Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Хранене на бавни обороти – движението Slow food



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всички познаваме фаст фууда – „бързата храна”. През работната седмица хапваме на крак пици, закуски, дюнери, хамбургери от големите мастодонти в индустрията. С умела реклама и маркетинг те обземат нашето съзнание и веднага, щом изпитаме глад, се сещаме първо за тях. И понеже времето в края на работния ден или през уикенда все не достига за едно качествено готвене, „за по- бързо и удобно”се възползваме от полуфабрикати.

Здравословно погледнато, организмът се запушва от токсини, генномодифицирани продукти, изключително вредни оцветители, ароматизатори, консерванти и какви ли не чудеса на химичната промишленост. Метаболизмът се изменя, появяват се алергии, непонятни симптоми, затлъстяване, рак и много други здравословни смущения.

Икономически погледнато, глобалният план на икономиката също се изменя – страни от Далечния Изток, разполагащи с евтина работна ръка, добра логистика и обширна производствена база, подпомагани от правителствата си или от западни инвеститори, произвеждат и доставят на стотици хиляди километри храни и продукти. Заради транспорта се обременява в огромна степен околната среда, много от продуктите се консервират допълнително, за да прелетят успешно тези стотици хиляди километри. Цените на местните фермери се подбиват от евтиния внос, а консуматорите не са сигурни какво точно купуват, защото ниската производствена цена гарантира всичко друго освен качество. А икономическите интереси на големите остават непокътнати, докато те си играят със здравето ни, трупайки още повече богатство и корпоративно влияние на пазара.

Ето заради тази глобална промяна в производството на храни, отношението ни към храненето като цяло провокират възникването и развитието на организацията Slow food (в превод – бавна храна) като очевиден контрапункт на fast food (бърза храна). Конкретният пример, който кара Карло Петрини да основе през 1986г. това движение е новооткрит ресторант на може би най- голямата световна фаст фууд верига на едно „свято” за италианците място, а именно – Испанските стъпала в Рим. Днес движението наброява над 100 000 души, обединени в местни структури в над 130 държави. И да, включително България.

Целта на Slow food движението е да се запазят местните производства на уникални продукти, рецепти и хранителни суровини. Технологиите на приготовление са традиционни, изключващи всякаква допълнителна преработка с високи технологии, необходими за масовото производство. Идеята е да се избегне всевъзможната преработка с консерванти и оцветители, за да се гарантира „чистотата” и хранителната ценност на продуктите – така, както те са произвеждали преди десетки, стотици години.

Slow food действа с два механизма – президии и конвивиуми.

Президиите на Slow food са механизми, съществуващи около и заради определен продукт, суровина, които подпомагат местните производители, следят за качеството. Самите продукти трябва да уникални, традиционни, добивани или обработвани по естествен път. Те биват обявявани след сигнал от страна на производителя до представител на Slow food на национално ниво. Сигнал се подава към централата в Италия, откъдето идва комисия, която да се убеди, че продуктът „заслужава” в действителност да бъде част от идеята на Slow food.

Конвивиумите са местните организации от симпатизанти, производители и всички отговорни хора, които имат интерес, не само икономически, общността да запази и продължи да произвежда уникалния продукт. Те също така координират дейността на организацията на местно, национално и международно ниво, нейното разрастване и обогатяването с нови продукти и рецепти. Членовете им организират празници за производителите, фестивали и изложения, с тяхна помощ се прави рекламата и се осигурява популяризирането и рекламата на продуктите им.

В същността на Slow food е Съкровищницата на вкусове. Тя наподобява идеята за Ноевия ковчег – запазване на семена, рецепти, технологии и изобщо всички малки тайни, които осигуряват еднаквост на продукта, устойчивост на производството му. Същевременно не само това – подпомагането със специфични дейности е важно за самата общност, която произвежда „Съкровищата”


В България има четири продукта, които са намерили място в Съкровищницата

Първият утвърден продукт на Slow food в България е Зеленото сирене на с. Черни вит. Тетевенско. То е единственото плесенясало сирене на Балканите и е щяло да остане напълно непознато заради преклонната възраст на единствения човек в селото, който продължава да го произвежда. Кметът се намесва и рецептата е възродена, превръщайки Зеленото сирене в първия български принос в Съкровищницата.

