Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Хранене на бавни обороти – движението Slow food



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всички познаваме фаст фууда – „бързата храна”. През работната седмица хапваме на крак пици, закуски, дюнери, хамбургери от големите мастодонти в индустрията. С умела реклама и маркетинг те обземат нашето съзнание и веднага, щом изпитаме глад, се сещаме първо за тях. И понеже времето в края на работния ден или през уикенда все не достига за едно качествено готвене, „за по- бързо и удобно”се възползваме от полуфабрикати.

Здравословно погледнато, организмът се запушва от токсини, генномодифицирани продукти, изключително вредни оцветители, ароматизатори, консерванти и какви ли не чудеса на химичната промишленост. Метаболизмът се изменя, появяват се алергии, непонятни симптоми, затлъстяване, рак и много други здравословни смущения.

Икономически погледнато, глобалният план на икономиката също се изменя – страни от Далечния Изток, разполагащи с евтина работна ръка, добра логистика и обширна производствена база, подпомагани от правителствата си или от западни инвеститори, произвеждат и доставят на стотици хиляди километри храни и продукти. Заради транспорта се обременява в огромна степен околната среда, много от продуктите се консервират допълнително, за да прелетят успешно тези стотици хиляди километри. Цените на местните фермери се подбиват от евтиния внос, а консуматорите не са сигурни какво точно купуват, защото ниската производствена цена гарантира всичко друго освен качество. А икономическите интереси на големите остават непокътнати, докато те си играят със здравето ни, трупайки още повече богатство и корпоративно влияние на пазара.

Ето заради тази глобална промяна в производството на храни, отношението ни към храненето като цяло провокират възникването и развитието на организацията Slow food (в превод – бавна храна) като очевиден контрапункт на fast food (бърза храна). Конкретният пример, който кара Карло Петрини да основе през 1986г. това движение е новооткрит ресторант на може би най- голямата световна фаст фууд верига на едно „свято” за италианците място, а именно – Испанските стъпала в Рим. Днес движението наброява над 100 000 души, обединени в местни структури в над 130 държави. И да, включително България.

Целта на Slow food движението е да се запазят местните производства на уникални продукти, рецепти и хранителни суровини. Технологиите на приготовление са традиционни, изключващи всякаква допълнителна преработка с високи технологии, необходими за масовото производство. Идеята е да се избегне всевъзможната преработка с консерванти и оцветители, за да се гарантира „чистотата” и хранителната ценност на продуктите – така, както те са произвеждали преди десетки, стотици години.

Slow food действа с два механизма – президии и конвивиуми.

Президиите на Slow food са механизми, съществуващи около и заради определен продукт, суровина, които подпомагат местните производители, следят за качеството. Самите продукти трябва да уникални, традиционни, добивани или обработвани по естествен път. Те биват обявявани след сигнал от страна на производителя до представител на Slow food на национално ниво. Сигнал се подава към централата в Италия, откъдето идва комисия, която да се убеди, че продуктът „заслужава” в действителност да бъде част от идеята на Slow food.

Конвивиумите са местните организации от симпатизанти, производители и всички отговорни хора, които имат интерес, не само икономически, общността да запази и продължи да произвежда уникалния продукт. Те също така координират дейността на организацията на местно, национално и международно ниво, нейното разрастване и обогатяването с нови продукти и рецепти. Членовете им организират празници за производителите, фестивали и изложения, с тяхна помощ се прави рекламата и се осигурява популяризирането и рекламата на продуктите им.

В същността на Slow food е Съкровищницата на вкусове. Тя наподобява идеята за Ноевия ковчег – запазване на семена, рецепти, технологии и изобщо всички малки тайни, които осигуряват еднаквост на продукта, устойчивост на производството му. Същевременно не само това – подпомагането със специфични дейности е важно за самата общност, която произвежда „Съкровищата”


В България има четири продукта, които са намерили място в Съкровищницата

Първият утвърден продукт на Slow food в България е Зеленото сирене на с. Черни вит. Тетевенско. То е единственото плесенясало сирене на Балканите и е щяло да остане напълно непознато заради преклонната възраст на единствения човек в селото, който продължава да го произвежда. Кметът се намесва и рецептата е възродена, превръщайки Зеленото сирене в първия български принос в Съкровищницата.

