Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Хранене на бавни обороти – движението Slow food



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всички познаваме фаст фууда – „бързата храна”. През работната седмица хапваме на крак пици, закуски, дюнери, хамбургери от големите мастодонти в индустрията. С умела реклама и маркетинг те обземат нашето съзнание и веднага, щом изпитаме глад, се сещаме първо за тях. И понеже времето в края на работния ден или през уикенда все не достига за едно качествено готвене, „за по- бързо и удобно”се възползваме от полуфабрикати.

Здравословно погледнато, организмът се запушва от токсини, генномодифицирани продукти, изключително вредни оцветители, ароматизатори, консерванти и какви ли не чудеса на химичната промишленост. Метаболизмът се изменя, появяват се алергии, непонятни симптоми, затлъстяване, рак и много други здравословни смущения.

Икономически погледнато, глобалният план на икономиката също се изменя – страни от Далечния Изток, разполагащи с евтина работна ръка, добра логистика и обширна производствена база, подпомагани от правителствата си или от западни инвеститори, произвеждат и доставят на стотици хиляди километри храни и продукти. Заради транспорта се обременява в огромна степен околната среда, много от продуктите се консервират допълнително, за да прелетят успешно тези стотици хиляди километри. Цените на местните фермери се подбиват от евтиния внос, а консуматорите не са сигурни какво точно купуват, защото ниската производствена цена гарантира всичко друго освен качество. А икономическите интереси на големите остават непокътнати, докато те си играят със здравето ни, трупайки още повече богатство и корпоративно влияние на пазара.

Ето заради тази глобална промяна в производството на храни, отношението ни към храненето като цяло провокират възникването и развитието на организацията Slow food (в превод – бавна храна) като очевиден контрапункт на fast food (бърза храна). Конкретният пример, който кара Карло Петрини да основе през 1986г. това движение е новооткрит ресторант на може би най- голямата световна фаст фууд верига на едно „свято” за италианците място, а именно – Испанските стъпала в Рим. Днес движението наброява над 100 000 души, обединени в местни структури в над 130 държави. И да, включително България.

Целта на Slow food движението е да се запазят местните производства на уникални продукти, рецепти и хранителни суровини. Технологиите на приготовление са традиционни, изключващи всякаква допълнителна преработка с високи технологии, необходими за масовото производство. Идеята е да се избегне всевъзможната преработка с консерванти и оцветители, за да се гарантира „чистотата” и хранителната ценност на продуктите – така, както те са произвеждали преди десетки, стотици години.

Slow food действа с два механизма – президии и конвивиуми.

Президиите на Slow food са механизми, съществуващи около и заради определен продукт, суровина, които подпомагат местните производители, следят за качеството. Самите продукти трябва да уникални, традиционни, добивани или обработвани по естествен път. Те биват обявявани след сигнал от страна на производителя до представител на Slow food на национално ниво. Сигнал се подава към централата в Италия, откъдето идва комисия, която да се убеди, че продуктът „заслужава” в действителност да бъде част от идеята на Slow food.

Конвивиумите са местните организации от симпатизанти, производители и всички отговорни хора, които имат интерес, не само икономически, общността да запази и продължи да произвежда уникалния продукт. Те също така координират дейността на организацията на местно, национално и международно ниво, нейното разрастване и обогатяването с нови продукти и рецепти. Членовете им организират празници за производителите, фестивали и изложения, с тяхна помощ се прави рекламата и се осигурява популяризирането и рекламата на продуктите им.

В същността на Slow food е Съкровищницата на вкусове. Тя наподобява идеята за Ноевия ковчег – запазване на семена, рецепти, технологии и изобщо всички малки тайни, които осигуряват еднаквост на продукта, устойчивост на производството му. Същевременно не само това – подпомагането със специфични дейности е важно за самата общност, която произвежда „Съкровищата”


В България има четири продукта, които са намерили място в Съкровищницата

Първият утвърден продукт на Slow food в България е Зеленото сирене на с. Черни вит. Тетевенско. То е единственото плесенясало сирене на Балканите и е щяло да остане напълно непознато заради преклонната възраст на единствения човек в селото, който продължава да го произвежда. Кметът се намесва и рецептата е възродена, превръщайки Зеленото сирене в първия български принос в Съкровищницата.

Каракачанската овца, макар и животински, полуизчезнал доскоро, вид, също е включена. Двама братя издирват из Южен Пирин овце от тази порода и те основават своя ферма с 350 животни, като целта им е да се запази традиционното им отглеждане и рецептите на произведените с тяхното мляко продукти – кисело мляко, саламурено и т. нар. „толумско сирене”, което се прави само от млякото на каракачанска овца.

