Подходящите професии за екстровертите и за интровертите

Дали сте от хората, които се радват на срещите, оживените разговори и запознанствата или пък обичате да зареждате батериите сами у дома? Предпочитате ли веселите, шумни компании или по-скоро: задълбочените философски разговори ви носят истинско удоволствие? Всички тези въпроси, а и куп други, могат да имат пряко отношение върху избора ви на професия.

Доказано е, че за хората с различен вид темперамент са подходящи коренно различни професии. А това е пряко свързано с личностните качества, които двата типа хора – интроверти и екстроверти, притежават. Защо това е така?

Ако вие сте от онези, които по-скоро се натоварват от честите срещи, множество разговори и тълпата, то трудно би било да си представим до колко ефективно бихте изпълнявали длъжността на специалист по връзки с обществото например. Или на продавач в оживен магазин, или пък на търговски представител. Всъщност, бихте могли да заемете подобна позиция, но успехите за вас ще идват много по-трудно и с цената на много усилия. Ефективността ви със сигурност ще е по-ниска, а за изпитване на удоволствие и дума не може да става.




Екстровертите са хора на контактите. Те обичат да са сред множеството, да взимат дейно участие в събития и разговори. Обикновено са инициативни, хиперактивни, жизнерадостни, но могат да бъдат и избухливи, прибързани и трудноконцентриращи се.Подходящите професии за екстровертите са такива, които изискват честа комуникация, бърза и адекватна оценка и реакция на ситуацията, инициативност. Търговски представители, специалисти по маркетинг, връзки с обществеността, дейности, свързани с обслужване на клиенти, актьори, политици.

Интровертите често изглеждат вглъбени в себе си или дори надути, но всъщност те са хора, които нямат проблем с общуването. Типично за тях е, че обичат смислените, дълбоки разговори, тишината и усамотението. Способни са на задълбочен анализ и освен това са изключително устойчиви психически. Интровертите от своя страна са хора, способни да работят съсредоточено и търпеливо върху дългосрочни проекти, обикновено са безкрайно предани служители и макар и да изглеждат по-малко общителни и да предпочитат да работят сами или в малък екип, всъщност имат умението да се разбират с почти всякакви хора. Най-подходящи професии за интровертите са тези, които изискват солидна доза концентрация и професионален капацитет – графични дизайнери, компютърни специалисти, счетоводители, финансови анализатори, преводачи, писатели.

Кое от следните твърдения важи за вас:

Изнервям ли се когато говоря с хора или пред публика?
Мога ли да правя едно и също нещо с часове?
Обичам да говоря по телефона по всяко време и на всяко място.
Трудно ли ми е да съм дружелюбен с непознати и да ги забравя после?
Когато започвам нещо, искам ли да го свърша докрай или по-скоро минавам към следващото?
Обичам ли да седя в уютен офис или да съм навън в движение?
Предпочитам добра подготовка пред най-добрата импровизация
Леките, непринудени разговори ме натоварват повече от всякаква дискусия.
Еднообразието ме побърква.

Помислете над тези въпроси и твърдения, защото на интервюто за работа ще ви бъдат задавани под една или друга форма. Може да е тест, може да са директни въпроси. Оценката на различните типове темперамент се използва широко от специалистите по подбор на човешки ресурси. Чрез различни тестове те определят нагласата и готовността на бъдещите свои служители относно работата в екип, справянето със стресови ситуации и персоналната конкурентноспособност. Често, именно на база тези тестове, някои хора, макар и владеещи необходимите знания и опит, биват определяни като неподходящи за дадена позиция. Или пък са причина между двама кандидати с еднакъв или близък професионален опит, да бъде избран именно този, чиито темперамент е по-подходящ за конкретната професия.

Подобни тестове обаче нямат за цел само намирането на перфектния кандидат и максималното облагодетелстване на работодателя и фирмата от него. Те са до голяма степен в полза и на самите работещи. Особено на онези, които все още не са съвсем наясно с посоката, в която искат да поемат и сферата, в която желаят да се развиват. Всички познаваме ситуацията, в която записваме да учим нещо по принуда, далеч без да е мечтата на живота ни: дали заради родителски амбиции, дали от липса на друг избор или просто защото на този етап не знаем с какво искаме да се занимаваме. И в такъв случай, да избираме работата си не според вътрешното си усещане и според признанието си, а само, за да продължим линията на образованието, което сме завършили, понякога е пагубно за самооценката и удовлетворението ни.

Всъщност, ако при търсенето на работа или пък на поредния кандидат за дадена позиция се вглеждаме малко повече в персоналните особености на хората, то със сигурност бихме имали къде къде по-учтиви продавачки, по- адекватни мениджъри, по-човечни лекари, по-отдадени учители и най-вече – по-щастливи хора.