Криворазбраната духовност

Преди близо двадесет години бях заобиколена от атеисти. Разпитвах хората дали вярват в Бог и поглъщах отговорите с типичния за тийнейджърите скептицизъм. Повечето ме съветваха да мисля върху избора си на университет, а не върху такива отвлечени теми. Малцината, които имаха куража да признаят, че вярват в съществуването на Висша сила, чувстваха очевидно неудобство и бързаха да сменят темата.

С годините, това се промени. Появиха се хилядите алтернативи на Православната църква и онези спретнати момчета с бели ризи, които се усмихваха широко, както само западняците могат. Някои от познатите ми изведнъж ставаха нови хора и признаваха открито вярата си в Бога. Еуфорията обаче бързо премина, особено след като се чуха първите слухове за дарения на цялото имущество в полза на пасторите.

После ни освежи източният вятър. Думи като себереализация, медитация, чакри, йога, неусетно станаха част от активния ни речник. Днес, буквално всеки има своя собствена религия, индивидуален коктейл от вярвания, молитви и практики. Има дори екзотични съчетания от древни жречески практики с молитви към Богородица и медитация.



Душата призовава на пътешествие в търсене на себе си всеки от нас рано или късно. Търсенето на всеки е индивидуално, пътешествието е уникално, но ако сега се отправяте на това пътешествие, има някои ценни съвети, които ще ви помогнат да отличите истинската духовност:

Ако искате да се присъедините към духовна общност или да имате гуру, бъдете подозрителна към всеки, който твърди, че неговото учение е единствено и всички, които не го последват ще горят в ада. Бягайте надалеч, ако ви твърдят, че имат готово решение за всичките ви проблеми. Истинският гуру не агитира последователите си, нито се рекламира, нито дава готови решения. Точно обратното, един автентичен учител знае, че точните хора са около него в точния момент, те сами идват, когато са готови. Истинският гуру няма да ви осъди, ако не го изберете, а ще ви подкрепи да продължите търсенето си, няма и да ви даде готови отговори, защото знае, че така ще ви лиши от ценния житейски опит. Имайте едно на ум и ако ви забраняват каквото и да било – алкохол, цигари, кафе, независимо какво, изборът ви трябва да е напълно свободен. Могат да ви посъветват да се отървете от лошите навици, но това ще стане, когато вие сте готови и сами го решите.

Наблюдавайте учителя и духовната общност за всякакви противоречия. Не може да ви учи на божествена любов човек, който е скаран с майка си, нито да ви учи на приемане човек, който осъжда и критикува другите учения или хора. Или пък човек, който живее в крайна бедност, да ви учи да привличате изобилието в живота си. Може да се доверите на учител, който се радва на добро здраве, хубави взаимоотношения с околните и излъчва хармония и спокойствие. Най- доброто учение е личният живот на учителя.

Вегетарианството е друг белег за духовност, с който трябва да сте внимателни. Това е много личен избор и в никакъв случай не трябва да го правите само, за да ви приемат в някоя общност. Не е достатъчно и да направите избора с разума си. Може да сте абсолютно против да се убиват и ядат животни, но тялото ви да не е готово да се откаже от месото. Могат да го потвърдят стотиците хора, които са избрали вегетарианството по морални убеждения, а след години са се отказали от него, заради влошено здраве. Това се е случило, защото са пренебрегнали сигналите на тялото и са наложи решението на разума. Ако ви се яде месо, не се насилвайте, не се осъждайте, може да намалите месото постепенно, да внесете здравословни храни. Когато израствате духовно, отпадането на месото от менюто ви ще дойде от само себе си... Може да чуете безброй теории за месото – от това, че консумирането му трупа лоша карма, до това, че липсата му ще увреди мозъка ви и ще ви доведе до умопомрачение. Не вярвайте на никого, само на собственото си тяло. Ако искате да отличите лошия хранителен навик от нуждите на тялото, може да спрете месото за сто дни. След този период, ще прецените истинските си необходимости. Това важи и за други храни, за които се тръби колко са вредни. Както казва една моя позната, лекар- хомеопат: „Едно яйце няма да ме отклони от духовния ми път!“

Медитацията се счита за неразделна част от духовното израстване. Тя помага да се научим да се освобождаваме от непрекъснатия мисловен поток и така да разграничим ума от истинското си аз. Бъдете внимателни обаче с групови медитации и медитация в присъствието на друг човек. В това състояние сме много уязвими и лесно се поддаваме на влияние на чужда енергия. Може да се почувстваме зле, дори без околните да имат лоши намерения, а какво остава ако сме в компанията на злонамерен човек. Има много ръководства за медитация, запознайте се с различни източници, изберете това, от което се чувствате добре. Медитирайте само в присъствието на доверени хора.

Отказът от конвенционалната медицина също е масово явление сред търсещите себе си. Вероятно сте чували ожесточени словоизлияния за масовата манипулация на фармацевтичната индустрия. Всеки интелигентен човек знае, че в това има истина. Навсякъде има корпоративни интереси. Когато обаче се касае за вашето здраве, проявете здрав разум. Тялото наистина има неподозирани възможности да се самолекува, но докато достигнем до това ниво на връзка с интуицията и тялото, имаме дълъг път. Да знаем на теория, че тялото може само, не е достатъчно, особено, ако години наред сме пренебрегвали сигналите му и здравето ни е влошено. Попитайте лекаря си дали може известно време да опитате с алтернативни методи, дали лечението може да се отложи за известно време. След това намерете холистичен лекар или хомеопат, поговорете и с него. Не бъдете крайни и инатливи в избора си, особено с по- сериозни диагнози. Опознайте алтернативното лечение при настинка или сезонно заболяване – посетете хомеопата, ако температурата не е висока, не бързайте да я сваляте, пийте вода, променете начина си на хранене. Ако се наложи да пиете антибиотик, приемете това спокойно, благодарете на лекаря, вместо да го обявявате за невеж и неспособен. Един антибиотик също няма да ви отклони от духовния път. Не изтезавайте тялото си, следващия път пак ще опитате с алтернативна медицина.

Изводът е да намерим баланс във всяка една област от духовното си търсене. Ако трябваше да сме само извисени духове, нямаше да имаме нито тяло, нито ум. Щом ги имаме, значи не трябва да ги третираме като врагове, а да ги опознаем и приемем. Много по- духовно е да признаем на партньора си колко много го ревнуваме, отколкото да отидем да медитираме и да се престорим, че ревността не ни засяга. Търсете златната среда и не се доверявайте сляпо, дори и на тези съвети!