Каракачанската овца, макар и животински, полуизчезнал доскоро, вид, също е включена. Двама братя издирват из Южен Пирин овце от тази порода и те основават своя ферма с 350 животни, като целта им е да се запази традиционното им отглеждане и рецептите на произведените с тяхното мляко продукти – кисело мляко, саламурено и т. нар. „толумско сирене”, което се прави само от млякото на каракачанска овца.

Смилянският боб, известен не само у нас с хранителните си качества и уникалните рецепти, в които участва, той е неделима част от Родопската магия. Той е най-новото попълнение от българска страна. Наскоро се разбра, че в Китай произвеждат също смилянски боб и сега част от задачите на местния конвивиум е да разграничи изрично продукта си от вносния.

Нафпавок е кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне бавно, заровено в пепел. Прави се традиционно в с. Горно Драглище, Разложко


Но Slow food не е само продукт, маркетинг и икономически и културни ползи. То е цяла концепция за хранене, която не е просто еко, био или друг, едва ли не модерен, етикет. Тя настоява за наслада от храната, за вкусването, а не просто изяждането и. Учи ни да се храним в спокойна обстановка, да, бавно, за да усещаме вкуса на храната и тя е удоволствие за сетивата и душата, а не само задоволяване на физиологични нужди. Slow food връща усещането, че ядеш нещо неповторимо и истинско, необработвано и натурално, както са го приготвяли предците ти. Затова има и заведения за хранене със символа на движението – охлюв, в които се предлагат точно такива ястия и продукти. На друго ниво Slow food е концепция за начин на живот, противоположен на онзи, заради който стигнахме до фаст фуд-а. Да живеем на по-бавни обороти, да си оставаме време да се оглеждаме и да се наслаждаваме на живота. Да ценим благата му, едно от които е хубавата храна.
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Коментари
2014-05-20 #4
Цвети
В момента slow food Сърбия изпитва огромни проблеми заради наводненията. Част от Съкровищницата - сръбската сливова ракия, с чието лицензиране те ни изпревариха,е под реална заплаха. С лозята, избите и казаните е почти свъшено, няма пътища и хората за угрижени не само заради ракията, разбира се, а и за живота си. Доброволци на slow food са се запътили да помагат, дано всичко там скоро се нормализира....
2011-05-26 #3
Инна Георгиева
Въпросът е, че не искам да купувам Китайски - Смилянски боб
2011-05-26 #2
Цвети
ами то това е част от идеята - да се купува качествено, екологично ( което се контролира ), скъпо - определено. но по този начин се стимулират производителите, защото виждат, че пазар има. а не да купуваш буклуци от хипер мега маркетите и да стимулираш някакви хипер мега интереси и печалби. наскоро доказаха, че качеството на продукцията, предлагана в източна европа и западна европа, силно се различава. самият факт, че сирена като горгонзола, камембер и прочие са слоу фуд съкровища, само може да помогне примерно зеленото сирене да придобие популярност като тяхната. което е добре за всички.
2011-05-26 #1
Инна Георгиева
Не особено по темата, но понеже прочетох за Смилянския-Китайски боб.
През уикенда бях в един голям маркет, където имаше поне 13 вида боб, умишлено огледах всички и никъде не открих боб с произход: България , само Киргизстан и Китай. Нали ги задължиха да пишат произхода (макар, че на един Лудогорски и един Родопски нямаше обозначение).
От Родопите съм купувала Смилянски боб, не знам от спекулация или от чисти финансови сметки, доста е скъп.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Чисто пране без препарати – възможно ли е?
· Къщи за здравословен живот
· Еко стилът в обзавеждането
· Маслините – какви видове има и защо са толкова полезни
· Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
· Бахар - подправката за здрав стомах и храносмилане
· КАНАПЕ-19 - дизайнерът Tobia Zamboti с провокация (снимки)
· Малко познатата история на "V for Victory"
· Кой е най-модерният цвят през 2021 година
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Събота
6
Март 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Любими есенни супи с тиква
Знам, че много хора не възприемат крем супите като сериозно ястие. Е, то някои и супата не я възприемат...
Печени патладжани с домати и Пармезан
Извинявам се предварително, че пропорциите не са съвсем точни, но това бе нещо импровизирано, което пък...
Сладко от круши и грозде
След горещото и вълнуващо лято есента идва с тихи стъпки и носи пъстър букет от цветове, аромати, вкусове...
Домашни "форнети"
Малко е като реклама, но в повечето градове под името "форнети", преди години, стартираха закуски приготвени...
Талятеле ала Зингара
Талятелето е любимата ми италианска паста. Представлява плоски лентички, широки около сантиметър след...
Салата от кестени, земна ябълка и постна майонеза
Кестените съдържат доста калории, но пък нямат много мазнини, повдигат тонуса и са чудесен източник на...
Пролетни кошнички със спанак и веган кашкавал
Едно пролетно предястие с веган кашкавал и спанак, който може да се замени с всякакви зеленолистни. Можем...
Как да: Изберем прясна риба
Няма нищо по вкусно от прясната риба, но и няма нищо по-отвратително от развалената. Тези две състояния...
Веган торта с ядки, сушени плодове и крем от авокадо и банан
Антония Карова от кулинарния блог Tony's Happy Kitchen ни представи две свои авторски рецепти, които...
Рязана долма
Името на това бързо зеленчуково ястие се появи на шега. Имам един приятел, който много обича постна долма....
Сладолед-йогурт „Горски плодове”
Отдавна съм обявила бойкот на сладоледите, които се продават в магазинната мрежа, но досега ми се налагаше...
Банички със спанак и сирене
Като дете нито увещанията за полезност, нито анимацията с Попай моряка, не можеше да ме накара да ям...
Най-голямата билка в света - бананите
Знаете ли коя е най-голямата билка в света? А кой може много бързо да ви повдигне настроението? Или пък...
На всяка манджа... вино
Да си призная, преди време нищо не разбирах от вино. Дори не разбирах качествата на тази напитка и ми...
Супа от коприва
Копривата е една от първите свежи зеленини, които природата ни предлага, за да подсилим организма си...
Какво да правим с великденските яйца след Великден
Независимо как сме боядисали великденските яйца, независимо колко от тях сме спасили от спукване при...
Домашни бонбони
Вариантите на домашни бонбони са точно безброй. Всеки добавя, маха, модифицира нещо в рецептата, но резултатът...
Тайните на домашната лимонада
Кой не обича прясна домашна лимонада? Тя няма нищо общо с онова газирано, подсладено и ароматизирано...
Пилешки дробчета на фурна
Пилешките (,а и други,) субпродукти често са пренебрегвани на нашата трапеза. Съмнявам се да е заради...
Зелена салата със соеви кълнове и сусам
Продължавам с включването на кълнове към менюто си и днес ви предлагам една бърза салата, която не представлява...
Солена палачинкова торта
Тази солена палачинкова торта е едно страхотно предястие за всяка празнична трапеза. Има красив вид и...
Какво да сложим на трапезата за Бъдни вечер
Бъдни вечер е не само последният ден от великите пости, а навечерието изпълнено с трепетно очакване да...
Забавни сандвичи
Във времената на "junk food" асоциираме думата сандвич с нещо вредно. Далеч съм от мисълта, че сандвичът...
Кулинарните специалитети на Испания - II
Зехтинът. Стъпвайки на иберийска земя с изненада разбрах, че Испания (и по-точно Андалусия) е най-големият...
Патладжанът – историята на един плод
Родом от региона на Индия, култивиран преди около 4000 години, днес патладжанът е разпространен в почти...
Напитка за Хелоуин
Изключително забавно предложение за вашето Хелоуин парти е тази напитка око с мартини. За децата можете...
Пастички "С любов"
Не е за всяка уста вишнавото кисело сърце с парченца от тръпчива арония. Меки като памук пандишпанови...
Ройбосът
Ройбосът често е наричан червен чай, но в действителност има малко общо с черния, зеления и белия, които...
Ориз с черни гъби, соеви кълнове и пиле
След успешното покълване на боб мунг - зелена соя, започнах да се чудя къде да включвам кълновете освен...
Пресни подправки от терасата
Подправките са душата на всяко ястие, а какво по-хубаво от това да са пресни и току-що откъснати. Вече...
Магданозени кюфтенца
Както казва една приятелка: "Когато опитах тези магданозени кюфтенца, разбрах, че съм пропиляла живота...
Кулинарната традиция на глинените съдове
Понятието Българска национална кухня е доста мъгляво. Не са много ястията, които можем да наречем типично...
Салата с печен пипер, праз, рукола и кедрови ядки
За тази вкусна есенна салата ни е нужно: 450 г праз 2 пипера - червени 2 с.л зехтин 1 с.л бял...
Супа с резене, коприва и левурда
Резенето, известно с доброто си антибактериално свойство, можете да срещнете с различни имена. Като мореч...
Супа с гъби шийтаке
И така, както често се случва приготвих супа с налични у дома продукти. Вече съм ви споменавала за китайските...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook