Коледна питка с паричка

В последните години много мои познати ми споделят, че баницата с късмети, която е характерна за първите часове на Нова година, я правят на Коледа. Сигурно, защото само тогава всички успяват да се съберат заедно на масата. Вярно е, че традициите не са това, което бяха и че светът е хубав, защото е шарен, но аз все още смятам, че има някаква магия в това да продължим обичаите на нашите баби. Да прескочим чисто религията, да вникнем в историята и смисъла на техните надежди, вярвания и разговори с природата, скрити именно в насъщния. По традиция именно питка с паричка приготвяли те (ако не ти се чете, скролни по-долу за рецептата)

С желанието за повече радостни дни, измолени чрез обредния хляб, с времето на някои места в България, освен паричка, започнали да слагат дрянови клонки, различни варива и семки - символизиращи здраве и плодородие за нивите. Предполагам, че има вероятност подобни практики да са началото и на баницата с късмети.

Питката за Бъдни вечер, разбира се, е постна, както всичко друго на трапезата. В народните разбирания тя е безкръвна жертва и умилостивява по-висшите от човека сили. Питката нашите баби приготвяли от нов квас, облечени в новите или поне чисти дрехи.

Обредна пита с квас за Бъдни вечер

По традиция питката се замесва сутринта преди Бъдни вечер. Някога с нов квас и с мълчана вода - младите моми, носели водата с менци от чешмата, като през цялото време по пътя за дома непродумвали и дума. И ако през останалото време на година се ползвало каквото брашно има, за питката за Бъдни вечер се използвало най-хубавото, най-бялото.

По форма питката, наричана още "боговица" или "бъдняк" е кръгла- символизираща безконечността, цикличността в живота, нея се влага и монета - символ на благополучие. Украсява се с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове - символи за благополучие и плодородие.

По традиция питката за Коледа се разчупва от най-възрастния човек в къщата. Смята се, че той играе ролята на своеобразен мост към предците ни. На други места в България пък, питката се захваща от стопанина и стопанката, вдига се над главите и се изрича "Еййй толкова да е високо житото" и се разчупва. Останалите в семейството отговаряли "Амин! Дай Боже". На трапезата питката се слага още топла, в миналото цялата трапеза за Бъдни вечер се подреждала на земята.

Първото парче от питката се отделя за Богородица, второто парче за къщата, а останалата част от питата се раздава на семейството - разчупването и раздаването се прави от дясно наляво - посоката на живота в разбиранията на българина. Разбира се, на който се падне парата е отредено и най-голямото щастие през следващата година.


Рецепта за пита с паричка за Бъдни вечер

В чаша слагаме захарта и натрошената мая, добавяме 100 мл леко затоплена вода. Оставяме да шупне 20 минути.
Брашното пресяваме три пъти в дълбок съд, в средата правим кладенче и изсипваме олиото, солта, оцета и останалата вода (също леко топла). Разбъркваме добре и доомесваме, добавяйки още брашно. Тестото трябва да се получи леко лепнещо, оформяме го като топка в купата, намазваме го с олио, и покриваме купата с кърпа. Така оставяме да втаса около час в топла стая.

След като увеличи обема си, омесваме още веднъж тестото, оформяме го под формата на питка, като в средата слагаме увита добре във фолио паричка. Откъсваме и едно парче тесто за фигурките ("изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове - символи за благополучие и плодородие" ), оформяме ги и слагаме питката в кръгла тавичка, която сме намазнили и набрашнили предварително. Печем в предварително затоплена на 180 градуса фурна, след изпичане я завиваме в кърпа.

Ако искате да има бляскав вид, можете да я намажете с разтворена във вода захар и да я поръсите със сусам (все пак имайте предвид, че така питката сладни). Популярно е и намазването с жълтък или цяло яйце, разбито с малко олио.