5 житейски урока от "Алексис Зорбас"

"Остави хорицата на мира, началство, не им отваряй очите; ако им ги отвориш, какво ще видят? Немотията си! Остави им ги тогава затворени, та да сънуват!"

Никос Казандзакис, "Алексис Зорбас", превод: Георги Куфров
(и всички цитати по-долу)

Зорбас - неукият, авантюристът, героят, който е по-голям от живота. Волната душа побрала толкова много: добра храна и вино, красиви жени, танц и песен, много неподправена житейска мъдрост. Книгата на Казандзакис и неговият образ, въплътен гениално от испанския актьор Антъни Куин, идват винаги в съзнанието,



Тогава посягаме утешително към Зорбас, а докато той налива в чашата по едно малко със своята присмехулна усмивка, ние отново се подсещаме, че щастието и радостта от живота са в малките неща и присъствието ни в тях.



5 житейски урока от Зорбас:

1. Не се страхувай от трудностите, приеми ги и продължавай нататък.

"Целият живот е неприятност. Само смъртта не е. Да си жив означава да разхлабиш колана и да търсиш неприятностите."

Зорбас е безпощаден към страхливците, независимо, дали се отнася за жена, или за житейска философия. Страхливецът не живее истински, той се пази от бедите и не разбира, че точно в тях се крие това, което ни оформя, което ни помага да намерим себе си. Затова по-добре да посрещаш бедите с разхлабен колан, т.е. подготвен за тях, но не и уплашен, не със затегнат колан, отколкото да се криеш в дупката си и да ги очакваш със страх да дойдат сами.

2. Да се отдаваме напълно на страстта, на това, което ни поддържа живи, дори и да правим жертви понякога

"Така да обичаш, че да вземеш теслата, да те боли и да отсечеш"

В изпълнението на целите си, гоненето на успеха във всеки един ден, забравяме как да живеем със страст. Как да се отдаваме на нематериалното с цялото си същество и как да го направим по-съществената част от живота си. Човек, който не изпитва страст към това, което прави, не живее истински, той полу-съществува в една илюзия, която само го залъгва, че има смисъл това, което прави. Но ако то е лишено от страст, от него остават само материалните доказателства, а не емоциите и преживяванията.

3. Щастието и радостта от живота са е простите неща.

"Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..."

За да можеш да откриеш това щастие, което ще крачи с теб завинаги, трябва да се отървеш от всичкия багаж, който имаш - всичките си тежки драми и истории, преживелици и мисли. Да умееш да се отпускаш по течението и да опазваш съзнанието си. Само така ще разбереш, колко свещена мъдрост има в простите неща, които светът ни предлага през цялото време - добър приятел, проста храна, миг сред природата, звездите, ветрецът в горещ ден. Иска се малко, да си щастлив, но много да го осъзнаеш.


Плакат от филма "Зорба гъркът" с Антъни Куин и Алън Бейтс в главните роли

4. Да не се вкопчваме в материалното и да осъзнаваме как страстта към него ни заробва

"Това ще рече свобода, мислех си аз. Да имаш някаква страст — да трупаш златни лири — и изведнъж да победиш тази си страст и да разпилееш цялото си състояние във въздуха!"

Светът ни е изтъкан от вещи и цели, които също са материални - да имаш, да придобиваш, да растеш и да имаш повече. Страстта, която ни води материализма не е лоша сама по себе си, стига да не се превърне в цел. Тогава ние ставаме нейни роби и това отнема от радостта на живота. Не можем да отклоняваме мислите си от нея, не можем да се забавляваме и да отдаваме времето си на не-вещите - любимите хора, приключенията, изкуството. Освобождаването от тези рамки е жизнено важно илюзията, че имаме капка свобода на тази земя, да се поддържа жива.

5. Не отнемай на живота си капката лудост.

"Началство, харесвам те прекалено много, че да не ти го кажа. Имаш всичко, само немаш лудост. Човек има нужда от малко лудост или никога няма да може да скъса въжето и да се освободи."

Понякога и задължително е да се излиза от коловоза и от това, което всички очакваш да направиш. Да си позволиш да се люлееш на люлката, да тичаш с децата, да гониш пеперуди и да шляпаш в локвите. Лудостта е доказателството, че сме живи, че сърцето бие на мястото си и дори пътят да е очертан, не може без отбивки, подскоци и малко обратни завои. Или без поне един танц.