Сугестопедията - българска следа в обучението

Българската наука може да не е дала много на света, но пък напоследък често слушаме за сугестопедията, когато стане дума за алтернативно обучение, и можем да кажем, че тази наука има самочувствие да е българската следа в педагогиката.

Професор Лозанов и сугестологията

Методът на сугестопедията е разработен в края на 60-те години на 20 век от проф. Лозанов, доктор по медицина, психиатър с втора специалност педагогика. През 1971 г. той издава „Сугестология” и може да се каже, че това е основополагащият труд на сугестопедията.

Сугестологията е псевдонаука (т.е. тя не отговаря на критериите да е наука), което се занимава със сугестия (натрупване) и десугестия (освобождаване). Тези две ключови и противоположни понятия обясняват как у всеки човек се забелязва натрупване на обществени норми, ограничаващи убеждения, които стесняват изявата на личността и блокират развитието й. В резултат на това, в мозъка се натрупват и резерви за учене, неразкрити дарби и заключени умения. Десугестията е начинът, по който човек се освобождава от блокажите, за да разкрие пълния си потенциал – да изяви себе си, да усвоява много по-бързо и да разгърне всичките качества на личността си.

Сугестопедията е приложението на сугестологията в педагогиката и нейна най-пълноценна реализация, а се смята, че най-добре тя се прилага в чуждоезиковото обучение. Сугестопедията извежда на преден план невъзможността на учащите да ползват пълния си потенциал за учене, заради авторитарността на системата (един учител ръководи дейността на много ученици), както и методите на съществуващата образователна система, която ограничава свободния стремеж към знания. Напротив – вкарва го в норми и не дава пълната информация, а само на порции, които също са външно зададени, а не спонтанни. Сугестопедията има за мисия да пребори всичко това и да покаже, че ученето може да е лесно, но и приятно. Обемите знания се представят големи, а усвояването им - се оказва по-лесно.

Професор Лозанов, сн. Уикипедия

Всичко това звучи чудесно, затова през 1978 г. в България идва комисия от ЮНЕСКО, за да провери истинността, структурата и приложението на сугестопедията. Тази комисия се запознава с дейността на проф. Лозанов, наблюдава учебни групи, както и разглеждат различни материали. Те признават метода за положителен и го препоръчват като допълващ и оптимизиращ чуждоезиковото обучение. В някои от държавите, от където идват учените – САЩ и Австрия се откриват експериментални учебни групи. Все още се изучава потенциалните възможности на сугестопедията при обучение на деца с дислексия или други смущения в ученето.

Принципи на сугестопедията?

Първи неин принцип е любовта и положителната нагласа. Учащите и обучаващия трябва да са положително настроени един към друг и към учебния процес. Положителната атмосфера се допълва от мебелировка, цветове в интериора, декорация. Отпуснатият ум по-лесно се настройва за учене и е по-отворен от стресирания, за който обучението е задължение и тежест.

Чувството, че се случва нещо необикновено. Отношението към ученето трябва да бъде такова, че удоволствието се смесва с откривателството и еуфорията от овладяване на новото. У обучаващия трябва да има същото усещане, породено пък от излъчването на учениците – двете страни да се вдъхновяват взаимно. Тази "химия" по-рядко се проявява в конвенционалните училища.

Взаимодействие с околната среда, учене от нея. Сугестопедията не работи толкова с учебници, колкото с всичко, което заобикаля обучаемите. Табла, рисунки, един от друг – те трябва да ползват естествената гъвкавост на мозъка, който прави светкавични асоциации. Знанието не е само от устата на учителя или учебника, а в цялата действителност.

Музиката е много съществена част от сугестопедията. Ученето на чужд език чрез текста на песента или филма, позволява да се види този език в пълната му цялост, а не в отделните му елементи – фонетика, лексика, граматика и т. н. Освен музиката може да е и стимулиращ фон на учене. Класическа музика с 60 удара в минута, отговаряща на сърдечния пулс, барокова струнна музика, са фон, който отпуска учащия, балансира емоциите му и така отключва скритите резерви на мозъка му.

Много интересно е и участието на Златното сечение в сугестопедията. Това явление е едно от най-необяснимите и все пака доста добре застъпено навсякъде – от дърветата и цветята, през изкуството, открива се дори и във ДНК спиралата. Още Платон се е занимавал с него, а после и Леонардо да Винчи. То се състои в следното: съотношението на малката към голямата част на едно цяло е равно на съотношението на голямата към самото цяло. И понеже този принцип е основополагащ в природата и човека, той се използва от сугестопедията като начин да се структурира един учебен час. В него елементите интродукция, активен урок, пасивен урок са в това отношение като времетраене. Така, смята проф. Лозанов, учебното съдържание най-добре кореспондира с обучаемия, влияе на подсъзнателно ниво като хармонично.

Критиките към сугестопедията изобщо не са малко. Тя е обвинявана в непълно подхождане към целостта на езика, понеже почти не се занимава с писането, а много малко с граматиката, като набляга на лексиката и комуникативния елемент, елемента на отпускане да се общува свободно, макар и с грешки. Тя също не се радва на много научни доказателства, като основите и методите й почиват повече на наблюдения от практиката, отколкото на някаква научна обосновка.

Тя също така не е много приложима за всички аспекти на образованието, на всички възрастови групи, понеже с възрастта, натрупването на блокиращи механизми е все по-голямо и е необходимо търпение и много работа да се стигне до резултатите, които изтъква тя.

И все пак сугестопедията има своето място в образованието, стига на нея да се погледне сериозно и да има повече учени и ентусиасти, които да се занимават с нейното развитие. Може би е редно да кажем, че на този образователен подход все още му предстои доказване и реализация.