Смилянският боб, известен не само у нас с хранителните си качества и уникалните рецепти, в които участва, той е неделима част от Родопската магия. Той е най-новото попълнение от българска страна. Наскоро се разбра, че в Китай произвеждат също смилянски боб и сега част от задачите на местния конвивиум е да разграничи изрично продукта си от вносния.

Нафпавок е кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне бавно, заровено в пепел. Прави се традиционно в с. Горно Драглище, Разложко


Но Slow food не е само продукт, маркетинг и икономически и културни ползи. То е цяла концепция за хранене, която не е просто еко, био или друг, едва ли не модерен, етикет. Тя настоява за наслада от храната, за вкусването, а не просто изяждането и. Учи ни да се храним в спокойна обстановка, да, бавно, за да усещаме вкуса на храната и тя е удоволствие за сетивата и душата, а не само задоволяване на физиологични нужди. Slow food връща усещането, че ядеш нещо неповторимо и истинско, необработвано и натурално, както са го приготвяли предците ти. Затова има и заведения за хранене със символа на движението – охлюв, в които се предлагат точно такива ястия и продукти. На друго ниво Slow food е концепция за начин на живот, противоположен на онзи, заради който стигнахме до фаст фуд-а. Да живеем на по-бавни обороти, да си оставаме време да се оглеждаме и да се наслаждаваме на живота. Да ценим благата му, едно от които е хубавата храна.
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Коментари
2014-05-20 #4
Цвети
В момента slow food Сърбия изпитва огромни проблеми заради наводненията. Част от Съкровищницата - сръбската сливова ракия, с чието лицензиране те ни изпревариха,е под реална заплаха. С лозята, избите и казаните е почти свъшено, няма пътища и хората за угрижени не само заради ракията, разбира се, а и за живота си. Доброволци на slow food са се запътили да помагат, дано всичко там скоро се нормализира....
2011-05-26 #3
Инна Георгиева
Въпросът е, че не искам да купувам Китайски - Смилянски боб
2011-05-26 #2
Цвети
ами то това е част от идеята - да се купува качествено, екологично ( което се контролира ), скъпо - определено. но по този начин се стимулират производителите, защото виждат, че пазар има. а не да купуваш буклуци от хипер мега маркетите и да стимулираш някакви хипер мега интереси и печалби. наскоро доказаха, че качеството на продукцията, предлагана в източна европа и западна европа, силно се различава. самият факт, че сирена като горгонзола, камембер и прочие са слоу фуд съкровища, само може да помогне примерно зеленото сирене да придобие популярност като тяхната. което е добре за всички.
2011-05-26 #1
Инна Георгиева
Не особено по темата, но понеже прочетох за Смилянския-Китайски боб.
През уикенда бях в един голям маркет, където имаше поне 13 вида боб, умишлено огледах всички и никъде не открих боб с произход: България , само Киргизстан и Китай. Нали ги задължиха да пишат произхода (макар, че на един Лудогорски и един Родопски нямаше обозначение).
От Родопите съм купувала Смилянски боб, не знам от спекулация или от чисти финансови сметки, доста е скъп.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Чисто пране без препарати – възможно ли е?
· Къщи за здравословен живот
· Еко стилът в обзавеждането
· Маслините – какви видове има и защо са толкова полезни
· Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
· Бахар - подправката за здрав стомах и храносмилане
· Как изглежда градът без реклами?
· 18 август - Международен ден на морските фарове
· Орехите - полезни за мозъка, но още повече за сърцето
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Понеделник
21
Септември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Шоколадово "Сърце" за Св. Валентин
Отново в търсене на най-атрактивния сладкиш за св. Валентин? Да, и аз съм така...Преди време си купих...
Пилешко месо с фъстъчено масло
Като повечето хора до преди години само бях чувала от "американските филми" как мажат наляво - надясно...
Как да познаем истинския мед
Медът е един от най-невероятните дарове на природата. В съдържанието му преобладават фруктозата и глюкозата...
Лозови сарми с овнешко за Петковден
300 г овнешка кайма 30 лозови листа 1 ч.ч ориз 200 г олио 2-3 глави лук черен пипер чубрица сол Лозовите...
Изпитана рецепта за домашна горчица
У дома обичаме горчицата зърнеста, не в идеална еднородна консистенция. В тази "партида" за първи път...
Как да: Приготвим сушени домати
Италианската кухня е една от най-любимите в света. Богата на аромати, на цветове и вкусове, тя е и изключително...
Лаврак в бадеми с шафранов сос
Една вкусна рецепта, която приготвяме за 20-тина минутки. Ястието можем да сервираме с пресни малки картофки,...
Киноа – свещената храна на инките
Опитах я, защото педиатърката ми я препоръча да я включа в менюто на малката ми дъщеря, наравно с елдата,...
Кулинарните специалитети на Испания - I
Испания не е типична кулинарна дестинация. Тя някак остава в сянката на гордата с изисканите си блюда...
Брашното – някои го предпочитат черно
Бързам да уточня, че определението “черно” в заглавието е по-скоро преносно и обобщаващо. Иде реч за...
Добруджанки
През останалите дни от седмицата хапвам само мюсли и сурови ядки за закуска, но в неделя, когато всички...
Козунак + козуначени кифлички
Никога, ама никога, не помня у дома да се е правил козунак. Даже и баба не се досещам да е месила козунаци....
И за нашите деца Храната е най-доброто лекарство!
Тадааа, какво имаме на тази снимка: Бял и червен ориз с хрупкави зеленчуци - Снощната вечеря + нослето...
Пълнени камби с ориз и маслинки
От различните сортове пипер най-обичам ратунди или казано по нашенски - камби. Предпочитам ги заради...
Захранване на бебето
Когато настъпи момента да захраните бебето, (около 5-6 месец) а и малко преди това, изниква въпроса домашно...
Ябълкови тиганички със захар мусковадо
Мусковадо се произвежда от захарна тръстика, като по-разпространена е тъмнокафявата. Името й произхожда...
Постни сарми от манголд и булгур от спелта
Манголдът е растение в роднинска връзка с киноата, спанака, червеното цвекло - подобно на тях той има...
Домашна горчица от хрян
Антибактериалните свойства на хряна са обусловени от фитонцидите, които се съдържат в него. Те действат...
Печени камби - зимнина
Тези камбички в нашето семейство са любимата ни зимнина. Като изключим почистването на камбите, всичко...
Наздраве по холандски
Приятна съботна или неделна вечер. Навън вали сняг, а вие сте се събрали на по питие вкъщи с приятели....
Пълнозърнеста питка за Бъдни вечер
Здравей, Цвети, ето и моята бърза, постна и здравословна рецепта. Признавам си, че за първи път я правя,...
Печен свински бут
Приготвянето на шпикован свински бут, не е бързо занимание. Но подобно на всичко сготвено бавно и с мерак...
Тофу – да похапнем здравословно
Тофуто е традиционно ястие, характерно за японската кухня. Но то е любимо и на много хора, които спазват...
Фъдж с кокос
Този десерт става изключително бързо, а вкусът му е страхотен. Макар наречен фъдж, тук по-скоро идеята...
Маслинова паста с босилек
Маслиновата паста, намазана на препечена филийка е един от многобройните видове брускети, които жителите...
15 декември - Международен ден на чая
Международният ден на чая се отбелязва на 15 декември от 2005 г. насам от страните производителки на...
Коледна разядка с босилек и броколи
Предлагам ви една много проста, но ефектна рецепта. С малко средства и продукти можем да направим бърза...
Как да направим плато сирена?
Платото от сирена е универсална идея за всякакви поводи и ситуации. Тя не изисква потене над печки и...
Мармалад асорти
Краят на август – любимият ми сезон. Слънцето е различно - вече грее косо и милостиво. Въздухът е различен...
Баница с праз и гъби
Тази баница е поредната вариация на традиционната рецепта, която всички обичаме. Добавила съм праз и...
Patlican Kebap - Патладжан кебап
Този вкусен шиш от патладжан и малки кюфтенца е една от гордостите на турската национална кухня. Обикновено...
Смутито завладява с финес здравословното хранене
Всички искаме в динамичния си начин на живот да успяваме да се храним здравословно. Това вълнува все...
Кюфтенца с извара, джинджифил и магданоз
Тези вкусни кюфтенца сервирах със сладко-кисел сос, в който основно имаше ананас. За съжаление рецепта...
Пълнени тиквички с кайма и ориз
Понякога като се замисля, колко много неща не съм консумирала, в тинейджърските години, чак се хващам...
Песто от левурда
Гората винаги крие тайни, които само посветените могат да открият. Левурдата със сигурност е между тях...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook