Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Хранене на бавни обороти – движението Slow food



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всички познаваме фаст фууда – „бързата храна”. През работната седмица хапваме на крак пици, закуски, дюнери, хамбургери от големите мастодонти в индустрията. С умела реклама и маркетинг те обземат нашето съзнание и веднага, щом изпитаме глад, се сещаме първо за тях. И понеже времето в края на работния ден или през уикенда все не достига за едно качествено готвене, „за по- бързо и удобно”се възползваме от полуфабрикати.

Здравословно погледнато, организмът се запушва от токсини, генномодифицирани продукти, изключително вредни оцветители, ароматизатори, консерванти и какви ли не чудеса на химичната промишленост. Метаболизмът се изменя, появяват се алергии, непонятни симптоми, затлъстяване, рак и много други здравословни смущения.

Икономически погледнато, глобалният план на икономиката също се изменя – страни от Далечния Изток, разполагащи с евтина работна ръка, добра логистика и обширна производствена база, подпомагани от правителствата си или от западни инвеститори, произвеждат и доставят на стотици хиляди километри храни и продукти. Заради транспорта се обременява в огромна степен околната среда, много от продуктите се консервират допълнително, за да прелетят успешно тези стотици хиляди километри. Цените на местните фермери се подбиват от евтиния внос, а консуматорите не са сигурни какво точно купуват, защото ниската производствена цена гарантира всичко друго освен качество. А икономическите интереси на големите остават непокътнати, докато те си играят със здравето ни, трупайки още повече богатство и корпоративно влияние на пазара.

Ето заради тази глобална промяна в производството на храни, отношението ни към храненето като цяло провокират възникването и развитието на организацията Slow food (в превод – бавна храна) като очевиден контрапункт на fast food (бърза храна). Конкретният пример, който кара Карло Петрини да основе през 1986г. това движение е новооткрит ресторант на може би най- голямата световна фаст фууд верига на едно „свято” за италианците място, а именно – Испанските стъпала в Рим. Днес движението наброява над 100 000 души, обединени в местни структури в над 130 държави. И да, включително България.

Целта на Slow food движението е да се запазят местните производства на уникални продукти, рецепти и хранителни суровини. Технологиите на приготовление са традиционни, изключващи всякаква допълнителна преработка с високи технологии, необходими за масовото производство. Идеята е да се избегне всевъзможната преработка с консерванти и оцветители, за да се гарантира „чистотата” и хранителната ценност на продуктите – така, както те са произвеждали преди десетки, стотици години.

Slow food действа с два механизма – президии и конвивиуми.

Президиите на Slow food са механизми, съществуващи около и заради определен продукт, суровина, които подпомагат местните производители, следят за качеството. Самите продукти трябва да уникални, традиционни, добивани или обработвани по естествен път. Те биват обявявани след сигнал от страна на производителя до представител на Slow food на национално ниво. Сигнал се подава към централата в Италия, откъдето идва комисия, която да се убеди, че продуктът „заслужава” в действителност да бъде част от идеята на Slow food.

Конвивиумите са местните организации от симпатизанти, производители и всички отговорни хора, които имат интерес, не само икономически, общността да запази и продължи да произвежда уникалния продукт. Те също така координират дейността на организацията на местно, национално и международно ниво, нейното разрастване и обогатяването с нови продукти и рецепти. Членовете им организират празници за производителите, фестивали и изложения, с тяхна помощ се прави рекламата и се осигурява популяризирането и рекламата на продуктите им.

В същността на Slow food е Съкровищницата на вкусове. Тя наподобява идеята за Ноевия ковчег – запазване на семена, рецепти, технологии и изобщо всички малки тайни, които осигуряват еднаквост на продукта, устойчивост на производството му. Същевременно не само това – подпомагането със специфични дейности е важно за самата общност, която произвежда „Съкровищата”


В България има четири продукта, които са намерили място в Съкровищницата

Първият утвърден продукт на Slow food в България е Зеленото сирене на с. Черни вит. Тетевенско. То е единственото плесенясало сирене на Балканите и е щяло да остане напълно непознато заради преклонната възраст на единствения човек в селото, който продължава да го произвежда. Кметът се намесва и рецептата е възродена, превръщайки Зеленото сирене в първия български принос в Съкровищницата.

Каракачанската овца, макар и животински, полуизчезнал доскоро, вид, също е включена. Двама братя издирват из Южен Пирин овце от тази порода и те основават своя ферма с 350 животни, като целта им е да се запази традиционното им отглеждане и рецептите на произведените с тяхното мляко продукти – кисело мляко, саламурено и т. нар. „толумско сирене”, което се прави само от млякото на каракачанска овца.

Смилянският боб, известен не само у нас с хранителните си качества и уникалните рецепти, в които участва, той е неделима част от Родопската магия. Той е най-новото попълнение от българска страна. Наскоро се разбра, че в Китай произвеждат също смилянски боб и сега част от задачите на местния конвивиум е да разграничи изрично продукта си от вносния.

Нафпавок е кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне бавно, заровено в пепел. Прави се традиционно в с. Горно Драглище, Разложко


Но Slow food не е само продукт, маркетинг и икономически и културни ползи. То е цяла концепция за хранене, която не е просто еко, био или друг, едва ли не модерен, етикет. Тя настоява за наслада от храната, за вкусването, а не просто изяждането и. Учи ни да се храним в спокойна обстановка, да, бавно, за да усещаме вкуса на храната и тя е удоволствие за сетивата и душата, а не само задоволяване на физиологични нужди. Slow food връща усещането, че ядеш нещо неповторимо и истинско, необработвано и натурално, както са го приготвяли предците ти. Затова има и заведения за хранене със символа на движението – охлюв, в които се предлагат точно такива ястия и продукти. На друго ниво Slow food е концепция за начин на живот, противоположен на онзи, заради който стигнахме до фаст фуд-а. Да живеем на по-бавни обороти, да си оставаме време да се оглеждаме и да се наслаждаваме на живота. Да ценим благата му, едно от които е хубавата храна.
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Коментари
2014-05-20 #4
Цвети
В момента slow food Сърбия изпитва огромни проблеми заради наводненията. Част от Съкровищницата - сръбската сливова ракия, с чието лицензиране те ни изпревариха,е под реална заплаха. С лозята, избите и казаните е почти свъшено, няма пътища и хората за угрижени не само заради ракията, разбира се, а и за живота си. Доброволци на slow food са се запътили да помагат, дано всичко там скоро се нормализира....
2011-05-26 #3
Инна Георгиева
Въпросът е, че не искам да купувам Китайски - Смилянски боб
2011-05-26 #2
Цвети
ами то това е част от идеята - да се купува качествено, екологично ( което се контролира ), скъпо - определено. но по този начин се стимулират производителите, защото виждат, че пазар има. а не да купуваш буклуци от хипер мега маркетите и да стимулираш някакви хипер мега интереси и печалби. наскоро доказаха, че качеството на продукцията, предлагана в източна европа и западна европа, силно се различава. самият факт, че сирена като горгонзола, камембер и прочие са слоу фуд съкровища, само може да помогне примерно зеленото сирене да придобие популярност като тяхната. което е добре за всички.
2011-05-26 #1
Инна Георгиева
Не особено по темата, но понеже прочетох за Смилянския-Китайски боб.
През уикенда бях в един голям маркет, където имаше поне 13 вида боб, умишлено огледах всички и никъде не открих боб с произход: България , само Киргизстан и Китай. Нали ги задължиха да пишат произхода (макар, че на един Лудогорски и един Родопски нямаше обозначение).
От Родопите съм купувала Смилянски боб, не знам от спекулация или от чисти финансови сметки, доста е скъп.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Чисто пране без препарати – възможно ли е?
· Къщи за здравословен живот
· Еко стилът в обзавеждането
· Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
· Бахар - подправката за здрав стомах и храносмилане
· Камут или корасан? Истината за древния сорт пшеница
· Как дъждът намалява стреса и още ползи от него
· Кой празнува на 1 октомври?
· 30 септември - Международен ден на преводача
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Понеделник
21
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Виенски шницел
Много ми се ядат шницели, каза половинката. Ама онези от кайма ли или от месо, попитах аз? От месо, от...
Салата с портокалов дресинг
Този домашно приготвен портокалов дресинг добавя необикновен сладко-кисел привкус към салатата като едновременно...
Супа с резене, коприва и левурда
Резенето, известно с доброто си антибактериално свойство, можете да срещнете с различни имена. Като мореч...
Тайните на домашната лимонада
Кой не обича прясна домашна лимонада? Тя няма нищо общо с онова газирано, подсладено и ароматизирано...
Алкохолът и кулинарията – брак по любов
Те, разбира се, отлично си подхождат – какво е рибата без изстудено полусухо вино, свинският стек без...
