Даването и получаването като големи житейски уроци

Една от най-важните ни мисии в този живот е тази да даваме. Да даваме внимание, обич, разбиране, помощ, грижа на хората около нас, а понякога и чисто материални неща.И това даване да не е съпроводено с нищо друго, освен с чисти помисли, с всеотдайност. Защото, ако го правим, за да в замяна получим нещо, се губи смисълът на даването- превръщаме го в търгуване. В наши дни обаче, нещата са някак изкривени и повечето хора сякаш не обичат да дават и да се раздават, без да искат нещо в замяна. Какво не бива да допускаме да изпитваме или мислим, когато даваме и как да се научим и да получаваме, защото има хора, които не умеят и да получават - не вярват, че заслужават това, което им се дава? Какви са правилата тук, има ли правила?

Даването и получаването са взаимосвързани и не могат едно без друго. Напълно разбираемо е, когато направим добро и в замяна получим неблагодарност или дори ни сторят зло, да се чувстваме използвани и пренебрегнати. Не е разбираемо обаче, да поискаме да получим, след като сме дали. И ако го няма това получаване, да спрем да даваме.



Често хората, които се раздават и никога не отказват да направят услуга, го правят защото подсъзнателно се стремят да получат одобрение, да бъдат харесвани и ценени. Смятат, че само така ще бъдат приети и се оказват водени от подбуди като страх от изоставяне, отчаяна нужда да получат внимание и обич.

Добре е да помним, че само, когато даваме с чиста душа, без да очакваме каквото и да било в замяна, само тогава можем да получим. Процесът на даването е съпроводен единствено с любов и приемане на себе си и другите. При него съществува единствено желанието да зарадваш другия, да му помогнеш чистосърдечно. Даването не е задължение или жертва и то никога не е придружено с очакване да получиш. Защото, ако постоянно чакаш, животът ти ще мине в разочарование. Понякога не получаваш нищо, друг път не това, което си очаквал. Получаваш единствено тогава, когато не искаш нищо в замяна.



Можем да даваме колкото и когато поискаме. Алтруизмът е противоположност на егоизма, той е безкористен и цели доброто на другите. Тук обаче идва онзи момент, в който трябва да се запитаме дали давайки постоянно, наистина правим добро? Ако свикнем хората с това си поведение и започнем наготово да им даваме онова, от което знаем, че се нуждаят, дали няма да ги направим зависими и неспособни да постигат целите си сами? Наскоро имах малък спор с деветгодишната си дъщеря, който вероятно никога няма да забравя.

Винаги много съм се радвала на способността и от малка да дава играчките си на другите деца, да споделя, да бъде мила. Наскоро дори ми сподели, че предпочита да подарява подаръци вместо да получава. В този спор, който споменах обаче, тя беше строг защитник на тезата, че не желае в училище децата да преписват от нея, независимо дали са и приятели или не. Твърдеше, че те трябва да се научат сами да се справят. Аз пък бях на мнение, че те са ѝ приятели и тя е длъжна да им помага, тъй като аз навремето помагах на всеки в класа. Всъщност, истината вероятно е някъде по средата. Хем няма нищо по-хубаво от това безкористно да споделиш тетрадката си с другия, хем пък е по-добре вместо да му дадеш наготово да препише, да му обясниш съответната задача, за да може следващия път той да си я реши сам. Защото е далеч по-добре да учим хората как да се справят сами в живота, а не винаги да тичат при някой, който по всяко време е готов да помогне и даде. А когато този някой вече го няма? Ами тези хора, вечно получавали, дали ще могат и да дават?

Получаването

Научете се да приемате с благодарност и с мисълта „аз заслужавам“. Някои хора отказват прекалено скъпи подаръци или услуги, поради това, че не смятат, че заслужават толкова много и поради мисълта, че няма да успеят да се реваншират. Особено грешен подход, защото не е необходимо да направим нещо, за да заслужим. Това е наше рождено право. Просто приемайте с благодарност всичко, което ви дават- дали имате нужда от него, дали е малко или много, дали може да го „върнете“ с подобен жест, са фактори, които не бива да ви вълнуват. Всеки от нас заслужава- да бъде харесван, обичан, щастлив, да му бъде помагано, да получава грижа. Когато приемате всичко това с благодарност, вие доказвате на себе си, че го заслужавате. Научите ли се да получавате, вие се учите да цените себе си. А ако се чувствате неудобно, получавайки нещо, припомняйте си вашето усещане, когато давате. Даващият от сърце изпитва удовлетворение и радост. Оставете това усещане на човека срещу вас!



Нима не ви се е случвало да направите комплимент на някого за външния му вид и отсреща вместо „благодаря“, да чуете „о, я стига“, „нищо особено“, „ти сериозно ли?“ или нещо от сорта? Лично на мен ми става доста неудобно в такива ситуации и съм забелязала, че една самоуверена личност, знаеща каква външност и качества притежава, винаги отговаря с усмивка и благодарност за хубавите думи. И обратното- една невярваща в привлекателността и способностите си жена, почти винаги би отклонила комплимента като някаква неистина или дори подигравка.

От тук пък следва това, че на първо място трябва да даваме на себе си, за да умеем след това да раздадем и на другите от нашата обич и загриженост. Ако искаме да получаваме любов и внимание, трябва да даваме любов на себе си, да се грижим за собствения си комфорт. Да не забравяме, че както се отнасяме към себе си, така ще се отнасят и другите към нас.
А едни от най-мъдрите думи по темата са тези на Чърчил: „Преживяваме с това, което получаваме. Но животът ни се състои от това, което даваме“.