Черните перли на гората

Семейство Бъзови включва над 25 рода растения, разпръснати по цялото земно кълбо. Към него се числи родът Бъз (Sambucus), някои от основните представители на който, носят строгите латински имена Sambucus ebulus, Sambucus nigra и Sambucus racemosa.
На български, без много официалности, растенията звучат така: Бъзак, тревист бъз, бъзуняк, ниско бъзе; черен бъз, дървенист бъз, свирчовина (клонката от черен бъз е куха и от нея може да се прави свирчица); Червен бъз.
И представителите и имената са много, но два от разнообразните видове заслужават особено внимание, заради отличните полезни свойства, които притежават.

Запознайте се със семейство Бъзови
За да разсеем всякакви съмнения кой бъз кой е, сме ви приготвили една проста схема и две снимки. Както се вижда от тях плодчетата на бъзака и на черния бъз си приличат и е възможно на пръв поглед да бъдат объркани.





Черен бъз (Дървовиден бъз, Свирчовина)

Черният бъз (Sambucus nigra) е широколистен храст или малко дърво, което достига до 6 метра на височина. Листата му са дълги между 10 и 20 см, а плодчетата са малки, кръгли и тъмновиолетови на цвят. Растението е характерно за повечето части на Европа, Азия и Африка, като в България се среща из цялата страна.

Химичен състав и лечебни свойства
Свирчовината е на първо място по съдържание на желязо, фосфор, витамин А и витамин C сред всички плодчета „-инки“ (боровинки, малинки, къпинки). В медицината на различни народи по света тя от векове се използва при лечението на простудни заболявания, грипове и синузит.

Черната перличка има и доказано антивирусно действие и се използва и за подсилване на имунната система и защитните сили на организма към различни типове вируси. Освен това тя има и отличен детоксикиращ ефект, може да се използва при кожни проблеми като акне и обриви.

В черния бъз се съдържат големи количества витамин С, флавоноиди и рутин, които действат благотворно на целия организъм. Сред полезните компоненти в химичния му състав влизат и гликозиди, танини, калций, желязо и витамин B6.

Черният бъз е също така богат източник на антоцианини - пигментите, които са необходими за червената, синята или виолетова окраска на много растителни видове и които могат да помогнат за предотвратяване на сърдечносъдови, инфекциозни и дегенеративни заболявания.

Употребяемите части на вида са както цветовете и плодовете, така и листата. Листата се събират в периода между юни и юли, плодовете на ранна есен, а цветовете в началото на пролетта.

Различните части се използват в зависимост от лечебните им свойства. Цветовете се използват за предизвикване на изпотяване, при трудно уриниране и като адстрингентно средство (стягащо тъканите), а плодовете са известни с антиоксидантното си, антиревматично и най-вече подсилващо имунната система действие.



Тревист бъз (Бъзак)

Бъзакът (Sambucus ebulus) е многогодишно тревисто растение, с бели цветове и тъмносини до тъмновиолетови кръгли плодчета, което цъфти през периода от май до август. Основно е разпространено из южните и централни части на Европа, както и в северозападна и югозападна Азия. В България се среща навсякъде на височина до 2 хил. метра над морското равнище.

От дълго време бъзакът се използва от народната медицина най-вече при състояния, които се определят като възпалителни в основата си, например ревматизъм, инфекции, отоци и други. В древността са използвали листата и корените на растението за третиране на ухапвания от пчели и ожулвания с коприва.

Важно е да се знае, че неузрелите плодчета на тревистия бъз съдържат цианогенни гликозиди и са отровни. В билколечението се използват плодовете на бъзака, но само когато са много добре узрели.


Химичен състав и лечебни свойства

В бъзака се съдържат флавоноиди, танини, няколко вида киселини (включително ябълчна и винена) и растението е богат източник на пектин, целулоза и витамин С. В химичния състав на тревистия бъз влиза и естер на кафеевата киселина, който е известен с антираковите си и противовъзпалителни свойства.

Плодовете на бъзака, които се събират в периода август – септември, съдържат също смоли и дъбилни вещества. Основно бъзакът се ползва като диуретик, антисептик и при възпаление на дихателните пътища (действа отхрачващо). От него се приготвя и мармалад против хемороиди. Листата на бъзака се използват под формата на чай срещу чревни колики, а отварата от корените му се употребява при бъбречни заболявания.

Без съмнение и черният бъз и бъзакът могат да бъдат верни приятели на всеки, който цени и използва полезните свойства на билките. Запознанството със семейство Бъзови определено си струва, като не забравяме, че билките са най-полезни, когато сме си ги набрали сами.