Къде ми е музата? 6 навика на успешните артисти

Повечето хора свързват артистите с непостоянство, хаос и постоянно блуждаене в крайностите, в които ги хвърля нейно величество Музата. Независимо за коя област от изкуството или творчеството става дума, това клише продължава да се смята за общовалидно. Жертва на това схаващане са и самите артисти. Истински продуктивните сред тях обаче показват точно обратното - Ако искаш да си успешен артист, не за слава, а да довеждаш докрай всички проекти, които искаш, трябва да имаш навици. Иначе попадаш в другото клише - артистът, който само мрънка, че не прави нищо, защото музата все я няма.

Ето кои са 6-те навика на продуктивните артисти:

Ежедневна работа. Всеки ден, по малко или по много, но всеки ден. Много артисти смятат, че като дойде музата, те ще наваксат под нейното влияние цялото пропиляно време, в което са я чакали. Истината е, че тренировката, рутината, ежедневно, дори по малко, държи в кондиция. Дори да няма конкретна тема, по която да ни се твори, само лекото упражнение помага за канализиране на идеите. Това може да е скица на тяло, работа по странични проекти или редактиране на нещо старо, но е важно всеки ден да се занимаваме с това, в което искаме успех.

Вместо перфекционизъм, обем. Ако очакваме, че веднага щом седнем да творим, ще направим най-доброто си нещо, то никога няма да започнем. Високите очаквания, които си поставяме или с които се съгласяваме, блокират творческата енергия. Напротив по-големият обем, по-"посредствени" на пръв поглед неща вдъхновяват. След себе си оставяме голям труд, той има видими измерения и ако все пак го правим с идеята за нещо, все от някой пореден опит, то ще изкристализира.



Вдъхновение отвън или кражбата. Изкуството, творчеството е безкрайна поредица от влияния. Творците се вдъхновяват, бунтуват или надграждат тези преди тях, но никой не твори сам от себе си. Всичко, което виждаме и интерпретираме, е вече направено от някой друг. Това всъщност едно от най-великите неща в изкуството е точно тази взаимовръзка. Но едно друго е, че не е важно кое си взаимствал или откраднал, а как си го интерпретирал. Ако почувстваме липса на вдъхновение, нека послушаме, погледаме творби на артисти, на които се възхищаваме и смело да черпим от техните идеи, но да търсим своята интерпретация, да отдадем почит към оригинала, без да копираме дословно.

Никога не спирайте да се учите в нещо ново. Ако сме зациклили върху някоя идея и не можем да й дадем външен израз, може би е добре да я изоставим (временно) и да опитаме нещо радикално ново за нас - нова техника, нов стил. Да поработим на компютър, вместо на хартия. Да опитаме съвсем друго изкуство. Излизането от непродуктивната работа с нещо радикално ново е излизане и от зоната на комфорт, стигане на граници, което е и една от основната движеща сила на всеки артист.

Почивка, блуждаене, губене на време. На пръв поглед тук има парадокс - как ще станем по-продуктивни, ако мързелуваме? Но парадоксът е привиден. Докато блуждаем, ние тотално освобождаваме съзнанието си. Понякога, за да дойде нещо ново в главата ни, е добре да се отървем от всякакви емоционални тежести на прекомерното премисляне, планиране, безпокойство. Освен това почивката никак не е лесна за един артист. Важно е, когато решим да почиваме, да не се натоварваме.

Бъдете винаги честни със себе си, когато творите. Да речем, че правите всичко това, описано горе и все не ви върви работата. Упражнявате се, опитвате го от всички страни, гледате другите как го правят и все не става. Последната и най-достоверна причина би била, че това просто не е вашето нещо. Упорството си има граници и всеки един артист, че и не само, трябва да знае кога да се откаже. Ако дълбоко в себе си се противим на това, с което се занимаваме, ако сърцето ни е другаде, нищо чудно, че изкуството не само не се получава, но не вдъхновява и не се харесва на свой ред. Защото, нека не се лъжем, всеки творец се радва на признание. То дава увереността, че посоката е правилна. Искреността в творбите, танца, песента, изсвирената музика, пламъците в нас, когато знаем, че сме на правилното място, винаги, абсолютно винаги печелят публиката. И тя реагира, ако не с любов, то поне с уважение.