Мисия: "Аз обичам работата си"

Много хора се оплакват от това, което работят. Не чувстват, че тя е добре платена, нарушава баланса им с личния живот, не е достатъчно престижна и може би най-лошото - не отговаря на вътрешните им потребности за изява. В най-добрия случай работата се приема като необходимото зло, с което сме в крехко равновесие по отношение на компромисите. Нещото, от което идват средствата ни за препитание и толкова.

Но човек прекарва почти целия си буден и съзнателен ден на работа, през повечето си будни и съзнателни години. А това е твърде много време, прекарано в компромиси, самозаблуди и неудовлетвореност. Нещо трябва да се промени. И промяната е в нас.

Когато търсим нова работа или още по-добре - когато тепърва търсим сферата си, онази дейност, което ни импонира на стремежите, образованието, всъщност правим много важен избор. Започнем ли веднъж, трудно се откопчваме - компромисите стават много, нашата апатия или пък тревожност растат. Губим себе си с всеки ден, в който не сме щастливи от това, което правим.



Търсете онази работа, която ви прави щастливи. Която ви зарежда, носи чиста радост. Когато си млад, е по-лесно, но и на зрели години хората тепърва преоткриват колко могат да са щастливи с една рязка смяна на посоката. Това не са празни приказки. Твърде много хора, споделят, че дори биха жертвали по-ниска заплата за повече усещане за смисленост на това, което правят.

Ако сте намерили такава работа, близо до сърцето си, не спирайте до там. Поставяйте си постоянно цели, стимули. Самомотивирайте се, не спирайте да се развивате професионално. Така ще си припомняте постоянно първоначалната радост и ентусиазъм.

Работата не се изчерпва с работа. Вашето работно място е ваше много по-голямо поле на изява. Споделяйте хобитата с колегите си, показвайте им и други страни от своя живот. Нека на бюрото ви има нещо, което сте изработили, нещо, което ви изразява и с друго, освен с длъжността ви.

Работата ни среща с много, много хора, които иначе няма как да видим. Независимо дали са колегите ви, конкуренцията или просто вашата среда - партньори, клиенти, това са хора, а не просто номера в указателя, визитни картички. Стремете се да ги опознавате, да ги предразполагате, да търсите истински контакт. Някои служебни познанства стават много сърдечни, дори и да не се превърнат в приятелства

Колегите - вашето трето семейство. Родното си не можем да избираме, приятелите можем, но колегите са тези, които са с нас през целия ден. Не е нужно да се сприятеляваме, но това не значи, че не трябва да се познаваме. Организирайте срещи с повод и без повод, правете изненади на колегите си за личните им празници, посещавайте ги, когато са болни.

Работата е източник на пари, така е. Но парите ли са най-важното? Много добре платени хора споделят, че, въпреки че печелят много и могат да си позволят всичко, не са щастливи. Значи не може да са парите. Ако чувствате, че парите не ви стигат, опитайте се да видите всички позитивни неща, представете си точно обратната ситуация и пак помислете. Например вземате малка заплата (от тази, която очаквате за справедлива), но имате повече свободно време. Или ползвате служебни привилегии. Работата ви се намира близо до училището на детето или до вашия дом - спестявате пари пък за транспорт.

Обичайте работата си, но бъдете готови за промяна във всеки момент. Търсенето на радост, изява, смисъл в работата не трябва да е напразно упражнение на волята, мъчение. Когато не се получава с това, което имате в момента, значи е дошло време да смените. Бъдете смели и следвайте сърцето си, но не пренебрегвайте здравия разум.

Работата не е, за да преживяваме дните, а да ги пълним със смисъл. Това е нашето време за живеене. Вместо тревога - потърсете скритите източници на радост в работата, опитайте да ги зареждате постоянно и ако не се получава - потърсете следващото нещо, което ще ви доближи до целта. А тя е работя това, което ме прави цял, щастлив и себе си.