Каракачанската овца, макар и животински, полуизчезнал доскоро, вид, също е включена. Двама братя издирват из Южен Пирин овце от тази порода и те основават своя ферма с 350 животни, като целта им е да се запази традиционното им отглеждане и рецептите на произведените с тяхното мляко продукти – кисело мляко, саламурено и т. нар. „толумско сирене”, което се прави само от млякото на каракачанска овца.

Смилянският боб, известен не само у нас с хранителните си качества и уникалните рецепти, в които участва, той е неделима част от Родопската магия. Той е най-новото попълнение от българска страна. Наскоро се разбра, че в Китай произвеждат също смилянски боб и сега част от задачите на местния конвивиум е да разграничи изрично продукта си от вносния.

Нафпавок е кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне бавно, заровено в пепел. Прави се традиционно в с. Горно Драглище, Разложко


Но Slow food не е само продукт, маркетинг и икономически и културни ползи. То е цяла концепция за хранене, която не е просто еко, био или друг, едва ли не модерен, етикет. Тя настоява за наслада от храната, за вкусването, а не просто изяждането и. Учи ни да се храним в спокойна обстановка, да, бавно, за да усещаме вкуса на храната и тя е удоволствие за сетивата и душата, а не само задоволяване на физиологични нужди. Slow food връща усещането, че ядеш нещо неповторимо и истинско, необработвано и натурално, както са го приготвяли предците ти. Затова има и заведения за хранене със символа на движението – охлюв, в които се предлагат точно такива ястия и продукти. На друго ниво Slow food е концепция за начин на живот, противоположен на онзи, заради който стигнахме до фаст фуд-а. Да живеем на по-бавни обороти, да си оставаме време да се оглеждаме и да се наслаждаваме на живота. Да ценим благата му, едно от които е хубавата храна.
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Коментари
2014-05-20 #4
Цвети
В момента slow food Сърбия изпитва огромни проблеми заради наводненията. Част от Съкровищницата - сръбската сливова ракия, с чието лицензиране те ни изпревариха,е под реална заплаха. С лозята, избите и казаните е почти свъшено, няма пътища и хората за угрижени не само заради ракията, разбира се, а и за живота си. Доброволци на slow food са се запътили да помагат, дано всичко там скоро се нормализира....
2011-05-26 #3
Инна Георгиева
Въпросът е, че не искам да купувам Китайски - Смилянски боб
2011-05-26 #2
Цвети
ами то това е част от идеята - да се купува качествено, екологично ( което се контролира ), скъпо - определено. но по този начин се стимулират производителите, защото виждат, че пазар има. а не да купуваш буклуци от хипер мега маркетите и да стимулираш някакви хипер мега интереси и печалби. наскоро доказаха, че качеството на продукцията, предлагана в източна европа и западна европа, силно се различава. самият факт, че сирена като горгонзола, камембер и прочие са слоу фуд съкровища, само може да помогне примерно зеленото сирене да придобие популярност като тяхната. което е добре за всички.
2011-05-26 #1
Инна Георгиева
Не особено по темата, но понеже прочетох за Смилянския-Китайски боб.
През уикенда бях в един голям маркет, където имаше поне 13 вида боб, умишлено огледах всички и никъде не открих боб с произход: България , само Киргизстан и Китай. Нали ги задължиха да пишат произхода (макар, че на един Лудогорски и един Родопски нямаше обозначение).
От Родопите съм купувала Смилянски боб, не знам от спекулация или от чисти финансови сметки, доста е скъп.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Чисто пране без препарати – възможно ли е?
· Къщи за здравословен живот
· Еко стилът в обзавеждането
· Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
· Бахар - подправката за здрав стомах и храносмилане
· Камут или корасан? Истината за древния сорт пшеница
· 19 август - Световен ден на фотографията
· Чрез вградени живи бактерии дреха спира миризмата от изпотяване
· 13 август - Международен ден на леворъките
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Вторник
20
Август 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как да: Замразим зелен боб
Вярно е, че най-добре е да консумираме зеленчуците пресни, но при замразяването им съвсем не се губят...
Зелеви сарми с праз и гъби
Петковден е един от семейните ни празници - мъжът ми има имен ден. Традицията повелява на този ден да...
Паламуд плакия по варненски
Тази рецепта си е малко старовремска. От времето, в което никой не е броял мазното и пърженото. Семейна...
