Торта "Сахер" - неустоима виенска класика

Тя е може би най-голямата конкуренция на прословутия „Гараш”. Вкусът и е също толкова неустоим, а приготвянето и не е никак сложно, стига да сте наистина големи почитатели на вкуса и. Разбира се, оригиналната рецепта е строго пазена тайна, но прекрасният вкус на това сладко чудо, не е нещо, което не можем да си „позволим” и у дома. „Сахер” е изживяване, до което трябва да се докоснете. Историята на тази торта не е никак кратка, а любовта към нея със сигурност ще остане вечна. У нас ще ви я предложат в твърде много сладкарници, но за жалост с доста различен вкус. Оригиналът, обаче е един.

Символът на Виена - кафе и "Сахер"

Виена е място, което може да ви предложи достатъчно забележителности и преживявания, но ако сте били там, няма как да сте пропуснали сладкарниците. Тук ще срещнете безброй виртуозни изпълнения на сладкото, като едно от най-емблематичните е точно тази торта. Направена преди около 180 години, „Сахер” е едно от най-известните сладки изкушения в света. Към днешна дата във Виена се произвеждат над 300 000 торти годишно, които се продават в многобройните виенски кафенета или се пращат по почти всички краища на света - предимно в Германия, САЩ и Япония, а отскоро и към Близкия изток. В сладкарския цех, наречен Симеринг, пък се пекат по 1000 торти „Сахер” дневно.


За тази прословута рецепта, както и за произхода на тортата са водени около 25 години съдебни спорове, като последното решение, излязло през 1963 година, гласи, че името Original Sacher Torte ( което се изписва върху кръгъл шоколадов медал, поставен върху всяко едно парче) може да стои единствено върху сладкиши, сервирани в хотел "Сахер" във Виена. Всички останали торти са обявени за имитация на оригинала. Неслучайно тортата Сахер е толкова стриктно пазена тайна и обект на съдебни борби - освен за въпрос на национална идентичност, се касае и за много пари. В магазина на хотела пък може да си закупите различни размери от тортата на цени между 20 и 40 евро.

Историята на прочутата торта

Годината е далечната 1832 година и в австро-унгарския двор блести княз Клеменс фон Метерних - един от най-видните държавници в историята на империята. Той бил прочут с това, че използвал кулинарното изкуство за своите политически цели. Всяка вечер в имперския двор се събирали множество гости, които опитвали от още по-голямото множество от изискани ястия. Веднъж князът поръчал нов вид десерт, с който искал да впечатли важни посетители. Оказало се, обаче че главният готвач е болен и никой не дръзвал да го замести. Осмелил се единствено едва 16-годишният чирак Франц Сахер, който общо-взето решил да забърка сладкиш с продуктите, с които разполагал.

Гостите били очаровани, а 16 години по-късно Франц открил свой магазин за деликатеси. Тогава започнала и да добива популярност прочутата торта. През 1876 година, синът на Франц- Едуард, открива хотел „Сахер” в центъра на Виена, след като доразвива рецептата на сладкото изкушение, добавяйки към нея кайсиевото сладко.

Интересното тук е прочутата сладкарница „Демел”, която също придобива правата за производство на сладкиша. Това става, благодарение на един от внуците на Франц, който бил лишен от наследство. За отмъщение той продава оригиналната рецепта на един известен виенски сладкар на име Демел. И след вече споменатите дълги съдебни спорове, Демел се сдобива с възможността да бъде един от най-големите и известни производители на торти „Сахер”. Патент върху наименованието получава семейството на Франц, но това не пречи към днешна дата „Демел” да произвежда 50 000 торти годишно. Майстор-сладкарят им твърди, че тайната е единствено в качествения шоколад. Други спорят все още над това дали кайсиевото сладко трябва да се поставя само отгоре под глазурата или е необходимо да присъства и между пластовете на тортата.

Общоприета рецепта за "Сахер"

Разбивате 130 гр. меко краве масло със 110 гр. пудра захар и две ванилии. Постепенно добавяте 6 жълтъка при непрекъснато разбиване. След това наливате и около 130гр. шоколад, разтопен на водна баня, като не спирате да бъркате.

Шестте белтъка разбивате на пяна като към тях добавяте 110 гр. захар. Сместа, която трябва да ви се получи е изключително плътна.

Изсипвате я при другата смес, добавяте 130 грама брашно и отново разбърквате хубаво.

Покривате дъното на кръгла форма- около 25 см диаметър с хартия за печене и оставяте на 170 градуса за почти два часа.

Взимате блата от формата, след като е напълно изстинал, и го разрязвате с конец през средата на две части.

Загрявате 200 грама кайсиево сладко. С него намазвате блатовете и страните им и ги оставяте да засъхнат върху решетка - за няколко часа или дори за цяла нощ.

Следва глазурата:

От 200 г захар и 1/8 л вода сварявате сироп и го оставяте да се охлади. Разтопявате на водна баня около 150 гр. шоколад и след това постепенно в него добавяте захарния сироп, при непрекъснато бъркане. Готовата глазура трябва да е течна и да се излее веднага върху блата.

И така – тортата ви е готова. Важно е да помните, че шоколадът, който използвате, и за тестото, и за глазурата, трябва да бъде с над 60% какао. Може би не точно в рецептата, колкото в качествените суровини се крие тайната на "Сахер".

Във Виена ще ви я поднесат задължително с разбита неподсладен сметана.

Едва ли има нещо толкова предизвикателно, колкото това да се опитаме сами да пресъздадем този исторически, кайсиево-шоколадов сладкиш. И дори оригиналната рецепта да остане завинаги в тайна, тази няма как да не ви плени с вкуса си. Тя просто е символ на класа и австрийската почит към сладкишите и кафе-културата.