Стипчива среща: Смрадликата

В ландшафтната архитектура смрадликата е уважаван член на цветните композиции, защото видът й я прави много подходящ акцент за екстериори. Когато цъфти, от май до юли, цветчетата на смрадликата наподобяват купести розови облачета.

Растението, познато още като Тетра, достига до височина от 12 м. Плодовете му узряват в края на лятото или началото на есента и за лечебни цели се използват листата. Те се берат в началото на цъфтежа, преди образуването на плодовете, като най-подходящото време е от юни до август.

Смрадликата се среща в Европа, Азия и Средиземноморските региони. В България расте почти в цялата страна, обикновено на скалисти склонове ли сред храсталаци, на докъм 800 м. надморска височина.

Химичен състав

Листата от смрадлика имат високо съдържание на галотанини (до 25%), свободна галова киселина, флавоноиди, антоцианини, етерично масло, аскорбинова киселина и камфен. Благодарение на химичния си състав, смрадликата се използва широко както в народната медицина, така и в производството на лекарствени средства. Най-общо растението действа стягащо, противовъзпалително и кръвоспиращо.
Листната маса от смрадлика е суровина за промишлено производство на чист медицински танин, съставка на редица антисептични средства, които се прилагат при възпалителни заболявания на устата, носа, гърлото, както и като мехлеми за изгаряния.


Полезни свойства

В народната медицина растението с латинско наименование Cotinus coggygria се слави като силен антисептик. Съдържанието на танин в листата от смрадлика прави отварата, настойката и други заготовки от нея ефективни при гнойни обриви, рани, кръвоизливи, кожни заболявания, хемороиди, бяло течение и възпаления на устната кухина.
Листата от смрадлика се употребяват най-често като отвара (декокт) с противовъзпалително и кръвоспиращо действие. За изброените по-горе показания смрадликата отварата от смрадлика се приготвя в съотношение: 100 г листа в 1 литър вода.

Благодарение на адстрингентното си (стягащо) действие, отварата от смрадлика се използва при кървене на венците, пародонтит, стоматити, афти и други заболявания на устната кухина. Смрадликата може да се ползва и за гаргара за успокояване на симптомите на възпалено гърло. При гингивит и възпалителни процеси устната кухина се ползва отвара от смрадлика като на 300 мл вода се слагат 10 г от растението и се оставя да ври 10 минути на слаб огън. Готовата отвара се оставя да престои около час, като след това се ползва 3-4 пъти на ден за жабурене. Трябва да се има предвид че заготовката не може да се съхранява повече от 12 часа на стайна температура или повече от 1 ден в хладилник.
Смрадликата се използва още и за компреси при отоци, акне и след изгаряне. Растението е подходящо и за бани при хемороиди или за вагинални промивки при бяло течение или други възпаления, заради антисептичното с действие. За бани и компреси сухите листа от смрадлика се заготвят по следния начин: 50 грама листа се слагат в 2 литра вряща вода и се варят 20 минути, след което отварата се маха от котлона и се оставя да престои на стайна температура за 1 час.


Противопоказания!

Смрадликата не бива да се ползва вътрешно, тъй като има риск от отравяне. Всички части на растението са отровни. Външното прилагане също трябва да става предпазливо, защото съществува вероятност от раздразнение на третирания участък (кожата, лигавицата) или алергична реакция.