Гхи - пречистената, здравословна мазнина от Изтока
За пръв път пречистената мазнина гхи (ги, гхий, от санскрит) се появява в стари ведически текстове като...
Постни лозови сарми с царевица
Тези лозови сармички за поредната вариация на класическите. Добавих им царевица, защото Игнажден наближава,...
Супа с тиква, целина и овес
Имах останала печена тиква, а също и две малки тиквички. Затова реших да ги комбинирам в топла пъстра...
Попска яхния от петел
Попската яхния от петел е характерно ястие за празника на Свети Димитър 1 петел /1.500/ 1 кг арпаджик 1/2...
Свински филенца с левурда и каперси
За тази рецепта използвах свинско филе, но вие можете да изберете прясно, свинско месо без много мазнина....
Патладжанена разядка
Вкусна и ефектна за поднасяне разядка с печен патладжан, която направих импулсивно, но стана много сполучлива. Разполовяваме...
Постен дип с авокадо и тахан
Като веднъж минала през Коледните пости мога да кажа, че закуската е слабото място на постите. Толкова...
Пълнозърнеста питка за Бъдни вечер
Здравей, Цвети, ето и моята бърза, постна и здравословна рецепта. Признавам си, че за първи път я правя,...
Готвенето помогнало на човек да развие мозъка си
Готвенето е помогнало на човека да развие мозъка си и е допринесло за възникването на религиите и културата,...
Кулинарната традиция на глинените съдове
Понятието Българска национална кухня е доста мъгляво. Не са много ястията, които можем да наречем типично...
Кулинарните тайни на барбекюто
Лятото не е същото без поне едно хубаво барбекю с приятели. Дали е в задния двор, който обикновено се...
Традиционни рецепти за Петковден
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големия наречен „Света Петка”,...
Студен чай с какаови зърна, джинджифил и цитруси
Ако сте от онази порода любители на чая, които не могат нито ден без своята чаша или две от любимата...
Обредна пита с квас за Бъдни вечер
В миналото жената, която замесвала обредния хляб за Бъдни вечер, трябвало да е с добро семейство, да...
Пилешки жулиени върху картофена палачинка
Всеки нормален човек след работа се чувства леко уморен. Ако няма нещо за хапване от предишния ден, трескаво...
Компот от ягоди
У дома, в детството ми компот и сладко от ягоди бяха на почит. С моя по-голям брат винаги се карахме...
Кюфтета от тиквички
Кюфтенцата от тиквички са една често приготвяна рецепта от домакинствата. И като такава може да се срещне...
Салата с портокалов дресинг
Този домашно приготвен портокалов дресинг добавя необикновен сладко-кисел привкус към салатата като едновременно...
Домашни бонбони - II
За да си направите тези сладки топчета (около 15 бр.) отново ви трябва блендер. Бонбони с фурми...
Ароматни коледни сладки
Празничните коледни сладки са наричани най-често джинджифилови. За мен обаче най-важната и ароматна подправка...
Вкусни десерти с тиква
Тиквата е любим есенен плод, но при нея има една особеност - тя просто е толкова голяма! Затова често...
Винен кебап от гъби кладница
Тъй като по молба на читател (и за радост на половинката) приготвих винен кебап от свинско месо, за себе...
С аромат на печени чушки - II
Печене на фурна Преди много години бях изправена пред един чувал пипер и налична единствено фурна, така...
Шоколадов чийзкейк
За разлика от предложението ми за мързелив ягодов чийзкейк, този си е класика. Кремът не разбивайте прекалено...
Агнешкото - защо да го изберем
Макар и да съществуват теории, според които ние можем да се храним напълно здравословно и без присъствието...
Амарантът – събуден за нов живот
Макар и да ви звучи екзотично амарантът всъщност е познат и по нашите земи. Може би сте чували или дори...
Руколата – свежа и пикантна
Невзрачните зелени листенца на руколата (Eruca sativa) са се превърнали в символ на изискан вкус – присъстват...
Баница с праз и гъби
Тази баница е поредната вариация на традиционната рецепта, която всички обичаме. Добавила съм праз и...
Крем супа от картофи
Картофената крем супа е нещо на вид изключително просто, даже сякаш незаслужаващо внимание. Но опиташ...
Нетрадиционни идеи за традиционната печена тиква
Победителят във Втори кулинарен конкурс по устойчиво готвене, ученикът от Добрич Росен Георгиев, обеща...
Забавни сандвичи
Във времената на "junk food" асоциираме думата сандвич с нещо вредно. Далеч съм от мисълта, че сандвичът...
Панирани пиперки с доматен сос
Всеки сезон носи своето очарование, своите блага – така, както природата е разпоредила да стане. Силно...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook