Всички лица на надеждата

Често се казва, че всички ние се нуждаем от надежда, за да оцелеем, тя е тази, която ни помага да преминем през трудни моменти, тази, която захранва мечтите и окрилява душата. Надеждата ни мотивира да продължаваме по пътя към желаната цел въпреки препятствията, които срещаме. Според психолога Чарлс Снайдер надеждата включва три елемента: вяра, цел и път.

Първо: човекът, който се надява, вярва, че ще успее. Второ: тя/той има конкретна цел, посока или дестинация. Трето: човекът знае „маршрута“ или пътя, който ще предприеме, за да постигне желания резултат. Накратко: надеждата е нагласа, воля и решителност да вярваме, че ще преодолеем нещо.

Джули Нераас, автор, педагог, духовен учител и публичен говорител, разграничава няколко вида надежда и говори редовно за нея по време на своите лекции: до къде може да ни отведе, как може да помогне и какво значение може да донесе на живота ни. Ето и кои са видовете надежда според нея:

Вродена надежда – децата притежават този вид надежда, тя е присъщо качество на ума и характера им (освен ако възрастните не направят нещо, за да го застрашат). Някои хора трябва да се борят за надеждата, при други тя е заложена;

Избрана надежда – това е човекът с тежко заболяване, който решително избира да вярва, че ще оздравее и всичко ще е наред, независимо от текущата перспектива. Това е правото на човек да се надява за дете дори нещата да не изглеждат добре в моментната ситуация. Избраната надежда е като жизнена позиция;

Надежда назаем - понякога друг човек около нас вижда причини за надежда в живота ни по-лесно, отколкото ние самите можем. Ако човекът е искрен и заслужава доверие, можем да си вземем назаем от увереността и надеждата му за нас;

Нереалистична надежда – това е надеждата на тийнейджърите, които вярват, че могат да бъдат следващия Майкъл Джордан на баскетбола или надеждата, която търговците дават, че дадена зърнена закуска ще ни помогне да отслабнем и да придобием стройна фигура. Надяваме се на неща, които могат да се случат, но не са правдоподобни;

Фалшива надежда – има много странни примери за този тип надежда (например така наречените „верижни писма“, които се появяват в уеб пространството с заявка, че ако бъдат препратени на определен брой хора, това ще донесе късмет и щастие). Сред ежедневните примери за фалшива надежда са, че един човек (приятел/партньор), може да отговори на всичките ни нужди и да ни направи щастливи – до голяма степен се свързва с идеализирани, нереалистични представи за някого/ нещо;

Зряла надежда – човекът, който притежава този тип надежда може да чака. Надеждата му не се основава на конкретни резултати или на вярата, че всичко ще свърши добре. Зрялата надежда се основава на смисъл. С други думи, нещата си струват, независимо от това как ще се развият. Тя не се отказва лесно и може да бъде най-изпълняваща.


Как да поддържаме надеждата, независимо от ситуацията, в която се намираме:

Приемане на това, което е – помислете къде се намирате с тревогите си, със страха, с гнева, с чувството си на безпомощност. Обърнете внимание на това как се чувствате – отричането ни държи блокирани затова е добре да бъдем честни със себе си по отношение на даден проблем. Имайте ясното разбиране за това какво е и какво не е в способността ви да промените. Когато сме наясно точно къде се намираме и какви са възможностите ни, ще можем да се придвижим към по-добро;

Овладяване и предприемане на действия – безнадеждността ни парализира затова е много важно, когато се почувстваме отчаяни, да направим нещо положително (обадете се на приятел, излезте навън сред природата, прочетете нещо вдъхновяващо, правете упражнения). Не позволявайте негативизмът да превземе ума ви, атакувайте минорното настроение на момента. Появи ли се лоша мисъл/съмнение/страх, веднага ги „уловете“ и заменете с положително утвърждение. Показателни са думите на Екхарт Толе: „Ако посред негативността сте способни да осъзнаете, че „в този момент аз създавам за себе си страдание“, това ще е достатъчно, за да ви издигне над ограниченията“;

Визуализация – затворете очи, поемете дъх, отпуснете се и си представете най-доброто развитие на ситуацията, която ви притеснява: вижте себе си усмихнати, ведри, изпълнение с вдъхновение и енергия, как се справяте/постигате това, което желаете. Съсредоточете се върху детайлите и най-вече върху емоцията. Повярвайте в това, което виждате в ума си, изживейте го с всяка малка подробност. Ще усетите прилив на положителна енергия, опитайте се да я задържите – гарантирано ще се почувствате по-добре;

Смях - намерете начини да се смеете повече – някоя забавна книга, комедиен филм или свежа мотивационна презентация. Неслучайно се казва, че „няма по-добро лекарство от смеха“. Много хора правят грешката, когато се почувстват зле да подхранват това усещане, припомняйки си за всяка болка и разочарование, които са преживели, пускайки си най-тъжните филми и музика. Почувствате ли, че отчаянието ви превзема, реагирайте на мига – само няколко минути смях ще подобрят ситуацията и ще върнат надеждата ви;

Подкрепа – не се колебайте да потърсите и да използвате цялата подкрепа, която можете да получите. Не е нужно да се изправяте пред проблемите си сами. Позволете на приятелите и семейството ви, които желаят да ви подадат ръка, да се доближат до вас. Не се притеснявайте да потърсите и помощ отвън – всичко от вдъхновяващо видео онлайн до консултация с терапевт например. Страничният поглед, съвет и упора могат да направят много.