Патладжанът – историята на един плод

Родом от региона на Индия, култивиран преди около 4000 години, днес патладжанът е разпространен в почти всяка страна, където климатът е топъл.
В ботаниката всъщност, противно на кулинарните ни очаквания, патладжаните не са зеленчуци, а плодове. (Наред с доматите и чушките).

От Индия и земите на днешен Пакистан, патладжанът скоро се разпространил и в Египет и Турция. Арабски записки от 9, 10 и 12 вeк показват, че патладжанът е бил важна част от Арабската, Турската и Персийката кухня.

От 4 до 7 в сл.Хр, маврите разпространили плода в Испания, а от там много бързо се разпространил в цяла Европа. Интересно е да се отбележи, че в началото европейците смятали, че консумацията на патладжан може да те доведе до лудост .

Има стотици видове растящи в различни краища на света, с всякакви цветове и форми. Бял, пурпурен, пурпурно-черен, зелен, оранжево-червен дори и на раета може да бъде цветът на патладжана.

Формите му варират: крушовидна, кръгла, издължена и тънка. В България най разпространен е крушовидният в пурпурно-черен или казано по нашенски: лилав цвят.

Светло зелени и раирания патладжан са култивирани в Индия и Тайланд.

Снежно белият патладжан е отглеждан в Азия преди хиляди години, но днес се култивира и на Запад.

Един от интересните видове е Тайландският патладжан, който прилича на грозде и се готви цял.

Патладжанените вкусовете на различните страни:
В Индия любимото ястие от патладжан е Baingan Bharta. Като технология може би бих казала, че е близко до познатото ни "кьопалу", но в него присъства страхотна смесица от подправки.

В Турция е характерно използването на кубчета патладжан на шиш кебап с агнешко в Patlican Kebap. А да не говорим за класическата Имам баялдъ - без която аз лично не си представям турската кухня.

В Гърция патладжанът също е на почит и ако си поръчате гръцка мусака, ще установите обилното му присъствие, класическата им салата Melitzanosalata me Karythia също е на основата на този зеленчук, който изпечен се смила с орехи и чесън.

Арабската кухня пък е немислима без Baba ghanoush - разядка от патладжан, тахан, чесън и лимонов сок.

В Китай най-често се нарязва на неправилни форми и запържва с босилек, или пък се приготвя Пикантен патладжан в Сечуански стил. По-голяма част от рецептите с патладжан са в наследство от кухнята на монасите будисти, които са стриктни вегетарианци.

В Япония патладжанът е основен зеленчук в класическата Японска темпура - ястие в което основните продукти се потапят в панировка от яйца и брашно за много кратко в мазнина, създавайки хрупкава коричка и сочна вътрешност /Japanese Tempura Plate./

В Италия класическо патладжанено блюдо е Caponata - вид топла салата с добавка на целина, каперси и други вкусотии. Характерна е също и Eggplant Parmigiana

Във Франция, любимо ястие е Рататуя - прекрасно ястие с добавка на тиквички, домати, лук, пипер и подправки.

В България, най-често приготвяме патладжана, нарязан на кръгчета, овалян в брашно и изпържен. Може би второто най-правено ястие е пълнения патладжан-тип лодка. Все пак мое мнение не присъства достатъчно често на масата ни. Което е жалко.
Разбира се, никога не е късно да променим това.