Проста храна = добра храна = здраве

Храненето вече е тема, от която просто ми пуши главата и ми иде да избягам на село, където ще си произвеждам всичко сама и няма да ме притесняват Е-тата и това, че соевият лецитин е ГМО, а е навсякъде в храната.

Пълна утопия, разбира се. И колкото и да чета, колкото и да съм информирана, цялата тази драма се свежда до един обикновен въпрос, който повечето жени си задаваме. И на село да живея, от тази вечна драма няма как да избягам:



С насмешка съм твърдяла, че ако този въпрос можеше да генерира енергия заради емоциите, които са вложени в него, световната екологична криза би угаснала в нищото, като споменът за вчерашния претоплен обяд. Да, но засега големият въпрос поражда тихи семейни бури и вътрешни дилеми в супермаркета.

Никак не е малко всичко, което стои зад него – здравословно или не чак толкова? И кое е здравословно последно, някой ще каже ли?! Пакетирана храна за по-лесно или да отделим малко от безценното си време за да направим домашен сладкиш, например. Дали ще се справи бюджетът с най-новите тенденции в храненето или ще изгърми в поредните пържени картофи с кюфтета от топлата витрина на супермаркета? Да натискаме ли детето да яде зеленчуци или да го оставим да яде каквото си иска, само и само да хапне нещо? Мъжът иска да яде само месо, ама то е толкова вредно и как ги гледат тези пилета, някой знае ли? Толкова много дилеми зад едно просто решение – какво да сготвя за вечеря?


Дилеми, които трябва да се разрешават спешно, ежедневно, под натиска на двата фактора: "нямам време" и "нямам пари". Ако тази драма окончателно хвърля и вас в безтегловност, имам новина – добрата храна е сезонна, проста и идва от нашата земя.
Концепцията за простата храна не е от вчера. Не сме толкова далеч от времената, когато само сме произвеждали храната си и сме зависили изцяло от реколтата. Днес нямаме време и ядем навън, набързо, с полуфабрикати и без да знаем точно какво има в храната. Много хора искат това да се промени.

Концепцията за простата храна не е поредната мода в храненето, която ще отшуми. Тя има все повече почитатели сред все повече млади хора. Като опозиция на това течение в храненето е гурме кухнята, фюжън течението и молекулярната кулинария. Като се замислим така се разделяме и хората - едните искаме ексклузивни ястия, скъпи и необичайни, с продукти, донесени от другия край на света, специално за нас. А другите обичаме прости неща.

Основи на простата храна

Приготвянето на ястията не отнема много време и кой знае какви манипулации. Краткото време на термична обработка предполага по-добро запазване на хранителните вещества. Но е добре да се знаят някои всепризнати факти, като например, че храните, богати на бетакаротин, като морковите, са добре да се приготвят с мазнина, защото витамин А е мастноразтворим. Или че витамин С се окислява от въздуха и сокът трябва да се пие бързо.

Една или най-много две базови храни предполага по-лесно усвояване от организма. Колкото по-малко по вид храни, толкова по-лесно храносмилане. Освен това, колкото по-малко храни, толкова по-безопасно взаимодействие помежду им - а оттам изчезва подуването, газовете, киселините.

Знанието за подправките е ключово за добрия вкус и разнообразието. Различните подправки отключват различни вкусове в една и съща храна, а основният става по-богат и удоволствието е пълно. Добре е да се спазва в рецептите дали подправката е прясна (замразена) или сушена, коя е за месо и коя за зеленчуци, дафиновият лист, който можем да отглеждаме вкъщи, гони газовете и е добре да се слага на зеле, например.

Качествените суровини без много обработка по добиването им означава по-чист вкус и качествени хранителни вещества. Студено пресовани растителни мазнини са полезни, когато се добавят накрая на ястието. Но това не важи за олиото от гроздови семки или кокосовото масло. Балсамовият оцет има своите достойнства, но домашният ябълков оцет - също.

Този списък може да се обогатява постоянно. Има и един много интересен показател, за който рядко се замисляме и той е, как обикновените, прости храни са свързани със спомени от детството или младостта. Печена на тенекия риба, директно на плажа с приятели. Топла питка от баба и домашно сладко от ягоди. С времето сантиментални рецепти ще се доближават до днешните, но има много хора, които записват и предават родовите си рецeпти напред в поколенията.


Сезонност и регионалност - главни условия за вкусна и полезна храна

Именно тези показатели гарантират храната да бъде добра за нас. Съществува дори разделение на храната според това, колко пътува от мястото, където се добива, до трапезата. Колкото е по-кратко това разстояние, толкова по-полезна е тя за нас и за околната среда. Ако тази идея - да се хранят с храна, произведена наблизо, се прегърне от повече хора, много от проблемите на днешното изхранване и здраве ще намалеят. Сезонната храна е далеч по-евтина и стимулира дребните земеделски производители от региона. Ще се спестят разходи по транспорт, няма да се обременява околната храна и ако има гарантиран чист произход - тази храна би била равнозначна на здраве.

Нутриционисти и диетолози твърдят, че всеки човек отделя храносмилателни ензими, разпознавайки храните, с които трябва да се справят те. И храната, която е позната поколения назад, е по-лесна за храносмилане, защото отключва бързо правилния ензим, значи храносмилането е пълноценно. И обратното, когато консумираме твърде екзотични, макар и супер полезни храни, организмът е затруднен в храносмилането им и ползите отиват, знаем къде.

Зъболекари се присъединяват и твърдят, че зъбното здраве не зависи толкова от редовното миене на зъбите, а по-скоро от храната, което те сдъвкват. Непознатите храни не са част от генетичната памет на зъбния емайл и той е много по-уязвим към тях, отколкото към храни, които сме консумирали от векове. В резултат кариесите са много повече сред градското население и децата – като групи, които консумират много непознати храни.



Иначе казано време е да се обърнем към традициите, ако искаме да сме здрави и да се наслаждаваме от храната. През пролетта – зеленолистни зеленчуци и супи, през лятото салати, ястия, в които има много зеленчуци, есента – последните плодове и зеленчуци, полезни корени и ядки, а зимата оставяме на зимнината и повечето месо, заради повишените нужди от калории.

Сезонността кара организма да познава и да се стреми към цикличност, няма стрес, породен от хаотичното хранене с какво ни падне, и сме в хармония със земята и природата около нас. А ако останат дарове в излишък, зимнината е още една наша прекрасна традиция – естествено ферментирала зимнина, замразяване, сушене на плодове, зеленчуци и меса.

Слабото място на тази концепция за храната са сладкишите. Те изискват време, усилия, имат много компоненти и суровини, които не са налични по родните земи. Но традицията има отговор на това - сладка, мед, отново прости десерти като цедено кисело мляко с мед и орехи. Една обикновена рецепта за кекс или торта, крем карамел или сладка баница - има десерти, които не изискват екзотични съставки, а далеч по-прости и обикновени продукти.

И ако все още се чудим какво да сготвим за вечеря, нека е нещо от тук и сега, нека е нещо просто, традиционно и да вложим енергията си в него. А ако съумеем да имаме пълноценен, активен ден, тази вечеря ще е далеч по-вкусна. А ако е споделена с близки и приятели - ще нахрани и душите ни.