телешки кюфтенца
Критараки е вид паста, която много прилича по форма на ориза. Често се използва в гръцката кухня, в същата...
Салата със "сребърни ушички" и фъстъци
Китайската гъба "сребърни ушички" има укрепващо организма действие. Тя няма някакъв специфичен вкус,...
Крем от авокадо и банан
Времето за приготвяне на този лек крем е около 30 минути (15 мин. подготовка + приготвяне , 15 мин. престояване...
Мусака със спанак и ориз
Казвам се Кремена, на 26 години от Велико Търново. До скоро бях по майчинство и от няколко месеца работя...
Забравени целувки
Забравени целувки или забравени сладки са едно много лесно, бързо, икономично и ужасно вкусно удоволствие....
Сос "Болонезе"
Ragu alla Bolognese (в превод: рагу по болонски), както наричат този сос в Италия, е един от най-често...
Свинската мас - отново в центъра на вниманието
Свинската мас е изконна част от българския бит. Тя е била незаменима част от всички битови, лековити...
Салата "Златна есен"
Нарекох тази салата „Златна есен”. Първо, защото цветовете й напомнят на пъстра гора в края на октомври...
Грахова крем-супа с пармезанови крутони
Тази свежа супа ще ви зареди с пролетно настроение, както заради аромата на пресни подправки, така и...
Супа с тиква, целина и овес
Имах останала печена тиква, а също и две малки тиквички. Затова реших да ги комбинирам в топла пъстра...
Пълнозърнести спагети с гъби и соево мляко
По време на постите или ако имате непоносимост към лактоза, тази рецепта е нещо, което можете да опитате....
С любов за лимонадата
Запитвали ли сте се защо лимонадата е кръстена на лимона? Трябва ли да е направена задължително и само...
3 страхотни рецепти за уикенда с кайсии
Кайсиите често стоят в сянката на прасковите, че и на нектарините. Да, те не са толкова сочни, но в тях...
Салата "Мъката на бацила"
Преди малко повече от месец бях качила тази снимка на салата във Фейсбук профила си. На шега я кръстих...
Как да си направим: Пилешки бульон
Често когато обезкостяваме пилето остават парченца, кости и други. Но дори да не е така, в магазинната...
Постни сарми от манголд и булгур от спелта
Манголдът е растение в роднинска връзка с киноата, спанака, червеното цвекло - подобно на тях той има...
Патладжан с телешки кюфтенца или киноа - по избор
Киноата не е храна за всяка уста и реших, че патладжанът, който ще изпека, мога да комбинирам с нещо...
Как да съхраним: Хайвер за разбиване
Надявам, се че щом четеш тази статия и ти като мен си любител на разбития тарама хайвер. Е да, той далеч...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 10
Ден 10 от Коледните пости. От днес можем да включим риба, скариди, калмари, октоподи, миди и всякакви...
7 постни дипове и разядки за всякакви поводи
Дип, разядка - както и да ги наричаме, тези предястия са универсални и все по-актуални. Те могат да са...
Пилешки жулиени върху картофена палачинка
Всеки нормален човек след работа се чувства леко уморен. Ако няма нещо за хапване от предишния ден, трескаво...
Зеленчуково ястие с боб ала мексикана
Установила съм, че най-вкусна бобената чорба става, ако си сварил наведнъж поне 700 гр. боб /в сухо състояние/....
Как да изберем вкусна диня
В разгара на лятото пазарите, магазините и крайпътните барачки се изпълват с огромни купчини мамещи на...
Сладко от праскови
Сезонът на прасковите е тук. Ако имате плодни дръвчета, то сигурно се изправяте пред голямо количество...
Свинско с кисело зеле
Една от най-големите кулинарни благинки на зимата е Свинско с кисело зеле. Ако пък е направено с така...
Кисело зеле по добруджански
Преди няколко месеца, докато пазарувах в кварталния плод и зеленчук, подочух разговор. Една клиентка...
Шоколадово "Сърце" за Св. Валентин
Отново в търсене на най-атрактивния сладкиш за св. Валентин? Да, и аз съм така...Преди време си купих...
Платерина плакия по Варненски
Тази рецепта, заедно със снимката, ми записа съпругът на Гени, разбира се е вложил и лична фантазия,...
Печени зеленчуци на грил
Рядко се изкушавам да ям зеленчуци и плодове, които не са в сезона си, поради ред причини, но ако го...
Мляко от семена и ядки
Млякото е прекрасен източник на белтъчини и калций, но преди всичко за малките деца. След 3-годишна възраст...
Червената леща - повече желязо за малки и големи
Лещата е едно от най-старите култивирани бобови растения изобщо. Тя е била източник на ценни протеини...
Пълнен заек
Тази рецепта ни изпрати Дими Добрева от Варна. От името на всички дами (и господа), които четат Hera.bg,...
Кекс със сладко
Опитайте тази изключително лесна рецепта за кекс. В нея няма нито яйца, нито мляко, така че е подходяща...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook