Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Хранене на бавни обороти – движението Slow food



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всички познаваме фаст фууда – „бързата храна”. През работната седмица хапваме на крак пици, закуски, дюнери, хамбургери от големите мастодонти в индустрията. С умела реклама и маркетинг те обземат нашето съзнание и веднага, щом изпитаме глад, се сещаме първо за тях. И понеже времето в края на работния ден или през уикенда все не достига за едно качествено готвене, „за по- бързо и удобно”се възползваме от полуфабрикати.

Здравословно погледнато, организмът се запушва от токсини, генномодифицирани продукти, изключително вредни оцветители, ароматизатори, консерванти и какви ли не чудеса на химичната промишленост. Метаболизмът се изменя, появяват се алергии, непонятни симптоми, затлъстяване, рак и много други здравословни смущения.

Икономически погледнато, глобалният план на икономиката също се изменя – страни от Далечния Изток, разполагащи с евтина работна ръка, добра логистика и обширна производствена база, подпомагани от правителствата си или от западни инвеститори, произвеждат и доставят на стотици хиляди километри храни и продукти. Заради транспорта се обременява в огромна степен околната среда, много от продуктите се консервират допълнително, за да прелетят успешно тези стотици хиляди километри. Цените на местните фермери се подбиват от евтиния внос, а консуматорите не са сигурни какво точно купуват, защото ниската производствена цена гарантира всичко друго освен качество. А икономическите интереси на големите остават непокътнати, докато те си играят със здравето ни, трупайки още повече богатство и корпоративно влияние на пазара.

Ето заради тази глобална промяна в производството на храни, отношението ни към храненето като цяло провокират възникването и развитието на организацията Slow food (в превод – бавна храна) като очевиден контрапункт на fast food (бърза храна). Конкретният пример, който кара Карло Петрини да основе през 1986г. това движение е новооткрит ресторант на може би най- голямата световна фаст фууд верига на едно „свято” за италианците място, а именно – Испанските стъпала в Рим. Днес движението наброява над 100 000 души, обединени в местни структури в над 130 държави. И да, включително България.

Целта на Slow food движението е да се запазят местните производства на уникални продукти, рецепти и хранителни суровини. Технологиите на приготовление са традиционни, изключващи всякаква допълнителна преработка с високи технологии, необходими за масовото производство. Идеята е да се избегне всевъзможната преработка с консерванти и оцветители, за да се гарантира „чистотата” и хранителната ценност на продуктите – така, както те са произвеждали преди десетки, стотици години.

Slow food действа с два механизма – президии и конвивиуми.

Президиите на Slow food са механизми, съществуващи около и заради определен продукт, суровина, които подпомагат местните производители, следят за качеството. Самите продукти трябва да уникални, традиционни, добивани или обработвани по естествен път. Те биват обявявани след сигнал от страна на производителя до представител на Slow food на национално ниво. Сигнал се подава към централата в Италия, откъдето идва комисия, която да се убеди, че продуктът „заслужава” в действителност да бъде част от идеята на Slow food.

Конвивиумите са местните организации от симпатизанти, производители и всички отговорни хора, които имат интерес, не само икономически, общността да запази и продължи да произвежда уникалния продукт. Те също така координират дейността на организацията на местно, национално и международно ниво, нейното разрастване и обогатяването с нови продукти и рецепти. Членовете им организират празници за производителите, фестивали и изложения, с тяхна помощ се прави рекламата и се осигурява популяризирането и рекламата на продуктите им.

В същността на Slow food е Съкровищницата на вкусове. Тя наподобява идеята за Ноевия ковчег – запазване на семена, рецепти, технологии и изобщо всички малки тайни, които осигуряват еднаквост на продукта, устойчивост на производството му. Същевременно не само това – подпомагането със специфични дейности е важно за самата общност, която произвежда „Съкровищата”


В България има четири продукта, които са намерили място в Съкровищницата

Първият утвърден продукт на Slow food в България е Зеленото сирене на с. Черни вит. Тетевенско. То е единственото плесенясало сирене на Балканите и е щяло да остане напълно непознато заради преклонната възраст на единствения човек в селото, който продължава да го произвежда. Кметът се намесва и рецептата е възродена, превръщайки Зеленото сирене в първия български принос в Съкровищницата.

Каракачанската овца, макар и животински, полуизчезнал доскоро, вид, също е включена. Двама братя издирват из Южен Пирин овце от тази порода и те основават своя ферма с 350 животни, като целта им е да се запази традиционното им отглеждане и рецептите на произведените с тяхното мляко продукти – кисело мляко, саламурено и т. нар. „толумско сирене”, което се прави само от млякото на каракачанска овца.

Смилянският боб, известен не само у нас с хранителните си качества и уникалните рецепти, в които участва, той е неделима част от Родопската магия. Той е най-новото попълнение от българска страна. Наскоро се разбра, че в Китай произвеждат също смилянски боб и сега част от задачите на местния конвивиум е да разграничи изрично продукта си от вносния.

Нафпавок е кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне бавно, заровено в пепел. Прави се традиционно в с. Горно Драглище, Разложко


Но Slow food не е само продукт, маркетинг и икономически и културни ползи. То е цяла концепция за хранене, която не е просто еко, био или друг, едва ли не модерен, етикет. Тя настоява за наслада от храната, за вкусването, а не просто изяждането и. Учи ни да се храним в спокойна обстановка, да, бавно, за да усещаме вкуса на храната и тя е удоволствие за сетивата и душата, а не само задоволяване на физиологични нужди. Slow food връща усещането, че ядеш нещо неповторимо и истинско, необработвано и натурално, както са го приготвяли предците ти. Затова има и заведения за хранене със символа на движението – охлюв, в които се предлагат точно такива ястия и продукти. На друго ниво Slow food е концепция за начин на живот, противоположен на онзи, заради който стигнахме до фаст фуд-а. Да живеем на по-бавни обороти, да си оставаме време да се оглеждаме и да се наслаждаваме на живота. Да ценим благата му, едно от които е хубавата храна.
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Коментари
2014-05-20 #4
Цвети
В момента slow food Сърбия изпитва огромни проблеми заради наводненията. Част от Съкровищницата - сръбската сливова ракия, с чието лицензиране те ни изпревариха,е под реална заплаха. С лозята, избите и казаните е почти свъшено, няма пътища и хората за угрижени не само заради ракията, разбира се, а и за живота си. Доброволци на slow food са се запътили да помагат, дано всичко там скоро се нормализира....
2011-05-26 #3
Инна Георгиева
Въпросът е, че не искам да купувам Китайски - Смилянски боб
2011-05-26 #2
Цвети
ами то това е част от идеята - да се купува качествено, екологично ( което се контролира ), скъпо - определено. но по този начин се стимулират производителите, защото виждат, че пазар има. а не да купуваш буклуци от хипер мега маркетите и да стимулираш някакви хипер мега интереси и печалби. наскоро доказаха, че качеството на продукцията, предлагана в източна европа и западна европа, силно се различава. самият факт, че сирена като горгонзола, камембер и прочие са слоу фуд съкровища, само може да помогне примерно зеленото сирене да придобие популярност като тяхната. което е добре за всички.
2011-05-26 #1
Инна Георгиева
Не особено по темата, но понеже прочетох за Смилянския-Китайски боб.
През уикенда бях в един голям маркет, където имаше поне 13 вида боб, умишлено огледах всички и никъде не открих боб с произход: България , само Киргизстан и Китай. Нали ги задължиха да пишат произхода (макар, че на един Лудогорски и един Родопски нямаше обозначение).
От Родопите съм купувала Смилянски боб, не знам от спекулация или от чисти финансови сметки, доста е скъп.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Чисто пране без препарати – възможно ли е?
· Къщи за здравословен живот
· Еко стилът в обзавеждането
· Маслините – какви видове има и защо са толкова полезни
· Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
· Бахар - подправката за здрав стомах и храносмилане
· "...Аз бях принуден да се изолирам, да живея самотен живота си"
· Животът имитира изкуството или предизвикателството на Getty Museum
· На тази дата: 145 години от рождението на Сергей Дягилев
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Понеделник
6
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Тофу – да похапнем здравословно
Тофуто е традиционно ястие, характерно за японската кухня. Но то е любимо и на много хора, които спазват...
За горещините: Студено приготвени летни ястия и салати
През лятото най-малко от всичко искаме да се потим над печки и котлони. Дните са дълги, прекарваме ги...
Джинджифилова торта с портокали
Тази постна веган торта е предложение от кулинарния блог I love our dreams. В интервю със създателката...
Оризът – Ин и Ян за нашето тяло - II
Дивият ориз, за разлика от своите роднини, произхожда не от Азия, а от Северна Америка и по-точно районът...
Бонбони от фурми, портокалови корички, бадем и шоколад
Изберете натурални фурми, защото тези със захар са по-сухи и отделянето на костилката в комбинация със...
Пълнозърнести спагети с гъби и соево мляко
По време на постите или ако имате непоносимост към лактоза, тази рецепта е нещо, което можете да опитате....
Как да готвим: Свинско месо
В сезона на свинското месо сме. Който гледа прасенца или пък има село, вече е намазал с празничните...
Кюфтета от булгур и задушен патладжан с моркови
Постните кюфтенца от булгур с гарнитура от патладжан и моркови е рецепта, с която да разнообразите постите...
Най-"коледните" подправки
Коледа е единственият празник, който има свой личен аромат. Той е упойващ и топъл, навява мисли за уют...
За тиквичките с любов - II
В нашия дом Тиквичките могат да се приготвят по много начини: печени, варени, задушени, пържени. В някои...
Baingan Bharta - индийска кухня
Baingan Bharta е традиционна индийска рецепта от Панджабския регион, която в зависимост от района има...
Мини "Руло Стефани"
Имайки предвид, че сме свикнали ако има сварено яйце в кайма да го оприличаваме на "Руло Стефани", реших...
Паламуд плакия по варненски
Тази рецепта си е малко старовремска. От времето, в което никой не е броял мазното и пърженото. Семейна...
Постни меденки
По време на пости тези меденки са чудесна идея - сутрин с кафенце, в чантата на децата, за офиса 4-5...
Всичко за халвата
Халвата е един от най-популярните ориенталски десерти и има дълбока традиция и у нас. Не само заради...
Курбан шаран
Aко препочитате допълнително плънка увеличете ориза. Орехите изпечете предварително - така става...
Броколите – една от най-ценните храни
Едва ли има човек, който да не знае, че броколите са много полезни. Въпреки това у нас този зеленчук...
Мини пици с лапад
Привет! Казвам се Камелия и живея в Бургас. Имам две дъщери , на 5 и на 7 години и обичам в събота вечер...
Магданозени кюфтенца
Както казва една приятелка: "Когато опитах тези магданозени кюфтенца, разбрах, че съм пропиляла живота...
Пъдпъдъчите яйца – малкият голям дар от природата
Малки, шарени, необичайни. Гледаме на пъдпъдъчите яйца повече като на екзотика. Нямаме понятие защо изобщо...
Киноа – свещената храна на инките
Опитах я, защото педиатърката ми я препоръча да я включа в менюто на малката ми дъщеря, наравно с елдата,...
Салата с портокалов дресинг
Този домашно приготвен портокалов дресинг добавя необикновен сладко-кисел привкус към салатата като едновременно...
Гьобечки
Отраснала съм в Родопите. Коренът ни е от Добруджа и Русе. Историята е малко сложна, леко военна и ненужно...
Крем супа със зеленчуци и овесени ядки
Здравейте от Hera.bg! Пише Ви Маргарита от София. Изпращам Ви любимата си рецепта, която вкъщи май само...
Тиквените семки
Есента е сезона на тиквата. Вероятно я обичате печена, на тиквеник или, ако имате страст към екзотичните...
Патладжанени рулца с козе сирене
Ако допреди десетилетия козето сирене е било чест продукт на трапезата на българина - днес почти сме...
Новогодишна баница
В моето детство баба слагаше в новогодишната баница с късмети дрянови клонки. Ходеше и си ги търсеше,...
Крем супа от картофи
Картофената крем супа е нещо на вид изключително просто, даже сякаш незаслужаващо внимание. Но опиташ...
Агнешкото - защо да го изберем
Макар и да съществуват теории, според които ние можем да се храним напълно здравословно и без присъствието...
Хлябът – насъщната храна
Почитан и възхваляван, хлябът е основната храна на хората още от най-дълбока древност. Затова с основание...
Гръцка мусака
Мусаката е традиционно гръцко ястие и за разлика от тази, която сме свикнали да хапваме в България в...
Лимецът и спелтата
От няколко години в България, под общия знаменател на здравословното и полезно хранене, все по-често...
Банички с ябълки
За тази рецепта изберете сладки, но кисели ябълки. Комбинацията е прекрасна, особено с канелата и карамеления...
Домашната торта на баба
Класиката на класиките. Вкусът на вкусовете. Торта мека като бабина душица - проста и незабравима. Всъщност...
Макарони на фурна с тиква
Макароните на фурна с мляко и яйца са традиционен наш десерт, чиято рецепта сигурно е известна на много...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook