Печен свински бут

Приготвянето на шпикован свински бут, не е бързо занимание. Но подобно на всичко сготвено бавно и с мерак е умопомрачаващо. Моята чубрица беше дива, брана в Родопите, мащерката ми също беше от този край. Виното за сметка на това беше от Варненския - от време на време отпивах и протривах доволно ръце. Резултатът на дългото печене даде своя резултат. Топящо се в устата месо и страхотен сос към него.




Месото почистено от евентуални жилки, шпиковаме с маслини, черен пипер, дафиновия лист накъсан на три, 2 зърна бахар и чесън. Поръсваме с малко чубрица и мащерка, риган, млян черен пипер. Заливаме с виното, водката, оцета и оставяме за няколко часа да си попие всички аромати и миризмички - от време на време го обръщаме.

Лукът нарязваме на кръгчета и слагаме в средата на тавата. Отгоре поставяме месото, намазваме го с зехтин и слагаме още малко в тавата. Марината изсипваме също в тава и добавяме чаша вода.

Добавяме стрък прясна чубрица /когато й е сезона аз замразявам във фризера - защото вкуса на прясната и сухата е различен/ Плътно с фолио завиваме тавата и печем на 200 градуса около 2 часа. Намаляваме фурната на 160 градуса и отиваме фолиото. Оставяме да се запече като от време на време поливаме със соса.

За соса: Лукът в тавата и соса от печенето пасираме с течната сметана. Сервираме топъл, защото се желира от сока на месото.

Сервираме филийки от месото с гарнитура в този случай ориз със сушени домати и сервираме сосиера със соса за месото или пък поливаме в чинията.

Шпиковането практически представлява, пробождане на месото на различни места. В образувалото се джобче се слагат различни овкусители: подправки, зеленчуци, сланинка. Обикновено техниката се използва за големи парчета меса и целта е месото и във вътрешността си да може да поеме аромати.