С каква нагласа да започнем Коледните пости
 С каква нагласа ще влезем в Коледните пости е много относително. Тя зависи най-вече от мирогледа и светоусещането ни, от начина, по който се храним и мотивите ни да постим. И затова еднозначен отговор няма. Може да постите по религиозни подбуди, което е най-правилното нещо за вярващите и религиозни хора. Можете да го приемете, като мен, като интересен експеримент със себе си. Едно е напълно сигурно - диета за отслабване постите не са в никакъв случай.
Аз мога да съдя за постите по личния си опит в проекта „Коледни пости с Цвети” от миналата година. Постите ми не беше религиозни, но това не попречи да бъде едно от най-уникалните преживявания в живота ми.
“За някои неща може би исках да бъде предупредена, за други смятам, беше добре, че ги изпитах неподготвена. ”
Но за всички, които искат да опитат, чувстват, че има нужда, но искат и да придобият някаква представа:
Какво се случва по време на пости
Идеята ми се прие с учудване от близките, с неразбиране от по-далечните, с отхвърляне и присмех от тесногръдите, с упрек от религиозните.
Бъдете подготвени за всякакви реакции и дръжте на решението си. Изяснете си добре мотивите и се придържайте към тях. Приемете, че те ще се трансформират също. В началото ще си мислите едно за постите, а после – нещо съвсем различно. Но не позволявайте решенията да се влияят от други хора.
Началото не бе трудно, както очаквах. Без месо – добре, млечни – хм, добре, без яйца – може ден-два. Има и други рецепти, има и други храни. Но не се оказа така лесно.
Всеки ще намери своето любимо нещо сред забранените храни и то ще му липсва на закуска и на вечеря, ще гледа как останалите може и да преяждат с него. Но ще се научи да не се вкопчва в установените вкусове, а да експериментира.
Трудното идва после. Когато си пробвал всичко, за което си се сетил и когато идеите се изчерпват. Оризът, картофите вече не вършат работа, както и намазаните с нещо филийки. Постите означава и намиране на голямо разнообразие в храните, което остава полезен навик и за след тях.
Четенето и ровенето за рецепти, може да ви отнема доста време, но ще има хора, които ще дават идеи и ще ви помагат. Взаимопомощта и подкрепата са много важни, търсете ги, оказвайте ги на свой ред.
Да устоя на изкушенията беше много трудно, но до един момент. Сочна пържола на скара, домашна кълцана наденица, сандвич с яйце и кашкавал, баница – всички тези неустоими ястия, закодирани в българския ни ген и които толкова обичам.
Обърнете се към нови вкусове. Чувството, че опитвате нещо ново и интересно, може би интернационална кухня, ще ви накара позабравите кюфтенцата на скара и кавърмата. В същото време, постите са дълго вековна традиция при българите и има много познати рецепти без месо. След определен момент, когато разбирате, че сте по-силни от навиците и първосигналните си пориви на лакомия, изкушенията не са толкова примамливи. Лакомията, разбира се, не е само към храната, но и изобщо. Постите ме накараха ме да обмислям какво искам, дали го искам изобщо
Най-трудното – сладкишите. Всички познати ми и любими сладкиши имат яйца. Кексове и торти, мъфинки и бисквитки. През ден правя нещо подобно заради децата, за следобедна закуска уикендите и за училище през делниците. Наложи се да правя за тях пухкавите кексове, а за мен - малко по-скромните постни десерти.
Откриването на огромен брой постни десерти е голям плюс от моите пости. Разбрах, че има вкусни кексове и сладкиши, мъфинки и сладки, които се правят без яйца и мляко. С много ядки, домашно сладко и плодове. И шоколад.
Външният вид е нещо, върху което постите веднага рефлектират. В началото може да избият пъпки, да се омазни кожата, косата – това е знак, че започва очистителен процес. Може да отделяте гърлени секрети, в случай че пиете повечко прясно мляко, мирисът на тялото ви може да се промени. Но това е за добро – организмът се чисти.
Постите категорично не са диета за отслабване, но се отразяват на цялостния външен вид. Известно е, че има форми на акне, които се подхранват от млечните продукти и захарта. Месото и месните полуфабрикати днес съдържат много токсини, които се натрупват, но постенето е начин да дадем почивка от тази по-тежка храна. Цялото тяло се изпълва с лекота, сутрин се събуждаш свеж и това усещане е прекрасно.
“Постите са напълно уникално и много индивидуално преживяване. ”
Но не пречи да се настроите, че ще ви се случи нещо прекрасно. Че ще разберете някои неща за себе си и за околните, за света и вселената. Ще се промените, определено. Самонаблюдавайте се, наблюдавайте околните, но без да раздавате присъди, просто съзерцавайте света. Изводите само ще дойдат, благостта сама ще се появи насред мира на съзнанието.
Има нещо вярно в това, че месото ни кара да се настървяваме. Да сме нападателни и неотстъпчиви. Да искаме всичко, тук и сега, да грабим с пълни шепи, безогледно и понякога безскрупулно. За някои може да прозвучи нелепо, но това е истина, която аз разбрах за себе си. Изпитването на волята, правилното насочване на енергията и лекотата от баланса са резултати от постенето, които се отразяват и на живота ни след това. Човек се опознава по нов начин и се вижда в светлина, която може би до този момент му е била непозната. На мен това ми хареса.
И когато Коледа наближи, със сигурност, ще я погледнем с други очи. Ще видим чудесата, ще видим простите неща и добрите хора. |
Коментари
2014-11-22 #2  Милена Христова Няколко пъти постих. Не по религиозни причини, а точно като Цвети да експериментирам със себе си. Първите 2 седмици беше трудно - прекалявах с хляба и сладкото, явно като компенсация за храните, които ми липсват. После се адаптирах, наблягах на плодовете, варивата.Е, открих огрооооооомно количество постни сладкиши. Резултатът при мен беше невероятен - кожата ми се изчисти, но най-важното - достигнах едно странно състояние на спокойствие, уравновесеност, нищо и никакъв проблем не можеше да ме изкара от релси. Явно месото наистина води до агресия и изнервеност. Състоянието в края на постите е страхотно. За съжаление, с идването на коледните празници не успях да се захраня постепенно и шокът беше голям. С първото хапване на месо лицето ми се обрина, получих киселини о тежест в стомаха. Отново постя и съм твърдо решена да внимавам много и по празниците да не допусна това.
2014-11-22 #1  miroslav И аз да споделя за постите.Преди време боледувах много , ама много често стигал съм по 3 пъти на месец на антибиотици изписвани ми от лекър. Пиех какви ли не имуно стимуланти ,но без резултат.После тръгнах по китайски медицини (акопунктура и вендузи и еин куп китайски продукти засилващи имунитета) съвсем случайно гледам новини и слушам,че почват постите и казвам пред родителите ,че и аз ги почвам.Реакциите бяха -смях .И така вече над 6-7 години гледам поне един от дългите пости да спазвам (първите няколко години спазвах и двата големи поста) от тогава хапче не съм гълтал ,а болестите са 2-3 изтинки на година.
|
|
|
Неделя 10 Май 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Жените не трябва да се оправдаваме за това, което сме
Понякога жените се чувстваме прекалено отговорни. Стараем се да изглеждаме добре ежедневно. Да сме перфектни...
 Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 29
Ден 29 от Коледните пости. Вчера вечерта премина в приготвяне на сурвакница за детето. Опуках царевица...
  Разходка по време на сън
Когато стане дума за сомнамбулизъм първото, което се сещам, е един френски комедиен филм - „Бонифас...
  Как да живеем с хронични болести?
Да бъдеш хронично болен звучи почти като доживотна присъда и много често страдащите от хронични заболявания...
 Бързай бавно
Макар скоростта да е високо ценено качество в множество състезания, в ежедневието е добре да намалим...
1 Камъни и кристали. Как и дали наистина ни помагат?
Носили ли сте някога от онези магнитни гривни, за които се твърди, че поддържат кръвното ви налягане...
 Месечният цикъл все още е тема табу
Този период от месеца когато жената е в месечния си цикъл е обвит с митериозност и сякаш никой не говори...
 Хранителните добавки - здраве в капсула?
Модата на добавките към храната отдавна се вихри, а на пазара се предлага какво ли не разнообразие от...
 Пулпитът
Зъбоболът е едно от най-неприятните усещания, при които посещението на стоматолог е неизбежно. Има много...
 Хлорела – супер храна от дълбините на океана
Хлорела е синьо-зелено водорасло, определяна за “суперхрана” и богата на фитонутриенти (специфични съединения,...
1 Разбирането на гнева води до овладяването му - причини за гнева и техники за справяне
„Никой не е в състояние да предизвика в теб гняв или стрес. Само ти можеш да го сториш чрез начина, по...
 Хипохондрията - или когато грижата за здравето е прекалена
Хипохондрията е заболяване, при което човек вярва, че е болен или по-точно, въобразява си, че има симптомите...
 Какво е общото между сезонния грип и COVID-19?
Сезонният грип и COVID-19 са заразни респираторни заболявания, причинени от различни вируси. COVID-19...
 Креативните занимания - един от най-силните фактори за дълголетие на мозъка
Ново изследване, публикувано в Nature Communications, показва, че заниманията с изкуство, музика, танци...
 Заситете глада с нещо полезно
Похапвате ли през нощта? А да са ви познати внезапните пристъпи на глад в офиса, които залъгвате с мисълта:...
1 Глобалната храна
Глобализацията е неотменим факт, чиито блага вече отдавна ползваме в много отношения. Знаем какво става...
  Фитнес според типа фигура - II
ТИП Н
Особености на фигурата – визуално ханшът е равен по ширина на раменната област, горната и долната...
 Емоционална интелигентност
Когато говорим за интелигентност сякаш отдаваме по-голямо значение на рационалната, познавателна интелигентност....
  "Не" на напуканите пети през лятото
Сигурно те са последната част от тялото ни, за която по принцип се сещаме. Не и когато се напукат, обаче....
 Потенето и децата - колко е нормално?
"Нормално ли е детето ми да се поти толкова много?" Този въпрос си задават немалко родители в летния...
1 Какво да похапваме пред телевизора
Най- добре – нищо. Не, сериозно! След вечеря сме достатъчно сити, че да продължаваме да ядем. Освен тежестта...
 Предизвикателство за 30 дни
Имате ли чувството, че вървите по течението, че нищо не се случва, че ходите сякаш по отъпкани пътища...
|