Козунак + козуначени кифлички
Никога, ама никога, не помня у дома да се е правил козунак. Даже и баба не се досещам да е месила козунаци....
Моцарелата – свежото лятно сирене
Историята разказва, че преди повече от 120 година в чест на кралица Маргарита Савойска, известен италиански...
Студен чай за горещите летни дни
Заедно с хладните дни времето на чая отмина, за да дойде времето на чая. Само че не горещ, а леден. Със...
Омлет със спанак - бързо и полезно
Привет редакция на списание „Hera.bg”! Казвам се Диана, живея в София, наскоро се оженихме с моя дългогодишен...
Майорана - непозната билка и подправка с ароматерапевтичен ефект
Въпреки че малко прилича на ригана, това растение не е така широко употребявано като него. За някои от...
Как да: Почистим риба
Вероятно за някои дами чистили риба тази статия ще им се стори малко странна, та дори и смешна, но приятели...
Печена тиква
Щом чуя за печена тиква, винаги се сещам за Душко Добродушков от разказа на Елин Пелин - Печена тиква. "Всъщност,...
Ориз със спанак, сирене и яйца
Здравейте на всички от екипа на Хера! :) И аз ще се престраша да участвам във вашия "вкусен" конкурс...
Свежа лимонада с диня, малини и кокосова вода
Всички обожават това време на годината. Юли и август са месеците, в които някъде в междублоковите пространства...
Зелените подправки - шедьовър на лятото
Лятото е щедър сезон. Гали ни с топлите си лъчи, изсипва в краката ни изобилие от плодове и зеленчуци...
Да консервираме здравословно - II част
Да намачкаме ягоди, малини, вишни, боровинки, касис, арония Най-полезният начин за съхранение на червените...
Как да си направим кълнове от боб мунг?
Кълновете от боб мунг най-често ще откриете в готов вид в търговската мрежа като "соеви кълнове". Те...
Палачинки с праскови и канела
Бързам да направя допълнението, че това не са палачинките, които най-често хапваме в европейската кухня,...
Джинджифилът – подправка и лекарство
Пикантен и тръпчив, джинджифилът пробужда вкусовите усещания, напомняйки донякъде на цитрус и на бял...
Хлябът на Бъдни вечер
Мълчи, моме, наливай, водата от ручея, зимай. Па после го думай на зърното, па спомняй си слънцето,...
Лучник с пълнозърнесто брашно
Лукът винаги е имал място на българската трапеза, въпреки дъха, който оставя след консумация. И ако в...
И за нашите деца Храната е най-доброто лекарство!
Тадааа, какво имаме на тази снимка: Бял и червен ориз с хрупкави зеленчуци - Снощната вечеря + нослето...
Лаврак в бадеми с шафранов сос
Една вкусна рецепта, която приготвяме за 20-тина минутки. Ястието можем да сервираме с пресни малки картофки,...
Пълнозърнеста питка за Бъдни вечер
Здравей, Цвети, ето и моята бърза, постна и здравословна рецепта. Признавам си, че за първи път я правя,...
Овесени бисквити с Дарето
Рецептата ми е споделена от една приятелка, която обича да готви всякакви завъртяни вкусотийки. Но на...
Запечени броколи със сирене и яйца
Ако някога сте имали съмнения дали ще ви харесат броколите, сега е момента да опитате тази рецепта. Пригответе...
Тайните на хубавия кекс
Много дълго време съм се заблуждавала относно кексовете. Мислех си, че заради моя Голям Импровизаторски...
Попска яхния от петел
Попската яхния от петел е характерно ястие за празника на Свети Димитър 1 петел /1.500/ 1 кг арпаджик 1/2...
Домашни "форнети"
Малко е като реклама, но в повечето градове под името "форнети", преди години, стартираха закуски приготвени...
Кюфтета от тиквички
Кюфтенцата от тиквички са една често приготвяна рецепта от домакинствата. И като такава може да се срещне...
В защита на Храната
Храната. Защо такова обичайно нещо като храната има нужда от защита? Според американският журналист и...
Пенне ригато със спанак и сметана
Здравейте! Казвам се Александра, живея в Монтана и много обичам италианската кухня. Искам да участвам...
Ginataang monggo - филипински десерт
Ginataang monggo е традиционен филипински десерт. С думата Ginataang филипинците назовават всякаква...
Мазнините: добри, полезни, вредни - I
Често възхвалата или анатемосването на дадена мазнина има за цел просто да ни продаде рекламиран продукт....
Леща с тиква и индийски подправки
Лещата е чудесен източник на протеини и желязо. Особено в студените дни е добре да се консумира често...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook