Овесени бисквити с Дарето

Рецептата ми е споделена от една приятелка, която обича да готви всякакви завъртяни вкусотийки. Но на мен ми каза: „ Даже ти, Цвети, ще се справиш”. Не можех да не оправдая такова доверие и се захванах. Хубавото на рецептата е, че е наистина лесна, може много да се експериментира и е диетична, здравословна – изобщо точно като за дамите тук.

Важно е да спазва последователността на смесване на продуктите и хартията за печене е задължителна. Приготвянето е лесно, зарибително, ако имаш да уплътняваш някой следобед с малък немирник, който скучае. Такъв точно мой помощник е тригодишната ми дъщеря, която е помагала при всяка манипулация, оформяла е сама бисквитите и много от тях унищожи ( а тя е изключително злояда ! ) с чаша топло мляко за следобедна закуска. Да се върнем на въпроса.

Още за продуктите :
Захарта – може да е бяла ( 1 водна чаша ), кафява или тръстикова ( 1 водна чаша и половина ) или да се добави и мед към захарта ( стават меки - тип по-скоро сладки, отколкото бисквити );

Брашното- може да бяло и пълнозърнесто ( но бъдете готови за характерния вкус );

Овесените ядки – може да са фини ( по-еднородна консистенция), едри ( отделните ядки ще се виждат ), с всякакви добавки в тях ( освен с корнфлейкс ) – стафиди, други ядки, може да са пшенични;

Може да се добавят най-различни ядки, шоколад , какао.

Канела, ванилия – но пестеливо със смесването на вкусовете, все пак !

Изобщо може много да се експериментира. Моят съвет е да пробвате основната рецепта и добивайки увереност да променяте съставките. Моята мярка е 1 водна чаша и честно казано малко на око готвя винаги.


Маслото оставяме да се разтопи на стайна температура. Добавя се захарта. Бъркаме докато сместа побелее и захарта започне да се разтапя.
Добавяме предварително добре разбитите яйца и бъркаме до смесване. Добавяме брашното и накрая овесените ядки. Консистенцията трябва да е лепкава, мека каша.
Оставяме сместа за 5 минути в хладилника да се стегне малко.

Поставяме в удобна за нас тава хартията за печене и пльокваме на малки части с лъжица например. Имаме предвид, че при печенето малко увеличават повърхнината си, да не се обединят нашите бисквити в една обща ( случвало ми се е :) )
Печем на 220° с повишено внимание, крайният резултат е тъмно кафяв загар. Оставяме добре да изстинат, за да останат коравички.

Това е ! Резултатът е просто зашеметителен – вкусни, трайни, диетични. Не на последно място, поне за мен – те са нещо, което можеш да сътвориш с детето си.