Куркумата - повече лекарство, отколкото подправка

Куркумата е подправка от индийската кухня, на която кърито дължи жълтия си цвят. Тя е част от кулинарната традиция на Югоизточна Азия от векове и с глобализацията навлиза в нашата. Но с това и научният интерес към нея нараства, защото куркумата е не само пикантна азиатска подправка, но и част от народната медицина на цяла Югоизточна Азия.

Цветовете на куркумата са достатъчно атрактивни да бъде считано за градинско цвете.

Куркумата (Curcuma longa) е растение от семейството на джинджифила - Zingiberaceae (Джинджифилови), и както него – образува грудки в коренището. Корените куркума се вадят, когато листата на растението пожълтеят. Те са ярък жълто-оранжев цвят отвътре заради куркумина, който е толкова наситен и пигментиращ, че се ползва със славата на един от безопасните естествени оцветители, познат като Е100. Дори е наричан „шафранаът на бедните”, защото има същото свойство като далеч по-скъпата подправка – освен да подправя, но и да оцветява ястията в земен, топъл цвят.

Кое прави куркумата толкова полезна за здравето подправка?

Подобно на джинджифила куркумата има силни противовъзпалителни свойства. Как точно действа това? Постоянно в тялото ни се случват дребни възпалителни процеси, причинени от редица вътрешни и външни фактори, за които обикновено не подозираме, докато не се появи някой по-значителен вредител и вдигнем темпрература. Тези хронични възпалителни процеси понижават общия имунен отговор и вредят на всяка система, в което се развиват, увреждат тъканите и ги правят податливи на заболявания. Куркумата действа антивъзпалително на клетъчно ниво.

Куркумата е силен антиоксидант. Толкова силен, че, освен че неутрализира свободните радикали, спомага тялото да произвежда собствени антиоксидантни ензими. Оксидативният стрес е една от основните причини за остаряването, износването на клетките. Което не означава просто повече бръчки, а засяга далеч по-сложно организма. Оксидативният стрес предизвиква аномалии в клетките и се сочи също за една от основните причини за рака.

Куркумата подобрява съществено мозъчната дейност отново в един много важен аспект – влияе на хормона на растежа на мозъка. Доказано е, че невроните все пак могат да се делят и да образуват нови връзки, дори след края на детството. Това е свързано с дейността на хормона на растежа на мозъка (Brain-Derived Neurotrophic Factor). Когато синтезът на този хормон се наруши, се стига до депресия (която има своите чисто физиологични причини), Алцхаймер. Куркумата оптимизира синтеза на този хормон и по този начин служи за превенция на подобни болести, което е особено важно, ако има наследствен фактор.

Куркумата повлиява чернодробната стеатоза - затлъстяване на черния дроб. При нездравословен начин на хранене, диабет или редовна алкохолна злоупотреба, черният дроб се обвива в мазнина. Тя вреди на функцията му и на целия храносмилателен тракт. Полифенолите в куркумата значително намаляват стреса в чернодробните клетки, изгарят мазнините и предотвратяват затлъстяването. Куркумата има ефект и когато, вследствие диабет, се развият аномалии именно в при храносмилателните органи.

Куркумата предпазва сърцето също по един много интересен начин – като се грижи за вътрешния слой на кръвоносните съдове. Тяхната еластичност е особено важна за превенцията на атеросклероза и други заболявания на кръвоносната система, които водят до най-смъртоносното заболяване – сърдечният удар. Куркумата може да бъде приемана и при пациенти с проведени сърдечни операции – особено при байпаси. Подобряването на еластичността на кръвоносните съдове е ключово за правилната функция на сърцето при вече налични нарушения в нея.

Ракът е болезнена тема, ужасяваща, неуловима болест, за която всички са много предпазливи. Никой още не изяснил причините и не дава прогнози за развитието на който и да е случай – колкото хора, толкова различни видове рак. Но това не значи, че учените ще спрат да търсят общото помежду им, за да се намери и отговор - кое причинява рака, което кара клетките да нарастват патологично. Куркумата е една от надеждите в проучванията. С проведени опити над животни става ясно, че куркуминът влошава кръвоснабдяването в самия тумор и така значително намалява разпространението му, способността му да се самоизхранва. Това са изводи от проведени с животни опити. Големи количества куркумин не са прилагани на раково болни с тази цел в дългосрочно и надеждно изследване.

Всичко това звучи повече от чудодейно, но има една важна уловка – куркумата не се усвоява добре от организма, ако е самостоятелно консумирана. Важно за нейната абсорбация е една помощна активна съставка, която откриваме в черния пипер – пиперина. Установено е, че само благодарение на пиперина куркуминът се приема от организма и дори малки количества куркумин, съчетани с пиперин, са по-ефективни, отколкото значителните дози без пиперин.

За да се възползваме от полезното действие на кукркумата в пълна степен, не е достатъчно да се приема само с храната – нужна е хранителната добавка, която се прави от екстракт. Но малки дози куркума на прах, с малко черен пипер имат добро действие срещу:

Хронични възпалителни процеси – артритът е такова заболяване.
В комбинация с мед, подобно на джинджифила, срещу сезонни простудни заболявания.
Алцхаймер и депресия, след прекаран инсулт.
При затлъстял черен дроб, общо затлъстяване на организма.
При атеросклероза, след прекарани сърдечни болести и интервенции като байпас, инфаркт.
Макар и още недоказано от науката – и срещу рак.


Куркумата като подправка може да се ползва в прясно състояние - настърган пресен корен в ястията, или като суха, на прах. Тя има подчертано землист вкус, наситено жълт към охра цвят. Може да се смесва с други екзотични подправки или да се ползва самостоятелно. Предимно в зеленчукови ястия, ориз, крем супи.