Хранене на бавни обороти – движението Slow food

Всички познаваме фаст фууда – „бързата храна”. През работната седмица хапваме на крак пици, закуски, дюнери, хамбургери от големите мастодонти в индустрията. С умела реклама и маркетинг те обземат нашето съзнание и веднага, щом изпитаме глад, се сещаме първо за тях. И понеже времето в края на работния ден или през уикенда все не достига за едно качествено готвене, „за по- бързо и удобно”се възползваме от полуфабрикати.

Здравословно погледнато, организмът се запушва от токсини, генномодифицирани продукти, изключително вредни оцветители, ароматизатори, консерванти и какви ли не чудеса на химичната промишленост. Метаболизмът се изменя, появяват се алергии, непонятни симптоми, затлъстяване, рак и много други здравословни смущения.

Икономически погледнато, глобалният план на икономиката също се изменя – страни от Далечния Изток, разполагащи с евтина работна ръка, добра логистика и обширна производствена база, подпомагани от правителствата си или от западни инвеститори, произвеждат и доставят на стотици хиляди километри храни и продукти. Заради транспорта се обременява в огромна степен околната среда, много от продуктите се консервират допълнително, за да прелетят успешно тези стотици хиляди километри. Цените на местните фермери се подбиват от евтиния внос, а консуматорите не са сигурни какво точно купуват, защото ниската производствена цена гарантира всичко друго освен качество. А икономическите интереси на големите остават непокътнати, докато те си играят със здравето ни, трупайки още повече богатство и корпоративно влияние на пазара.

Ето заради тази глобална промяна в производството на храни, отношението ни към храненето като цяло провокират възникването и развитието на организацията Slow food (в превод – бавна храна) като очевиден контрапункт на fast food (бърза храна). Конкретният пример, който кара Карло Петрини да основе през 1986г. това движение е новооткрит ресторант на може би най- голямата световна фаст фууд верига на едно „свято” за италианците място, а именно – Испанските стъпала в Рим. Днес движението наброява над 100 000 души, обединени в местни структури в над 130 държави. И да, включително България.

Целта на Slow food движението е да се запазят местните производства на уникални продукти, рецепти и хранителни суровини. Технологиите на приготовление са традиционни, изключващи всякаква допълнителна преработка с високи технологии, необходими за масовото производство. Идеята е да се избегне всевъзможната преработка с консерванти и оцветители, за да се гарантира „чистотата” и хранителната ценност на продуктите – така, както те са произвеждали преди десетки, стотици години.

Slow food действа с два механизма – президии и конвивиуми.

Президиите на Slow food са механизми, съществуващи около и заради определен продукт, суровина, които подпомагат местните производители, следят за качеството. Самите продукти трябва да уникални, традиционни, добивани или обработвани по естествен път. Те биват обявявани след сигнал от страна на производителя до представител на Slow food на национално ниво. Сигнал се подава към централата в Италия, откъдето идва комисия, която да се убеди, че продуктът „заслужава” в действителност да бъде част от идеята на Slow food.

Конвивиумите са местните организации от симпатизанти, производители и всички отговорни хора, които имат интерес, не само икономически, общността да запази и продължи да произвежда уникалния продукт. Те също така координират дейността на организацията на местно, национално и международно ниво, нейното разрастване и обогатяването с нови продукти и рецепти. Членовете им организират празници за производителите, фестивали и изложения, с тяхна помощ се прави рекламата и се осигурява популяризирането и рекламата на продуктите им.

В същността на Slow food е Съкровищницата на вкусове. Тя наподобява идеята за Ноевия ковчег – запазване на семена, рецепти, технологии и изобщо всички малки тайни, които осигуряват еднаквост на продукта, устойчивост на производството му. Същевременно не само това – подпомагането със специфични дейности е важно за самата общност, която произвежда „Съкровищата”

В България има четири продукта, които са намерили място в Съкровищницата

Първият утвърден продукт на Slow food в България е Зеленото сирене на с. Черни вит. Тетевенско. То е единственото плесенясало сирене на Балканите и е щяло да остане напълно непознато заради преклонната възраст на единствения човек в селото, който продължава да го произвежда. Кметът се намесва и рецептата е възродена, превръщайки Зеленото сирене в първия български принос в Съкровищницата.

Каракачанската овца, макар и животински, полуизчезнал доскоро, вид, също е включена. Двама братя издирват из Южен Пирин овце от тази порода и те основават своя ферма с 350 животни, като целта им е да се запази традиционното им отглеждане и рецептите на произведените с тяхното мляко продукти – кисело мляко, саламурено и т. нар. „толумско сирене”, което се прави само от млякото на каракачанска овца.

Смилянският боб, известен не само у нас с хранителните си качества и уникалните рецепти, в които участва, той е неделима част от Родопската магия. Той е най-новото попълнение от българска страна. Наскоро се разбра, че в Китай произвеждат също смилянски боб и сега част от задачите на местния конвивиум е да разграничи изрично продукта си от вносния.

Нафпавок е кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне бавно, заровено в пепел. Прави се традиционно в с. Горно Драглище, Разложко


Но Slow food не е само продукт, маркетинг и икономически и културни ползи. То е цяла концепция за хранене, която не е просто еко, био или друг, едва ли не модерен, етикет. Тя настоява за наслада от храната, за вкусването, а не просто изяждането и. Учи ни да се храним в спокойна обстановка, да, бавно, за да усещаме вкуса на храната и тя е удоволствие за сетивата и душата, а не само задоволяване на физиологични нужди. Slow food връща усещането, че ядеш нещо неповторимо и истинско, необработвано и натурално, както са го приготвяли предците ти. Затова има и заведения за хранене със символа на движението – охлюв, в които се предлагат точно такива ястия и продукти. На друго ниво Slow food е концепция за начин на живот, противоположен на онзи, заради който стигнахме до фаст фуд-а. Да живеем на по-бавни обороти, да си оставаме време да се оглеждаме и да се наслаждаваме на живота. Да ценим благата му, едно от които е хубавата храна.