Песто Дженовезе - кулинарно изкушение от Италия

За повечето от нас италианската кухня се свързва най-вече с така типичния сос на доматена основа върху пастата или пицата. Истината е, че за италианците доматеният сос е далеч по-назад в класацията, щом става въпрос за автентичен вкус. Така популярният вече и при нас сос Песто ала Дженовезе неизменно присъства на традиционната италианска трапеза. Като истински почитатели на италианската кухня, нямаше как да не му обърнем подобаващо внимание.

История на Песто Дженовезе

Песто Дженовезе ( Pesto alla Genovese), както ни подсказва името му, идва от Генуа, област Лигурия, на самия бряг на Средиземноморието. На такова място, известно с търговията и притегателен център на множество далечни култури, се раждат безброй уникални неща. От паметници на културата и архитектурата, през артистични шедьоври до уж прости, но и несравними по своя вкус и автентичност кулинарни рецепти. Една от тях е именно уханната зелена босилкова паста. Никъде няма данни кой и кога за пръв път е направил песто с босилек. Въпреки културните влияния в Генуа, в същината си пестото остава много просто, много характерно, и се е запазило като вкус до днес, заради простите си съставки, които са били достъпни и на най-бедните.

В състава си класическото песто Дженовезе съчетава няколко основни продукта: босилек, чесън, зехтин, кедрови ядки и пармезан. Макар че босилекът е донесен от Азия и Африка в Европа от англичаните, той се е превърнал в символ на средиземноморската, и в частност южноиталианската кухня. За всеобщо учудване, уникалният вкус на пестото се дължи не толкова на съставките, които вече са достъпни по всички краища на света, колкото на пропорциите помежду им и специфичния начин на приготвяне.

Рецепта за оригинално Песто ала Дженовезе:



В хаванче се счукват чесъна и солта. Прибавят се малко по малко предварително измитите и подсушени босилкови листа.

С внимателни, въртеливи движения се стриват и босилковите листа. Когато листата пуснат благоуханните си масла, е време да прибавите и кедровите ядки.

След като съставките са добре смачкани в хаванчето, се добавят настърганото сирене пармезан и на тънка струйка - зехтинът.

Приготвянето става на стайна температура, а консумацията е най-добре да стане веднага, за да се избегне окисляването и потъмняването на соса.

Ако случайно остане или направим по-голяма доза, може да го съхраняваме в плътно затворено бурканче в хладилник, но не повече от 2 дни. Другият вариант е замразяването.

Рецептата е различна във всяко едно семейство или ресторант, но пък точно тези малки разлики внасят в дегустирането на соса истинска тръпка. Традициите повеляват пестото да се приготвя в мраморно хаванче и без достъп до никакви метални инструменти. Съставките се счукват в хаванчето със специално чукало от чемшир. От думата pestello (чукало), впрочем, идва и наименованието на соса. Макар че при приготвянето му няма термична обработка, пестото изисква солидна доза търпение. Особено в случаите, в които се спазва традиционния начин на приготвяне на ръка. То естествено не липсвало на италианските домакини от областта Лигурия, които, докато чакали своите мъже да се приберат след дълго плаване, имали достатъчно време да се отдадат на трудоемки кулинарни магии.

Малко по-встрани от традициите стоят всички останали вариации на пестото. А те са наистина много: песто от сушени домати, с различни видове ядки, с каперси и аншоа, с рукола. Вариантите са наистина разнообразни и варират от наситен с аромат на чесън и босилек сос до съвсем олекотени варианти със заквасена сметана или сирене рикота, подходящи за гарниране на риба и зеленчуци. Босилекът в пестото може да бъде заместен с разнообразни зелени билки и подправки: магданоз, мента, кориандър, левурда (див чесън). Ядките също могат да варират от кедрови, както е в класическата рецепта, до по-достъпните - орехи, кашу, шам фъстък и бадеми. Общото помежду им е текстурата, начинът на приготвяне и това, че могат успешно да се съчетаят с различни видове паста, риба, зеленчуци, брускети и дори пица, вместо традиционния доматен сос. Безкрайни са възможностите за вариации не само в съставките, но и в начините на приготвяне и съчетаване с храните, а именно това прави пестото толкова уникално и харесвано.

За здравословните ползи от този продукт можем да се досетим още на пръв поглед, имайки предвид неговите изцяло натурални растителни съставки. Те идеално се вписват в рамките на така известната със здравословните си ползи средиземноморска диета, а босилекът сам по себе си е чудесен източник на витамини А и К и има силни антиоксидантни свойства. Суровите ядки в соса са незаменим източник на полезни мазнини и аминокиселини, а зехтинът е истински балсам за стомашно-чревния тракт.

Каквото и да кажем за полезните свойства на пестото ще е малко. Още по-трудно е да се говори и пише за неговите вкус и аромат. Пестото трябва да се опита, а когато това се случи или оставаш негов привърженик за цял живот, или просто няма да го опиташ втори път. Естествено, аз спадам към първата категория. За мен пестото е истинска феерия от чудни аромати и мой летен фаворит, намазан на тънка филийка домашен хляб с резен сладък летен домат. Здравословните му качества пък са безспорни и ме освобождават от всякакви угризения, независимо от високата му калорийна стойност.

Краят на лятото е моментът, в който не пропускам да набера от градината високите почти половин метър клонки босилек, да се заредя със завидни количества зехтин и чесън и да запретна ръкави, за да приготвя поне няколко дози от любимото ми кулинарно изкушение. И за да бъда максимално искрена – и аз, като повечето съвременни жени, не разполагам с всичкото време на света, затова при приготвяне на пестото често прибягвам до помощта на блендера и кухненския робот. Да, вярно е, че така отнемаме от чара на това да спазим кулинарните традиции на Средиземноморието, но пък удоволствието от това да приготвиш собственоръчно изкушаваща, уханна, домашна босилкова паста е наистина несравнимо.